Добро работно време, платен извънреден труд, дълга отпуска: с тези и куп други неща шведските болници се опитват да привлекат германски лекари. И докато те се отправят на север, в Германия пристигат лекари от България. В Германия има остър недостиг на лекари - особено в провинцията. Според информация на Германския институт за болнично лечение в момента липсват около 5500 лекари, което е четири пъти повече, отколкото през 2006 г. Предполага се, че този недостиг ще продължи да се увеличава. Затова немалко германски клиники междувременно организират борси на труда в Прага, София, Букурещ или Краков, опитвайки се да привлекат тамошни кадри. В същото време редица германски лекари се ориентират към други държави, където биха могли да печелят повече, отколкото в родината си, или да имат по-добри условия на труд. Най-привлекателни за германските медици са Швейцария, САЩ, Австрия, Великобритания и Швеция.

Списание "Шпигел" разказва за предимствата, но и за някои "сенчести страни" на живота в Швеция, смятана от мнозина за нещо като "рай за лекарите", съобщава "Дойче веле". Изданието цитира установили се в Швеция германски лекари: "В Германия постоянно бяхме под огромно напрежение заради невероятното количество работа, която трябва да се свърши", казва един от тях. А друг допълва: "Време за обедна почивка просто не оставаше, макар че почивките са уж регламентирани." "Работа до припадък, куп нощни и неделни дежурства, малко свободно време - такава е трудовата култура на медиците в Германия", пояснява 33-годишният германски невролог Маркус Щим. Данните от допитване сред германски медици, направено през 2010 година, потвърждава думите на Маркус Щим: 37% от анкетираните 12 000 лекари в клиники казват, че заедно с времето, в което са "на разположение", работят повече от 60 часа седмично. Други 39% от анкетираните обявяват, че седмичното им натоварване е между 50 и 59 часа.



В това отношение ситуацията в Швеция е доста по-различна



Редовното работно време на лекарите в болниците е 40 часа седмично, като не е позволено да се работи повече от 18 часа в рамките на една смяна. Но не само доброто работно време и относително ниското натоварване карат германските медици да се ориентират към Швеция. Страната има и други важни предимства: детските градини са добре организирани и евтини, а повечето болници оказват помощ на новите си служители при търсенето на жилище и дори им плащат езиковите курсове. Освен това професионалната квалификация от чужбина се признава значително по-лесно и небюрократично, отколкото в Германия. И още: в работното си време лекарите имат възможност да провеждат и изследователска работа, докато в Германия това по правило е възможно само вечер или през уикенда.

Германските лекари харесват в Швеция и това, че няма прекалено строга йерархия. "Тук всеки може да си каже мнението, дори и то да се различава от това на шефа", споделя 45-годишният германски лекар Волфганг Золер, който работи в Швеция вече 18 години. Тази "демократизация" на болничното ежедневие има обаче и своите сенки, твърди Золер: "Взимането на решения трае понякога доста по-дълго, отколкото в Германия, а в някои случаи това се превръща в мъчителен процес." А как стоят нещата със заплащането? По този показател Германия печели съревнованието. Причината: в Швеция няма частно осигурени пациенти, а това намалява приходите. Консултантската фирма KPMG е сравнила лекарските доходи в 8 европейски държави. Резултатите показват, че чистите доходи на лекарите в Швеция, които работят в болница и са с трудов стаж между 3 и 5 години, възлизат на около 28 000-32 000 евро. Доходите на германските лекари са по-добри - между 32 000 и 40 000 евро.

От 7 декември миналата година се заговори за



либерализиран достъп на българите до германския трудов пазар



Новият регламент, приет от германското правителство, се отнася до няколко групи български граждани, уточнява Тинка Троева, ръководител на Службата по трудовите и социални въпроси към българското посолство в Берлин, цитирана от "Дойче веле". "Българските граждани, които имат завършено висше образование, независимо от коя държава, придобиват правото да работят в Германия без разрешително за работа. Това означава, че те ще са равнопоставени на германските граждани. Условието е работата, която приемат, да бъде в обсега на завършената от тях специалност", пояснява Троева.

Втората група българи, за които важат новите правила за работа без разрешително, са сезонните работници: "За тях обаче ограничението е за шест месеца в рамките на една календарна година", казва Тинка Троева. "Към тази група спадат и нискоквалифицираните работници в областта на селското и горското стопанство, в преработвателната промишленост на селскостопанска продукция, както и в областта на дървообработването. Те биха могли да работят без посредничество, което е много добра възможност за безработните български граждани или за хора, които работят през отпуската, за да подпомогнат финансово семействата си."Свободен достъп до германския трудов пазар имат и младежите, които искат да изучат дадена професия. Придобиването на професионална квалификация в Германия продължава около две години", уточнява Троева и добавя: "Сигурно много хора ще се запитат: защо за обучение да е необходимо разрешително за работа. В Германия професионалното обучение се развива по така наречената дуална система, при която по-голямата част от обучението се провежда в предприятията", пояснява Троева.

Решението за либерализация на достъпа до германския трудов пазар улеснява и българите, които имат професионално образование с придобита специалност и могат да докажат поне двугодишно обучение за усвояване на дадена професия. За тях отпада предишното правило, което изискваше винаги да се проверява дали за същата работа няма и германски кандидат, ползващ се с предимство. С други думи, сега



българите могат да кандидатстват наравно с германските граждани



и с гражданите на други европейски държави. През последните години в Германия работа търсят много медицински сестри. Често обаче става дума за наемането им като болногледачки за възрастни хора. За да се избегнат пропуски при кандидатстването за работа или пък усложнения след пристигането им в Германия, Тинка Троева се обръща към хората с медицинска квалификация със следния съвет: "Медицинските специалности спадат към групата на така наречените регулирани професии. В рамките на ЕС има специален регламент за тях. Най-добре е хората, които желаят да работят в Германия, първо да се обърнат към специализирания екип на Министерството на здравеопазването, който е изключително компетентен по признаването на тези дипломи."

Освен това българите, които търсят работа в Германия, трябва да обмислят много добре тази стъпка и да проучат подробно бъдещия си работодател, съветва Дорит Комитовски от Бюрото за консултация на командировани работници. То предлага безплатна подкрепа и консултация на изпаднали в затруднено положение работници. Най-честият случай е този на неквалифицирания работник, който е дошъл в Германия, работил е, но не си получава парите.

"В много от случаите хората остават и без подслон, защото в строителния бранш работодателят често предлага и квартира. В момента, в който работникът си поиска парите, работодателят отказва да се издължи или просто изчезва и оставя човека и без жилище", разказва младата юристка. Бюрото за консултации решава подобни случаи с помощта на неправителствени организации и социални домове в Германия, които приемат нуждаещите се от помощ чужденци. Юристката съветва освен това хората да не подписват трудов договор, ако не го разбират. Най-добре е първо да потърсят помощ в някое преводаческо бюро, каквито има в почти всеки германски град.