Половината от населението у нас страда от болести, развити в следствие на стреса, обяви психиатърът д-р Христо Хинков, експерт в Националния център по обществено здраве.

Става дума не само за психични разстройства като депресия и тревожност, но и за телесни заболявания, провокирани от тях - диабет, главоболие, хипертония, обясни националният консултант по психиатрия доц. Тома Томов. При някои хора има комбинация от психични разстройства и соматични заболявания.

Близо 20% от българите ежегодно развиват някое от т.нар. чести психически разстройства - тревожност, депресия или злоупотреба с лекарства или алкохол, сочат предварителните данни от първото у нас изследване на здравето и стреса. "България е тревожна нация. Честотата на тревожност у нас е 13% за една година", каза Томов. За сравнение - във Франция нивото на тревожност е 12%, в Холандия -8.8%, а в Италия е 5%. Годишно 8.5% от българите развиват депресия - също висок процент за Европа. 1.7% у нас злоупотребяват с лекарства, а почти всички - с алкохол, обясни още Томов.

Изследването обаче сочи, че едва 30% от хората с разстройства се лекуват. Освен това у нас няма достатъчно специалисти, а личните лекари трудно разпознават тези заболявания, коментира Тома Томов. Медицината може да помогне само наполовина, нужна е промяна в културата, смята той.

Най-честият проблем при момчетата е пиенето, а при момичетата - депресия. До тревожност се стига и заради непреодолени в детството фобии. При жените до разстройства се стига най-вече заради насилие у дома, а при мъжете - заради безпаричие и неспособност за справяне със социалната ситуация.



ПОСЛЕДСТВИЯ

"Тези болести блокират уменията на хората да работят, да си гледат децата, да имат смислени емоционални връзки", каза още доц. Тома Томов. Ако депресията и тревожността не се лекуват, може да се стигне до самоубийство. България е и с доста висок процент на самоубийствата, а хапчетата са предпочитаният метод, поясни Христо Хинков.