Те ще се класират в рамките на общата бройка, определена от държавата за всички университети, приемащи с дадения изпит. Така онези от тях, които попаднат в бройката, ще получават т. нар. образователен ваучер - гарантираната от държавата субсидия. С тези ваучери младежите ще кандидатстват, като подредят желанията си по вузове. Едва тогава ще се прави класирането по университети, което вероятно ще бъде централизирано по подобие на приема в гимназиите.

Успоредно с въвеждането на централизираните изпити ще бъде сменена вероятно системата за определяне на държавната поръчка. В момента тя се прави поотделно за различните университети. Оттук нататък държавата вероятно ще определя само общия брой на местата за дадено професионално направление.

Така например кабинетът може да реши, че в направление филология се приемат 5000 души. Ако общият централизиран прием за тях е изпит по български език и литература, всички кандидат-студенти за тези специалности се явяват на него и първите 5000 се класират. После в документите за кандидатстване подреждат желанията си.

Местата за конкретните вузове пък вероятно ще зависят от капацитета им. Така например, ако досега в Историческия факултет на Софийския университет са се приемали 200 студенти, защото държавата е решила така, занапред може да се приемат 500, ако вузът има такъв капацитет. Така всичките 500 студенти, посочили на първо място като желание история в СУ, се приемат. По същия начин се запълва капацитетът на следващия по желание университет. Общият брой на местата обаче е фиксиран и ако първите 2-3 най-желани от кандидат-студентите ВУЗ ги изчерпят, другите ще останат без студенти по специалността. Така субсидията ще върви след студента, а няма да отива директно за институцията.

Този механизъм обясни преди време зам.-министърът на образованието Анастас Герджиков. Не е ясно дали механизмът в закона ще бъде същият, или ще се приеме друг подход. Една от идеите е като централен изпит да се използват матурите.