Въведеното по предложение на финансовия министър Симеон Дянков гъвкаво работно време в администрацията може да доведе до допълнително влошаване на обслужването на гражданите. В някои администрации, начело с Министерския съвет, няма изискване за задължително присъствие на работното място и служителите са получили правото сами да определят кога точно да започват работа без намеса на работодателя. Едни министерства са счели за нужно да въведат твърдо работно време на структурите, пряко обслужващи граждани, други - не. Едни ще обядват дълго, други са забравили за обяда.

Това става ясно от приетите промени в правилниците на редица институции след въвеждането на идеята за гъвкаво работно време. При лансирането на идеята Симеон Дянков обясни, че всички чиновници ще са длъжни да са на работните си места от 10.00 до 16.00 часа, а останалите 2 часа работно време ще могат да се местят - по-рано сутрин или до по-късно вечер в зависимост от нуждите. Според финансовия министър така чиновниците ще са по-ефективни, защото някои от тях имат семейства и деца, други са болни и т.н.

Вместо да служи за пример, Министерският съвет е голямото изключение от правилото за задължително присъствие на работното място. Изрично изискване чиновниците на подчинение на Бойко Борисов да са на работните си места между 10.00 и 16.00 часа с право на половин час обедна почивка няма. Това изискване е записано в правилниците на почти всички останали структури, които са решили да се възползват от новата възможност. Служителите на МС и на всички органи към МС, като комисията за борба с трафика на хора, агенцията за българите в чужбина, БОРКОР, центъра за борба с противообществените прояви и др., са и единствените, които имат право да определят кога да почнат работа в диапазона от 7.30 до 10.00 часа. В нито една от структурите извън МС не се дава лична свобода на служителите, а се предвижда редът за установяване на работното време да се определи с акт на съответния работодател. Не е ясно как всичко това ще подобри ефективността в работата на администрацията на правителството. В кабинета все пак се предвижда общ ред за отчитане на работното време, като той ще се определи от главния секретар.

От общите условия са се измъкнали и други структури. Така например министерство на правосъдието е преценило, че 6 часа задължително присъствие на работното място му идва твърде много, и вместо това неговите служители ще са длъжни да присъстват от 12.00 часа до 16.00 часа. В това се включва и обедна почивка от 30 минути между 12.00 и 14.00 часа. Комисията по хазарта пък е единствената, която е счела за нужно да почива по обяд цял час.

В администрациите не липсват и добри примери. Някои министерства като икономическото и регионалното са утвърдили изрично твърдо работно време за звената, които директно обслужват гражданите, като часовете са еднакви - от 9.00 до 17.30. Регионалното министерство и структурите към него като ДНСК са посочили като приемно време целия работен ден, докато в други ведомства обикновено се посочват конкретни дни и часове от седмицата. Икономическото министерство е стеснило времето за обедна почивка, като тя може да се ползва само между 12.00 и 13.00 часа. В някои структури времето за обяд е посочено точно.