Новият здравен министър Десислава Атанасова блесна и вчера с още една странна идея. Тя обеща на съсловните медицински организации да търси пари за увеличение на заплатите на работещите в "Бърза помощ", като един от вариантите е да вземе средствата от бюджета за капиталови разходи на здравното министерство, т.е. от парите за ремонти и апаратура на държавните болници. В събота пък обяви, че ще е добре хората без здравни вноски да нямат право да си преиздадат личната карта.

Атанасова обяви, че за увеличение на заплатите първо ще иска 7-8 млн. лв. от финансовия министър Симеон Дянков. Ако обаче той й откаже, 11 млн. лв. от парите за капиталови разходи могат да бъдат пренасочени към спешната помощ. Няма нормативна пречка разходите от едно перо да се прехвърлят към друго в бюджета на МЗ, нужно е само да се уведоми министерството на финансите. Целта е възнагражденията да скочат с 10-15 на сто, обясни министърът. Според разчетите на бившия вече министър Стефан Константинов за реално увеличение на заплатите в "Бърза помощ" са нужни около 60 млн. лв. Освен това така редица болници ще останат без обещаната им апаратура или ремонти, които министърът няма да може да открие предизборно.

В момента заплатите в "Бърза помощ" са между 500 и 700 лв. за лекари, 450-500 лв. на сестрите, а шофьорите на линейка получават 360 лв.

Не е ясно дали ще продължи и проектът за внедряване на парамедици в спешната помощ, започнат от Константинов. "Работната група, която беше сформирана за начертаване на концепция за спешната помощ, е готова с работата си, но все още доклад не ми е предоставен", каза Атанасова.

Атанасова смята, че за раздутата в големите градове лечебна мрежа е достатъчен добър контрол, а не нови законодателни мерки. "Темата за национална здравна карта и закриване на лечебни заведения в момента не стои", заяви Атанасова. Тези седмица на второ четене в парламента ще се гледат промени, предложени от Стефан Константинов, чиято цел е да се ограничи броят на болниците с финансиране от здравната каса. Още докато Атанасова беше шеф на здравната комисия обаче, стане ясно, че проектът ще бъде коренно променен и регулация едва ли ще има.

"Аз мисля, че ако се упражнява необходимият контрол от държавата чрез регионалните здравни инспекции, медицинския одит и НЗОК, всички лечебни заведения, които отговарят на условията, ще могат да работят съвсем спокойно. Тези, които не отговарят поради липса на специалисти и липса на медицинско оборудване, няма да имат достъп до публичния финансов ресурс", смята Атанасова. Тя допълни и че въвеждането на новия модел на финансиране на болниците - диагностично свързаните групи, друг проект на Константинов, се отлага за следващ мандат.