Не става дума нито за Трендафилка Немска, нито за Екатерина Късметлийска. За режисьорите на дублажа в политиката ми е думата. За авторите на политически дубликати. Те не завеждат добрия превод, а перфектната подмяна - на думи и лица. В пазвите си винаги крият по някой нов проект, който да замести вече проваления. БКП с БСП, СДС с ГЕРБ, царя с Кунева, напоследък чувам, че се мъти и приемник на "Атака" или поне на освободената от пишман националистите територия. "Новото" ще е компилация на добре забравени стари експерименти. Този път лидерската роля е поверена на евродепутата и бивш атакист Слави Бинев, който ще се бори за поддържаща роля в следващия парламент. Ролята на "патерица". Той ще е новият Волен или може би новото Яне.

Режисьорите на дублажа вече местят пешките по дъската, търсейки варианти за следващо управление на България. Вариантите са два.



ГЕРБ и коалиция срещу БСП и коалиция



Двете големи партии недвусмислено показаха, че изключват съюз помежду си. Сами ще са неспособни да си спечелят мнозинство. За да сполучи едната или другата комбинация обаче, трябват "патерици". В БСП му викат "решаване на въпроса за съюзника", нали още не могат да се отърват от докладната лексика. В ГЕРБ досега не се замисляха над въпроса заради електоралния си триумф, но с пролетното снеготопене ще започне да се отлива и рейтингът й. На кого може да се опре Борисов? Само Янето не стига, колкото и да "го уволнява". А и присъствието му в следващия парламент съвсем не е гарантирано. В средата на везната засега е само ДПС. Еднакво неудобен партньор както за едните, така и за другите. Само плахата вероятност за нов социално-либерален вектор моментално ще отпрати левицата в опозиция. ГЕРБ също няма как да зареже антидепесарската тоналност, поне преди изборите. После знаем как става.



Нужни са нови балансьори в центъра,



годни за показване на авансцената. Зад кулисите вече чака реда си Меглена Кунева с нейното движение "България на гражданите". Профилът й е достатъчно размит, за да става за съюзник както вляво, така и вдясно. Режисьорите винаги се презастраховат. "Ние не изключваме всякакви развръзки", каза неотдавна съидейникът й Даниел Вълчев на въпрос дали няма да им се наложи да управляват с ГЕРБ. Бившата еврокомисарка трябва да замести царя на политическата сцена, но докато Величеството се самоопределяше като социалдемократ, то Кунева пробва да се пласира по-вдясно. С което предизвика блясък в очите на повехналата стара десница, която се размечта за връщане във властта върху крилете й. Американският посланик Уорлик, в духа на сериалите, кумува както на едните, така и на другите в този опит за летене. За последно се яви на кметската сбирка на СДС в парк-хотел "Москва", за да даде благословия на събитието. На Кунева пък още от началото е супервайзър. Голяма битка се очаква за сърцето на евродамата, като се има предвид, че Първанов също й е хвърлил око като евентуален съюзник. Ако се вземат, тя ще е гарантът, че векторът ще е по-скоро либерален, отколкото социален.



Но както се казва, най-важни са процентите. Въпреки продуцентите



Кампанията на Кунева засега е на кота нула, а времето безмилостно напредва.

Съотношението на силите никога не е било по-несигурно. Дори и с Кунева успехът на бесепарите не е гарантиран. Дори и с Кунева ГЕРБ може да загуби. Затова са нужни допълнителни гаранти. И ето - от запаса е привикан таекуондистът Бинев, бизнесмен с борческо минало и евродепутатска заплата, архонт, достатъчно управляем националист и приятел на Льо Пен. Ще го играе крайна десница в размития политически спектър, което би могло да означава всичко, както нагледно демонстрира "Атака".

Свойството на политическите ментета е, че те се заиграват с всеки, който ги "хареса". Брокерите рядко се водят от чувства. Те са златната акция на режисьорите на дублажа във всяка управленска конфигурация. Засега се чака накъде ще се наклонят везните преди вота. То и везните са нещо илюзорно, доколкото от двете им страни стоят продукти с еднакво съдържание, наричани условно левица и десница. Просто ментета с по-дълъг срок на годност.



Политическите дубликати нямат профил,



те са пазители на статуквото, такова, каквото го пожелаха победителите от прехода. Пускат ги в употреба, за да се предотврати рискът от преразпределение на заграбеното, да се избегнат изненадите в политиката и да се овладеят вакантните електорални ниши, преди в тях да се настанят неконтролируеми самозванци. Поредният дубликат вероятно ще е ракета-носител и за множеството бизнесмени, напиращи към властта. Този вариант вече бе проигран с партията на Волен Сидеров, в чиито листи на последните избори се озоваха повече предприемачи, отколкото националисти. Не че в останалите партии няма места за бизнесмени, но там местата са отдавна заети. Изкуствените, режисирани конструкции са единствената възможност за поява на "нещо ново" в политиката впрочем. Решен им е проблемът с финансирането и достъпа на медии. С промените в законодателството за политическите партии и изборите гольовците с кауза бяха обречени да висят по площадите, без шанс за пробив в политиката. Откъдето и пълната деморализация и упадък на системата. Единственият шанс за промяна на тази продуцентска система е от дългото й загниване да се натори почвата за покълване на нови хора с нов манталитет.