"Риск възниква, като не знаеш какво правиш." Уорън Бъфет



След целонощно бдение (гръцката делегация припкала 13 часа маратон между брюкселските зали, дето мъдрували финансовите министри от еврозоната и комисията на частните кредитори) финансовият свят посрещна миналата седмица с блага вест: имаме втори спасителен пакет за Гърция. Нови 130 млрд. евро ще вадят заборчнялата страна от дълговото блато и така ще възстановят финансовата стабилност на еврозоната. Ехтят хвалебствия за чудодейното избавление и прословутата европейска солидарност. Внимавайте, преди да запеете с хора ликуващата "Ода на радостта": още преди Есхил, Софокъл и Еврипид трагедиите започвали с похвални песни ("дитирамби"), после идвала същинската тъжна драма. Условия на "спасителната сделка" вещаят, че европейските актьори - на гръцки "хипокрити"*, ("отговарящите" ) - съвсем не знаят какво вършат. Ние сме зрители на една



класическа трагедия,



която тепърва ще се разрази. "Трагедията" ("пение на козел" от "траго", козел и "одиа", песен - оттам и "ода") се играела в края на март в чест на Дионисий. Този вид драма чрез имитация ("мимезис") пресъздавала лутанията ("перипетия") на трагическия герой в безуспешни опити да се измъкне от съдбата. Преживелите чуждото страдание ("патос") зрители постигали пречистване ("катарзис") от грешките на героя. В "Поетика" Аристотел обяснява, че коренът на всяка трагедия е съдбовен пропуск или грешка ("хамартия", "отклонение" от истинската цел; това е библейската дума за "грях"). Колкото да се лута и страда трагичният герой, съдбовният му грях го води до неизбежен провал. В дъното на днешната гръцка трагедия е съдбовно опущение,



еремосеос хамартия,



"опустошителен грях", както бе рекъл библейският автор в сказанието за провала на Вавилон. Това е грешката да се простреш извън чергата си, да живееш за чужда сметка и години наред да потребяваш повече, отколкото изкарваш. Вече знаем как се е натрупал дългът на гръцката държава. Казваме "заробващ дълг", защото в древността при фалит продавали длъжника в робство. Същото, но с модерни, демократични средства, гласи на елините възхваляваният



спасителен пакет:



европейските държави дават 130 млрд. евро, за да се плаща дългът на Гърция, ако частните кредитори отпишат 53.5% от главницата на вземанията си, 107 млрд. евро. Сегашните облигации ще се обменят с нови при лихва 2% до 4.3%. При замяната има "подсладител": частните кредитори получават 30 млрд. евро европейски държавни гаранции. Централните банки от еврозоната ще върнат в гръцката хазна дохода от заменените облигации. Новите 100 млрд. евро държавни заеми Гърция ще получи при лихва EURIBOR плюс 1.5%. Общият ефект от реструктурирането на дълга се оценява на 160 млрд. евро за следващите 8 години. До 2020 г. гръцките финанси трябва да се стабилизират, държавният дълг да падне до 120.5% от БВП. Как ще стане това,



каква е цената на "оздравяването"?



Пенсиите ще се орежат с 15% и ще се вдигне пенсионната възраст, а минималната заплата - с 22% (пада на 615 евро) до 35% (на 569 евро) за младежи до 25 г. ДДС ще нарасне от 21 на 23%. Бюджетните разходи за лекарства ще се свият с 1.1 млрд., за отбрана - с 0.6 млрд. евро годишно. Ще се режат и броят, и заплатите на държавните служители, и на всички хранени от хазната. С 3 млрд. евро годишно трябва да олекнат бюджетните разходи. Наред с икономиите идат още 30 "структурни мерки". Започва ударна приватизация: за 8 г. да се продаде имущество от поне 46 млрд. евро. Ще има "мащабна данъчна реформа", която трябва да обложи по-яко по-заможните. С по 10% скача акцизът за горива и алкохол. Замисля се поземлен данък, битка с крадците на данъци, гонитба на данъчните длъжници. Сравняват тези мерки с



финансова окупация



Все пак Европа няма да назначава финансов комисар, но правителството ще се надзирава от Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ); тя ще води и т.нар "доверителна сметка": от всички постъпления на бюджета там ще се блокират сумите, нужни за плащане на дълга 3 месеца напред, гръцката държава ще харчи каквото остане. "Спасителният заем" ще се отпуска, ако Гърция спазва наложените мерки. И въпреки всичко



провалът е неизбежен



в края на всяка гръцка трагедия. Анализаторите на Стандард енд Пуурс също не вярват в спасението и определят новия пакет мерки като "избирателен фалит". "Спасителният пакет" опазва единствено банките и фондовете - кредитори, но не и гръцката икономика. В конструкцията липсва едно, но най-важното: няма двигател. Как ще заработи икономиката на Гърция? По-скоро бих очаквал "структурните мерки" да предизвикат нов стопански крах, а БВП да падне с поне 10% от новия шок и да се свива поне още 2 години. Отношението дълг/БВП, дълговото бреме, ще остане неуправляемо високо, макар дългът да е намален. Няма спасение без растеж.

--------------

*Едва ли случайно на английски hypocrite е лицемер, двуличник.