­Ако дълго време съзерцаваш снега, постепенно подсъзнанието ти отключва странни виртуални рефлексии. Дори забравяш, че той съществува. Без да е необходимо да взимаш общински пари за това. Снежинките сякаш са сълзи на разплакано момиче. Твоята последна любов от Фейсбук, ех... Тя, разбира се, е измислена, с фалшив профил и фотошоп, който превръща Баба Яга във Василиса Прекрасная. За разлика от нея комшията доц. Делчев е покъртителна реалност, с която ракията изглежда по-пивка, отколкото сам пред огледалото... В квартала всички го наричат академик Неделчев, вероятно от носталгия по времето, в което Цар Киро още не бе нагазил в алкохолния бизнес. Седим с академик Неделчев в кварталната кръчма, гледаме снега, който скоро ще затрупа и парламента, и Столична община, и цялата родна Вселена, но така е винаги когато се намират хора да се изненадат, че през зимата вали, при това не джакпот или бели трюфели, а сняг. Гледаме въпросното чудо на природата, цъкаме с език като министър Павлова, топлим ръце в чашите с греяна ракия и вместо да грабнем по една лопата и да се поразкършим, нищим голямата политика.

- Обичам да си играя с дистанционното на телевизора! - признава академикът. - От "Фермер търси съпруга" прескачам в "Милионер търси съпруга", оттам в "Милиционер търси услуга". Трудно е да познаеш кой в тая държава е фермер, кой милионер, кой милиционер. А курвите са еднакви навсякъде...

- Ааа, професоре, не може така! Ще ти туря червена точка, да знаеш! Кви са тия нецензурни думи?

- Моите думи, сравнени с речника на "Комиците" или актьорите от "Шоуто на Слави", сякаш са ранната лирика на Лилиев. А и онзи перушан с папийонката Гого Лозанов е толкова регулаторен орган, колкото аз съм албански реотан...

- Че каква е разликата между Лозанов и албанския реотан?

- Има разлика. Макар да загрява по-бавно, реотанът върши работа някаква. Но не мога да разбера каква е разликата между милионер, милиционер и обикновен фермер?

- За разлика от милионерите милиционери, някои фермери си изкарват хляба с честен труд, професоре!

- Мразя честния труд, честно ти казвам! Четвърт век ядохме честен сух хляб, попържахме и мечтахме за демокрация. А нея все я няма. Някои се хвалят, че видели чудовището от Лох Нес, други играли сантасе с пришълци от Марс. Но никой още не се е похвалил, че е видял демокрация тъдява... Дай ми дефиниция за демокрация и те черпя една греяна!

- Мразя дефинициите, съседе. Те раждат изключенията. После се оказва, че изключенията станали милионери!

- Ех, комшу, сами по себе си милионерите не са лошо явление, лошото е, че посредствеността кипи от енергия и няма почивен ден! Яхва всеки един социален, политически или културен проект на демокрацията, за да го опошли и дискредитира. Тя е като ония малки бели топчета стиропор, които неизменно изплуват върху повърхността на водата и спасение дебне отникъде...

- Така е. Уж си имаме здравен министър гинеколог, а родилките мрат като мухи. Уж топ ченге командва МВР, а апашите са на свобода. Уж финансист №1 дойде чак от Америка, а народът мре от глад. Уж най-добрият пожарникар ни управлява, а колите ни горят като бенгалски огньове. Баси държавата!

- Не е необходимо да си роден в семейство на украински евреи в Чили, за да формулираш егото като "мошеник, който се представя за теб". Но е задължително да си гений от калибъра на Ходоровски*, за да прозреш, че сегашната демокрация е тирания на посредствеността.

- Представяш ли си - всички язовири в България били с бетонирани клапи! Това само управници с бетонирани капи могат да сътворят. Къде се раждат такива умници?!

- Как къде, тук, на Балканите. Ей затова, братко, румънският премиер подаде оставка, а нашият...

- Бок подава оставка, Бог - не!

-------

* Да не се бърка с Ходорковски!