|
| Все по-малко семейства се решават да имат повече от едно дете. |
Българите, които живеят сами в домакинство, за първи път са повече от двучленните семейства. 925 385 домакинства у нас са съставени само от един човек. Това е 30% от всички домакинства. За 10 г. от предишното преброяване през 2001 г. броят на едночленните домакинства се е увеличил с 262 532. Най-голям е делът им в областите Велико Търново (38.6%) и София (36.5%). В още редица области над 1/3 от домакинствата са такива - Видин (34.4%), Враца (31.2%), Габрово (33.5%), Монтана (33.1%), Ловеч (32.4%), Кюстендил (31.9%). Най-малко са едночленните семейства в Кърджалийско, където има компактно турско население - 22.4%. Следват Пазарджик и Благоевград с по близо 26%.
Българските семейства все повече се раздробяват, тъй като домакинствата се увеличават въпреки значителното намаляване на населението, коментират статистиците. Между двете преброявания броят на домакинствата расте с 83 702, докато населението се е стопило с 564 331.
Не са оптимистични и останалите данни - малките домакинства се увеличават, а големите намаляват. От двама души са 853 735 домакинства, което е 28.4% от всички. Те са се увеличили с близо 23 000 за десетте години между двете преброявания. Така близо две трети от семействата у нас се състоят от един или двама души. Всички останали видове домакинства намаляват спрямо 2001 г. Малко над 20% са тричленните семейства - 606 613. Те са намалели с 22 577. Смятаните едно време за стандарт четиричленни семейства вече са едва 13.4% от всички, или 401 517. С 5 или повече членове са 218 339 домакинства.
Другата ясна тенденция е увеличаването на домакинствата, в които няма деца до 16 г. Такива са вече 75.5% от всички домакинства у нас - 2 302 265. Те са се увеличили с 5% от 2001 г., или с 211 136. Най-тежко е положението в Габрово, Видин и Велико Търново, където 80% от домакинствата са без малки деца. Любопитно е, че делът им вече не е много различен в градовете спрямо селата. В градовете сега без деца до 16 г. са 74.8% от домакинствата, а в селата - 77.5. Преди 10 г. разликата е била доста по-съществена - 68% за градовете, 75.9% за селата. Другата изненадваща статистика е, че в селата има повече домакинства с две деца (7.9%), отколкото в градовете (7.3%). 1% от градските семейства с деца имат по три и повече, а в селата те са двойно повече - 2.3%. Градовете печелят само при семействата с едно дете - 16.8% дял при 12.2% в селата.
От семействата с деца до 16 г. най-много са тези с по едно дете - 15.6%. 7.5% имат по две деца. 1% от семействата са с три деца, а едва половин процент - с 4 и повече. Общо семействата с деца под 16 г. са намалели със 127 434 за десетте години. Намаляват и тези с повече деца. Най-голяма концентрация на семейства с над 4 деца има в Кърджали - близо 30% от всички, които имат деца.
ПРОБЛЕМ
Точно видът на домакинството предизвика най-голямото объркване при попълването на анкетните карти в интернет. Граждани масово недоумяваха каква е разликата между семейство и домакинство и защо само майката може да декларира децата. От затруднения се оплакваха и хората, които нямат брак, особено тези, които имат деца. Така много двойки, живеещи в съжителство, бяха принудени да се пишат като отделни домакинства от един човек. В много случаи тези грешки не могат да се изчистят и при засичането на данните, тъй като НСИ позволяваше съквартиранти да се обявяват като отделни домакинства на един и същ адрес.
ГРАД/СЕЛО
Близо 3/4 от домакинствата живеят в градовете (73.3%). Броят на членовете в едно градско и в едно селско домакинство не се различава съществено. Средно по 2.4 души живеят в едно домакинство в града, а в селото - 2.5. Раздробяването на семействата е основно за сметка на 7 области, тъй като броят на домакинствата всъщност намалява в 21 области. Най-изразително е намалението в областите Враца (с 13 320 домакинства) и в Монтана (с 8550). Най-голямо е увеличението в София - със 112 745 домакинства. Следва Варна, където промяната е 22 444.
ЕТНОС
2 456 596 домакинства, или 88.4% от всички преброени, са се самоопределили като принадлежащи към българската етническа група. 203 517 домакинства са се определили към турската и 86 385 - към ромската етническа група. 7.5% от всички семейства обаче не са отговорили на този въпрос.
КОЛЕКТИВНИ
Преброяването даде данни за колективните домакинства. Това са пансионите, всички социални домове, диспансери, манастири, затвори, образователни и възпитателни училища, домове за временно настаняване и др. Преброени са 787 колективни домакинства, в които живеят 31 397 българи. Това е с над 24 000 души по-малко спрямо предишното национално преброяване. Броят на колективните домакинства намалява с 41, а те се изместват от селата към градовете (в града те се увеличават с 31). Средно в едно такова домакинство живеят по 40 души. Най-много хора - над 10 000, живеят в 167 колективни домакинства в затвори, приюти за бездомници, защитени жилища и др. Близо 9400 души са в здравни центрове, а 6200 - в старчески домове.
Слабо приятел!
Това са може би последствия от комунистическото робство, което струва ми се обезвери много хора. Но сега е време за ново възраждане на България.
