- Муци, нещо ми се виждаш потисната напоследък, защо бе, пиленце?

- Не ми се говори.

- Кое не ти е наред? Удобства имаш всякакви - самостоятелна клетка на две нива, двор широк, разхождай се, колкото щеш, храна чудесна, устройство да си пилиш ноктите... Да не се е изтъпило.

- Хич. Дори ни докараха маникюрист и коафьор. А някакъв банкер с мустаци каза, че ще финансира санирането на курника ни. Санирането, вика, е висша корпоративна ценност. Ще видите, кай, колко хубаво ще стане. Една кокошка като каже много съм доволна, другите кокошки ще поискат и те. Аз, вика, душата си давам за животновъдството. На свинете им давам дори вестници да си издават.

- Виждам, че си загладила перушината, завиждам ти. И в нашия курник сме щастливи, ама при вас е къде-къде! Чух, че случайно попаднала в храната ви една крива краставица - идвали от Брюксел да снимат, плакали и се секнали в реверите си, стартирали наказателна процедура и затуй сега ви гледат още по-нежно.

- Има такова нещо, ама на мен ми е тъпо вече. Вчера дойде и психолог. Вече ми досаждат тия експерти. Тоя, вчерашният, ни пуска релаксираща музика, казва, че стимулирала яйчниците. Говори ни, че щастието било да си доволен от това, което имаш. Но аз не съм доволна.

- Че какво още можеш да искаш?

- Искам да летя!

- И таз хубава! Кугърите да не би да летят?! И не са нещастни, пък толкова пари гълтат.

- Пари, пари, пари! Само това чувам от хора и пернати. Кугърът не знае ни радост, ни печал, защото е безчувствена машина. А аз искам истинска любов. Че то какво е това нашето! Има тука един петел, вчера като ме награби, аз му викам: боли ме глава бе, коцкаре ниеден, той не ще и да знае. Шибна ми една човка и ме изнасили пред всички! Хвърчи перушина, аз рия пръстта и се дърпам, ама оня силен и тържествува в насилието си. После плаках, търкалях се... Исках да си изкълва клоаката от срам и обида. А другите ми се смеят. Това не е живот.

- Ах, беден пилешки мозък, откъде ти дойдоха такива мисли?! Живей си живота и не му мисли.

- Не мога да не мисля. Аз няма да се примиря с това унизително съществуване, което водим. Сигурна съм, че имаме по-високо предназначение, отколкото да снасяме яйца като весели емотикони и да вдигаме холестерола на по-висшия биологичен вид. Искам свобода, искам да литна до небесата и да падна, опърлена от слънцето. Аз ще живея по други закони.

- Ох, пиле, пиле, знам те аз - тоя психолог ти е объркал главата...