На 16 февруари поправките в четири български закона, легализиращи заместващото майчинство, влязоха в правната комисия, преди да бъдат внесени за гласуване на второ четене и в пленарната зала.

Общественото мнение покрай тази процедура е раздвоено. Допълнително масло в огъня наляха и вероизповеданията, като се обявиха срещу нея. Преди поправките в четирите закона да бъдат окончателно приети или отхвърлени, е добре да се видят какви капани крият. Дават ли възможност заместващото майчинство у нас да се превърне в търговска сделка вместо в медицинска услуга? И кой - освен семействата с репродуктивни проблеми - има интерес тази процедура да се позволи? От разговорите ми с вносителите и юридическите консултанти разбрах, че нямат отговор колко души се нуждаят от легализирането на сурогатството, липсва систематизиране на положителните и негативните ефекти от закона, което дава възможност да пълзят всевъзможни слухове, че зад промените стоят лобистки интереси. И това не е лобито на пряко нуждаещите се.



Идеята



Адвокат Гергана Върбанова от Варна твърди, че тя е първият човек, който изобщо е заговорил за този проблем още през 2004 г. Година по-късно става докторант към БАН и темата на дисертационния й труд е именно тази. Само че от академията се опитват да я променят, защото им звучи стряскащо и скандално. Това кара Гергана Върбанова да се откаже да пише дисертация по въпроса. В момента е в майчинство и научната й кариера е по-скоро на заден план.

Сурогатството отново започна да витае в общественото пространство през 2009 година. "Депутатът Калина Крумова ни се обади и ни предложи да й сътрудничим за приемането на подобен закон", разказва Радина Велчева от фондация "Искам бебе", неправителствената организация, превърнала се в официално лице на хората с репродуктивни проблеми у нас. Мотивът на г-жа Крумова да се заеме с въпроса бил, че с нея се свързала Ани от Асеновград, която била родена без матка, и успяла да я разчувства до степен да предприеме законодателна инициатива. Ани е пациентка на д-р Георги Стаменов, един от най-видните ин витро специалисти у нас. След това в проекта влиза отново Гергана Върбанова, която е автор на част от промените в законите. Законът за здравето е ремонтиран от д-р Стаменов. Юридически консултант на вносителката става една от най-големите адвокатски кантори у нас "Георгиев, Тодоров и ко", която се занимава с търговско право и големи сделки. Този проект, според тях, е част от про боно програмата им за престиж.

Калина Крумова не получи подкрепа за законопроекта си от политическата сила, с чиято листа влезе през 2009 в парламента, което тя изтъкна като основна причина да я напусне.

"За нас този закон е лобистки, от него имат интерес ин витро клиниките и това е една от причините партията ни да не застане зад него", каза Павел Шопов от "Атака". Според него друг мотив националистите да не подкрепят предложенията на Крумова са християнските им ценности, с които сурогатството влиза в разрез.



Правните капани



Според предложените поправки в законите между поръчителите и изпълнителката на заместващото майчинство се сключва договор, който ще защити взаимно интересите им. Поръчителите се задължават да "компенсират" изпълнителката в "разумни граници", но заплащането на услугата е забранено. Тя пък се ангажира да се съобразява с техните решения относно заместващата бременност, освен в случаите, когато е застрашен животът й.

"Сурогатството е проблем от ранга на евтаназията с много философски измерения и към него не може да се подходи лековато", казва юристът Фани Давидова. Според нея предложените поправки в четирите закона ще узаконят продажбата на деца. "Предмет на договора между поръчителите и изпълнителката е здраво износено бебе, човешко същество. Как става отчитането на изпълнението на сделката? Ако сурогатната майка откаже да изпълни условията по договора, ще има ли принудително изпълнение, с белезници ли ще я връзват?", недоумява Фани Давидова. Тя смята, че продължението на рода не бива да се съсредоточава върху генетиката, както прави сурогатството, защото това е евгеника.

Докторът по право Стоян Ставру, преподавател по медицинско и биоправо, е консултант за сурогатното майчинство на фондация "Искам бебе". Според него голяма част от предложенията са преработени между първо и второ четене. "Разноските бяха променени от "разумни" на "необходими". Искаме да се махне и формулировката "и всяко общо заболяване, възпрепятстващо износването на бременността", с която се определя кои жени имат право да ползват процедурата", обяснява той. На практика това би могло да е всяко заболяване, допълва и Фани Давидова. "Предвиждаме съдът да преценява дали да се допусне заместващото майчинство, а договорът да урежда само отношенията между страните. Да се прави и психологическа експертиза на хората, които участват, за да няма изненади по средата на процеса", казва г-н Ставру.

Един от най-спорните моменти за юристите е дали да се позволи сурогация с донорски яйцеклетки и донорски сперматозоиди. Засега предложението предвижда само първото. "С фондация "Искам бебе" не бяхме съгласни това да се допусне. Сега трябва да внимаваме да не вкарат на второ четене и донорски сперматозоид, защото това съвсем ще отдалечи детето от поръчителите", обяснява г-н Ставру.

