|
29 Февруари 2012 14:54
Тези дни гледах по Youtube два клипа от Босилеград. На единият се отбелязваше годишнината от Ньойския договор, а на другия след кратка реч звучеше "Шуми Марица". Това в центъра на градчето и под зоркото око на полицията.
Ако за момент е абстрахираме от историята и се опитаме да анализираме случващото се, ще видим:
- събрание на група хора, част от които чужди граждани, в центъра на един град,
- развяване на знамена на чужда държава, знамето на държавата домакин стои в един ъгъл до това на ЕС, но всички знамена развявани от митингуващите са чужди,
- изпълнение на боен марш и бивш химн на чужда държава,
- реч на чужд език,
- критика към минали правителства на държавата домакин,
- присъствие на представители на властта (полицаи), които наблюдават без да се намесват,
- няма подсвирквания и намеса на местни националисти,
- приключване на митинга без намеса на полицаите.
Опитайте се да си представите подобни сценки в България. Например със сърби, турци или тези, които се наричат македонци. Малко трудно, нали? В това отношение има да се учим. Не че миналата година нямаше проблеми, но тогава Болен Сидеров се канеше да прави театро и естествено му отказаха. Също и някои от нашите "националистчета" бяха арестувани, че запалили публично сръбското знаме.
Затова трябва ние самите да сме по-внимателни и цивилизовани. Първо, за да не даваме повод нас да ни критикуват, второ, да не вадим очи, вместо да изписваме вежди.
Също по "СКАТ" гледах предаване по случай 92-рата годишнина от Ньойския договор. Надявах се да науча интересни неща, но наблюдавах абсолютно плитко и непрофесионално философстване плюс една камара откровени лъжи. Като например, че българската армия никога не е воювала на чужди територии. Нека го обяснят на тези, които славят разбиването на сръбската армия и преследването й до Адриатическо море. Или пък на тези, които славят кампанията ни в Румъния. Другата многократно повторена лъжа беше, че България доброволно излиза от ПСВ без да е победена и по този начин предотвратява хиляди нови жертви. Водещият и събеседникът му юрист малко преди това обясниха колко хиляди англичани и французи са загинали при Дойран, пропуснаха да отбележат думите на Чърчил, че България трябва да бъде наказана за влизането си във войната и удължаването й с две години, пропуснаха да кажат за пробива при Добро поле и за войнишките бунтове. Господин юристът призоваваше за мирна конференция по ревизия на Ньойския договор и даваше за пример Косово, което било пример за промяна на границите чрез мирни преговори (както и Крайовската спогодба, която не е свързана с Ньойския договор). Според мен двамата са ако не за съд, то за освидетелстване. Трябва да има патриотично възпитание, но не на основата на лъжи, които овсен, че са нагли и дебели и пораждат нереални очаквания и претенции, но и много лесно могат да бъдат опровергани и по този начин незапознатите и доверчиви българи да се почустват изведнъж ограбени от славното "неминало", но и да бъдем злепоставени пред запознатите в чужбина.
Знам, че е приятно да слушаме приказки за подвизи и слава, както и да хвърляме вината за трагедията ни върху някой външен елемент, но подобни предавания и стил правят мечешка услуга на подрастващата младеж, която ги приема за свята истина. Когато си затваряме очите за истината и следваме омайните песни на морските сирени, ни чака не просто приземяване, а катастрофа със Земята.
|
. Тако је име Бугарин, изгледа, имало исту судбину као и име Влах после словенске најезде на Балканско полуострво. Због распрострањеног бугарског имена у овом значењу, неки старији истраживачи и путници греше сматрајући бугарско име као етничко, односно национално у Македонији, на Косову и у деловима Србије.