На 1 март тази година независима Босна и Херцеговина навърши 20 години от своето създаване. Но дори и след тези две десетилетия федералната държава на мюсюлмани, сърби и хървати не изглежда жизнеспособна. Самият национален празник изразява съвсем ясно трагичността в Босна, защото на 1 март празнува само Мюсюлмано- хърватската федерация, което е половината от страната. Другата - Република Сръбска - не иска и да знае за него, и го игнорира. За повечето сърби Босна не е нищо повече от "едно недоразумение". Именно заради това те постоянно заплашват да се отцепят и да се присъединят към майката родина - Сърбия. Почти 20 години след края на кървавата гражданска война балканската държава все така страда от разногласията между босненските мюсюлмани, сърби и хървати.



Правителство има, но от него нищо не зависи



Трайна блокада, задънена улица, безизходица - това са само някои от определенията, с които се описва състоянието в Босна и Херцеговина. Поредното доказателство бяха последните парламентарни избори, при които трите народности се блокираха взаимно в продължение на цели 16 месеца. Именно заради това общото правителство можа да бъде съставено едва през февруари т.г. То обаче почти не разполага с реална власт. Всички важни решения се взимат от двете до голяма степен самостоятелни половини на страната, тоест от двете отделни етнически правителства. Освен това съществуват още 10 до голяма степен автономни кантона, както и град Бръчко, които се управляват съвместно от всички, защото населението там остава доста смесено. Петима президенти, 14 правителства, 150 министри - за това отива половината от държавния бюджет. И макар Съединените щати и Европейският съюз да са предоставили десетки милиарди евро и цяла армия от експерти и дипломати, страната остава практически неуправляема.

Сърбите, които са една трета от населението (общо 4.6 милиона души), искат - както бе и по време на войната - да се отцепят от държавата и да се присъединят към Сърбия. Мюсюлманското мнозинство би искало да укрепи държавността си, но се препъва в съпротивата на сърбите. Мирният договор от Дейтън от 1995 г. принципно сложи край на войната, но пък не допринесе за раждането на жизнеспособна държава - по този въпрос сред коментаторите и експертите цари пълно единодушие. Всички усилия на Брюксел и Вашингтон за реформиране на конституцията и прекратяване на патовата ситуация между сърби и мюсюлмани така и не се увенчават с успех. Междувременно тенденцията е точно противоположната, защото сега и босненските хървати, които са около 10% от населението, искат все повече да се отделят и да създадат трета държава или пък да се присъединят към своята майка родина - Хърватия. На 1 март преди 20 години голяма част от гражданите в Босна гласуваха за независимост и появата на поредната държана на Балканите след започналото кърваво разпадане на бивша Югославия. Но сърбите бойкотираха гласуването и в отговор създадоха своя собствена босненска държава - Република Сръбска, ръководена от Радован Караджич, който в момента е съден от Трибунала в Хага по обвинения във военни престъпления и геноцид. Точният брой на жертвите от последвалата гражданска война е неизвестен и до днес, като идентифицираните мъртви до момента са 100 000. Ранените са стотици хиляди, над два милиона са прокудени, промишлеността е рухнала, големи части от страната са изпепелени от войната.



Ако не друго, то корупцията процъфтява



И въпреки тази висока цена ситуацията и до днес не се различава твърде от следвоенната. Трите народа враждуват и категорично отказват да заживеят съвместно. Политическите спорове изсмукват цялата енергия. Икономиката и инфраструктурата са в много тежко положение. Чужди инвестиции почти няма, а изгодните кредити отвън не могат да се използват в контекста на съществуващите спорове и несъществуващите проекти. В международен сравнителен план Босна и Херцеговина е сред най-корумпираните държави в Европа. По данни на босненския смесен парламент към 1 милиард евро от предоставените чуждестранни помощи са потънали в неясни посоки. Само администрацията процъфтява. "Когато в Сараево на улицата кажеш: "Добър ден, господин министър", се обръщат всички наоколо, защото мислят, че се отнася за тях", шегуват се местните.

53-годишният бизнесмен Фахрудин Радончич, смятан за най-богатия човек в Босна, обяви сега, че щял да спаси съсипаната си родина от тотален икономически и политически хаос, съобщи "Дойче веле". Каква е визията на тази нова политическа звезда? Радончич, който е собственик на най-големия всекидневник в Босна и Херцеговина, на един голям хотел и на най-големия бизнес център, хваща бика направо за рогата. "80 на сто от хората според анкетите са недоволни и безкрайно отчаяни", казва Радончич. "Ако това не се промени, ни очаква радикализация на населението. Днешните политици са от цяла вечност на власт и вече са се изчерпали. Затова сега ни трябват нови алтернативи, нови рецепти и нови лица", допълва той. Завършилият журналистика Радончич подкрепя анализа си с цифри. Половината население на Босна и Херцеговина е безработно, много са хората без никакво социално осигуряване. Пенсионните каси са във фалит, икономиката е на дъното, а от 15 години цари пълно икономически затишие. В съседна Хърватия за същия период са изградени 1200 км автомагистрали, дори изостаналата Албания е построила вече 360 км. За разлика от Босна, където са готови едва 42 нови магистрални километра. Фахрудин Радончич иска да представя в тричленното държавно председателство мюсюлманите, които съставляват половината население на страната. Останалите двама членове на президиума са сърбин и хърватин. Основаната му преди година партия "Съюз за по-добро бъдеще"(СПБ) вече имала 110 000 членове и възнамерява да играе важна роля в новия парламент след следващите избори. Босненците ще гласуват за председателство и парламент на 3 октомври т.г.

Радончич се самоокачествява като умерен политик, решително разграничаващ се от "корумпираните мюсюлмански политици от старата школа, които само се самообогатявали и разпространявали националистическа омраза". Според думите му най-голямата опасност за мюсюлманите не са сърбите или хърватите, а корупцията и мафията. Той бил убеден, че днешното поколение политици искат само да се обогатяват, затова тази приватизационна мафия трябва да бъде отстранена. Основен пункт в програмата на Радончич е икономическият растеж в срок от две-три години и националното помирение със сърби и хървати. Ако не друго, то само това вече звучи различно в разпокъсана Босна, като подкрепата на хората за подобни инициативи ще е ключова, за да се види дали нещата ще се променят или порочният кръг от омраза ще продължи да се върти.