Депутатите от ГЕРБ Стефани Михайлова и Джема Грозданова вече са внесли предложение да се допълни проектозаконът с позволяването на донорски сперматозоид, обясни Десислава Атанасова от същата партия, която е и член на здравната комисия. Но уточни, че колегите й изрично са заявили да не може да се ползват едновременно донорска яйцеклетка и донорски материал от мъжа, само едното във всеки отделен случай да е позволено. Тя потвърди, че заболяванията, при които ще се позволява сурогация, ще бъдат уточнени, но не в закона, а в последваща наредба на министъра.

"Не смятам, че законопроектът е насочен към развитие на търговия със заместващото майчинство, той цели да помогне на хора без деца", каза още г-жа Атанасова. Според нея ГЕРБ подкрепя философията на проекта, но как ще гласуват депутатите от партията на второ четене, зависи от конкретните предложения, които ще бъдат внесени за обсъждане.

"Материята е деликатна и трябва да намерим най-добрия компромис между напредъка в медицината и проблемите на хората. Има опасност да узаконим бизнес с деца и трябва да си отваряме очите", заяви членът на правната комисия Мая Манолова от БСП.



Бизнес за милиони



От двайсетината клиники, които работят с държавния фонд за асистирана репродукция, само 2 са държавни. Всички останали са частни. Досега за последните три години според фондация "Искам бебе" от фонда са отпуснати общо 40 милиона за ин витро процедури. Отделно 21 общини имат програми, които също подпомагат бездетни двойки, откъдето са дошли над 1 милион лева. Около 4000 двойки са получили право на ин витро процедура, подпомогната от държавата. Още толкова си плащат за същите медицински услуги сами.

Според д-р Георги Николов, специалист по асистирана репродукция в една от най-големите клиники в София, за лекарите е все едно дали сурогатното майчинство ще се позволи или забрани, защото няма да спечелят финансово от него. "Най-много 10-20 такива процедури на година да се правят", каза той. Според проф. Иван Козовски от Варна обаче 4-5 големи ин витро клиники имат интерес сурогатството да се приеме, защото се опитват да завземат целия пазар в страната и само те практически работят в момента. "Не се интересуват от успеваемост, за тях това е само бизнес", заяви лекарят. Той също така не харесва и законовите предложения, защото смята, че алтруистичното сурогатство е невъзможно, всяка заместваща майка ще иска пари и това трябва да се уточни в закона. Той иска процедурата да се ограничи само между роднини, защото така е по-вероятно да се избегне търговията.

Д-р Николов обаче смята, че хората трябва да имат право свободно да се договарят и не може сурогатството да се ограничи в семейството. Той е твърдо уверен, че е възможен алтруизъм в тази процедура и компенсациите, предвидени по закон, са напълно достатъчни и не бива да се уточнява заплащане.

Какво на практика ще стане, може да се види само след като законът се приеме и започне да работи. А от фондация "Искам бебе" заявяват категорично намерение за най-строг контрол, за да не се допусне търговия с човешкото нещастие.



Интервюта



Стотици хиляди у нас имат нужда от заместваща майка



Иван Тодоров, управляващ съдружник на "Георгиев, Тодоров и ко" , юридически консултанти на законовите промени



- Как фирма като вашата, която се занимава с толкова едри сделки и казуси, се озова в изготвянето на този проект?

- От самото начало на законопроекта вносителката се обърна към нас за известно съдействие. С готовност се включихме, защото това е голям проблем. Не повече от 50% от жените успяват да забременеят с различните процедури по ин витро. Най-честата причина е, че има имунна несъвместимост между майката и плода. Приветствам законопроекта, но имам известни критики към вида, в който беше внесен.

- Доколкото знам, вие сте защитник на идеята сурогатството да бъде официално заплатено...

- Някои искат да се направят на много възвишени. Единствената реална възможност да се помогне на огромен брой жени, практически на половината бездетни двойки чрез сурогатно майчинство, е, това да става чрез заплащане. Другият вариант е да се каже, няма да има заплащане и всички ще плащат под масата.

- Законодателят е забранил алтруистичната трансплантация от жив донор, ако тя не е в семейството, за да се избегне търговията с органи. Приложима ли е тази философия и тук?

- Не може да се направи пълна аналогия между тези два закона. Аз поставих и още един важен въпрос: трябва ли да са женени тези, които искат сурогатно майчинство? За мен това е смешно. Това е незаконна сегрегация, не може да се създава неравенство между сключилите и несключилите брак. Любен Корнезов вече внесе изменения в закона в тази посока.

- Смятате ли, че законодателят трябва изрично да упомене кои заболявания дават право на сурогатно майчинство?

- Абсолютно излишно е. Освен това имунната несъвместимост не се диагностицира. Какви са причините? Не е изяснено съвсем. Законодателят не може да напише списък за нещо, което не е изяснено.

- В почти всички съседни държави процедурата е незаконна. Може ли да се появи сурогатен туризъм към България?

- Това не значи, че чужденците ще търсят задължително българска сурогатна майка. Да вземем една ромка. Не е ли по-добре да износи едно дете, да не е проститутка и да вземе читави пари? За мене е по-добре.

