"Не говорете като в американските сериали. Тук е имало действия в условия на неотложност. В България няма такова нещо - не се иска заповед от прокурор за обиск. НК разрешава при действия при неотложност да няма съдебна санкция. Имали са право момчетата от ГДБОП, познавам ги". С тези думи главният секретар на МВР Калин Георгиев буквално смрази телевизионна водеща Лора Крумова, която плахо попита дали е нормално служители на ГДБОП да ходят и да искат да претърсват помещения по собствено хрумване.

Повод за този прелюбопитен разговор стана историята с музиканта Илия Илиев от "Шоуто на Слави", който се оплака, че е бил подложен на полицейски тормоз. Илиев разказа как като собственик на помещение бил извикан от полицаите, за да го отключи. Музикантът обяснил, че е дал помещението под наем и не е редно той да дава достъп. Попитал и дали полицаите имат съдебна заповед, след което те започнали да се държат грубо и арогантно с него. МВР, разбира се, лансира своята версия на случилото се, като обвини музиканта в арогантно поведение. Според ведомството претърсването било част от голяма операция срещу счетоводни и данъчни измами. А във въпросното помещение работела счетоводна фирма. МВР все пак си призна, че полицаите не са имали заповед от съдия, която да им позволява да претърсват и изземват. Но пък се позова на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който позволява на полицаите да действат и без такъв документ, когато става дума за неотложен случай.

Каква е истината и кой кого и с какво е плашил и как се е държал очевидно няма да разберем. Още повече че по стар милиционерски обичай полицията започна да внушава как жената на музиканта допреди година била шеф на отдела срещу наркотиците на националната полиция, но вече не била. Затова той имал лични причини да си отмъщава на службата.

Много по-важен e проблемът, че кръгът от хора, които могат да се сблъскат с "неотложностите" на МВР, е неопределено широк. И ако Илиев има възможност да се оплаче на медиите и да си търси правата, но това със сигурност не се отнася до голяма част от обществото.



А на всеки от тях може да се случи същата случка



През последните две-три години някакви наказателни групи от маскирани хора ходят и обискират, изземват, арестуват наред. И в не малка част от случаите без съдебна заповед, защото самите маскирани са преценили, че е неотложно. Достатъчно е да припомним историята със семейството в Кърджали, в която цивилни полицаи влетяха малко след полунощ в дома им и раниха дъщерята и бащата. Накрая вътрешният министър отново обясни произвола с неотложност, тъй като имало данни за поръчване на проститутки. И до момента обаче няма потвърждение на тази версия, да не говорим, че самото поръчване не е дори престъпление по Наказателния кодекс и не може да послужи като аргумент на полицаите дори да звъннат, камо ли да влетяват с вратите, и то в този късен час.

Пак без съдебна заповед бе и злополучният опит за претърсване и изземване в дома на основния заподозрян за отвличането и убийството на Мирослава в Перник - Стойчо Стоев. И до този момент не е ясно защо изобщо полицията се беше насочила натам, преди поне да закрепи неговите показания пред съдия. И каква е тази неотложност, заради която не е получена съдебна заповед за претърсване и изземване. Не е известно да е имало такава заповед и когато погрешка полицията влетя и тръшна на земята певеца Красимир Аврамов. Същото е положението и при скандалния случай покрай ареста на семейството от Мировяне и последвалото влизане с шутове в дома им.



И това е опасна тенденция,



която може да се изроди към пълна полицейщина. Според чл. 161, ал. 1 от НПК в досъдебното производство претърсване и изземване се извършват задължително с разрешение на съдия по искане на прокурора. Втората алинея веднага обаче предвижда изключение - "в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението" на съда. Но после задължително протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. От всичко това следват няколко безспорни неща.

Първо,



изключението трябва да се прилага много, ама много рядко



Само когато това е единствената възможност за запазване и събиране на доказателствата. В случая с музиканта Илия Илиев например нищо не налага неговото прилагане. Защото няма никакъв проблем полицаите да стоят пред помещението, да пазят евентуалните доказателства, а техен по-бързо ходещ колега да отиде при съдията, да му обясни защо искат да влязат, да му даде някакви аргументи, а не догадки и мисли, и ако е убедителен, да вземе заповед.

На второ място, много би било интересно да чуем как ще коментира американският посланик твърденията на главния секретар на МВР, че американските филми (разбирай принципа, че трябва да влизаш само със съдебна заповед) са ала-бала, че в България не е така и у нас не трябвало нито прокурорско нареждане, нито съдебна заповед. Защото и в САЩ, и в останалия цивилизован свят, дори да има изключение за съдебната заповед, то е единствено при случаи на отвличане, за предотвратяване на убийство или терористичен акт, както и при разследване на убийство по горещи следи например. А не за всичко, което й хрумне на полицията.

Дори законът за МВР, който също допуска влизане на полицаи без заповед, по-точно определя кога те могат да правят това. Според неговите разпоредби полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност, или са налице други случаи на крайна необходимост. В нито един друг случай!

Често причината за влетяването в домове и офиси без съдебна заповед е



заради обикновен мързел на полицаите



и на органите на досъдебното производство - прокурори и дознатели. Но също толкова често и тези решения понамирисват. И дават възможности и за съмнения, и за твърдения за злоупотреба.

Затова е безспорно, че трябва да се вземат неотложни мерки. Например - главният прокурор трябва да даде да се разбере, че претърсване, изземване, обиск може да се извършват без съдебна заповед изключително рядко, само по изключение. Може дори да се поиска тълкувателно решение на Върховния касационен съд, който да определи точно извънредното използване на това правомощие. И да стане ясно, че който злоупотреби с това, ще носи най-строга отговорност - в Наказателния кодекс има достатъчно текстове в тази посока. А не отговорните фактори в МВР да оправдават и насърчават подобни действия на техни служители.