- А не ви ли притеснява вероятността след въвеждането на сурогатното майчинство у нас да станем като Украйна?

- Това е, меко казано, силно преувеличено. Пък и при наличието на такива огромни пазари като Украйна и Русия точно в България ли ще дойдат всички?

- Румънците са добър вариант за клиенти на нашия...

- Но те пък не са най-платежоспособната нация на света. Пък и не всяка бедна българка ще тръгне да става сурогатна майка. Трябва да й се предложат достатъчно пари, които да й носят не само за 9 месеца издръжка, но и за по-дълъг период.

- Има ли лоби зад този законопроект?

- По мои наблюдения Калина Крумова има съвсем алтруистични подбуди да го предложи. Какво да е станало? Събрали са се някакви хора, дали са пари и се надяват, че в далечното светло бъдеще това ще им се върне? Много съмнителна работа. Пък и в този вид, както е предложен - забранено е плащането, това не може, онова не може... И накрая хората няма да дойдат в България, ще идат другаде да си правят сурогатно майчинство.

- За стотина жени с медицинска нужда от сурогатство ли е целият този шум?

- Стотици хиляди са. Не е за сто жени. Сто са тези, родени без матка или оперирани. Но не става въпрос за тях.





На по-късен етап можем да разширим кръга пациенти



Калина Крумова, независим депутат, вносител на законопроекта



- Официалната история, че Ани от Асеновград ви е потърсила, вие сте се развълнувала от съдбата й и така сте внесли промените в законите, ми се струва доста пропагандна...

- Това не е официална история, а Историята на тази идея. Ани дойде при мен, разказа ми за всичко случващо се около сурогатството в България. Аз се заех със собствено проучване и резултатите никак не ме очароваха. Поръчах мащабно проучване къде по света се прави, откога, как, какво сочи практиката. Оказа се, че има страшно много хора с отношение към този проблем и колелото се задвижи. Консултирала съм се с лекари, занимаващи се с асистирана репродукция, и други специалисти, юристи, представители на пациентски организации, самите пациенти, психолози и психиатри, експерти от всички ресорни агенции и министерства бяха така добри да отделят немалко време, внимание и усилия да се стигне до един качествен резултат.

- Как стана толкова престижна кантора като "Георгиев, Тодоров и ко" да се включи в проекта като ваш юридически консултант? Адвокат Тодоров има доста либерални виждания за сурогатството, които на някои биха се сторили стряскащи. Вие подкрепяте ли ги?

- Ако сте се запознали задълбочено с предложенията ни и ги съпоставите с мнението на г-н Тодоров, което уважавам, ще видите съществени разлики. Ние сме облекли в законова форма тези, които отговарят на нуждите на българските семейства, съобразно съветите и на лекари, психолози и не на последно място - на общественото мнение. При доказана добра практика и липса на злоупотреби, да, може тепърва да се мисли за по-широка рамка от пациенти, които да се възползват. Не и като начало обаче.

- Как се отнасяте към предложението за въвеждане на възможността за донорски сперматозоиди при заместващо майчинство?

- Щом не е в общите ми предложения за промени като вносител, ясно е, че не го подкрепям. Категорично не съм съгласна, още повече че ние говорим за заместващо майчинство, а не заместващо бащинство.

- Колко са според вас жените, които се нуждаят от такава процедура в България?

- До момента не е имало и правно решение на този проблем, тепърва ще научим какви са мащабите му. Факт е, че в България с всеки изминал ден застрашително растат семействата с репродуктивни проблеми. От заместващо майчинство ще могат да се възползват определена част от тях. Предстои да бъде създаден регистър.

- Не ви ли притеснява, че ще станем като Украйна и Грузия?

- Не, защото законовата рамка е изключително стриктна. При положение че има толкова строги изисквания, че е позволено само за българи, какво да ме притесни?



Къде е разрешено?



Сурогатното майчинство, включително в комбинация с донорство на яйцеклетка и сперма, е напълно легално в Украйна от 2002 г. Законите за прилагане на метода не изискват никакви специални разрешения от никакви регулационни органи. Достатъчно е писмено информирано съгласие на всички участници в процедурата. Разрешено е да се прави проучване на получения ембрион и да се отказва, ако е дефектен или от нежелан пол, законно е и донорството на гамети и ембриони. От възможността са в състояние да се възползват брачни партньори и самотни жени. Тъй като гей браковете не са позволени в страната, хомосексуалните могат да ползват сурогатна майка като "самотни родители". Много български и други европейски двойки търсят услугите на репродуктивните клиники в Украйна, където местна утроба под наем се намира за около 15-20 хил. евро.

В Грузия сурогатното майчинство е позволено при същите условия още от 1992 година. Процедурата е легална и в Австралия, Канада, някои американски щати, Индия (където е превърната в бизнес за стотици милиони долари), Холандия и Белгия (при строги условия), Русия, Южна Африка, Великобритания. Забранена е под всякакви форми във Франция, Италия, Япония, Саудитска Арабия, Турция, Хонконг, Исландия, Пакистан, Швеция, Швейцария.