Бомби с обеднен уран в Афганистан
Льо Монд Дипломатик
Март 2002 год.
ОБЕДНЕН УРАН В БУНКЕРНИТЕ БОМБИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Голямата мръсна тайна на Щатите
Съединените щати гръмогласно и гордо се хвалиха напоследък с новата си бомба, използвана в момента срещу позиции на ал-Кайда в Афганистан; тя изсмуквала въздуха от подземни инсталации, задушавайки всичко живо там. Съединените щати освен това признаха, че през последното десетилетие са използвали оръжия с обеднен уран срещу бункери в Ирак, Косово, а сега и срещу Афганистан.
От Робърт Джеймс ПАРСЪНС
Журналист от Женева, Швейцария
“Непосредствената заплаха за медицинския персонал и служители на организациите за разпределяне на помощи остава силното замърсяване с обеднен уран в Афганистан”. Едно от заключенията на доклад от 130 страници, озаглавен “Кошмар с тайнствен метал в Афганистан?” (1) от Дай Уилиямс (Англия), независим изследовател и професионален психолог. Докладът е резултат от продължително изследване на обеднения уран (повече от година) и въздействието му върху хората. Чрез интернетните сайтове на две неправителствени организации (2) и на производители на оръжия, Уилямс събира информация, която проверява и сравнява с докладваните от Пентагона оръжия и откритите хвалби за използване на обеднен уран по време на войната. Докладът е стряскаща и ужасяваща картина на военните действия както в Афганистан сега, така и в бъдеще.
От 1997 год. Съединените щати модифицират и усъвършенстват ракетите и направляваните си бомби. Прототипите на тези бомби бяха изпробвани в планините на Косово през 1999 година, но пробването продължи в много по-голям диапазон в Афганистан. Усъвършенстването включва замяна на конвенционалната бойна глава с тежък плътен метал (3).
Изчислението на обема и теглото на този тайнствен метал дава основание за две възможви заключения: въпросният метал е или волфрам, или обеднен уран.
Волфрамът създава проблеми. Точката му на топене (3,422 С) затруднява обработката му; много е скъп; произвежда се главно в Китай; не се възпламенява.
Обедненият уран е лесно запалим, възпламенява се при удар, точката му на топене е 1,132 С; обработва се много по-лесно от волфрама, огромни количества от него се предлагат безплатно на производителите на оръжия. Освен това, приложението му в широк диапазон съвременни оръжия облекчава значително проблема със съхраняването на радиоактивните отпадъци от атомните електроцентрали.
Този вид оръжие може да прониква за секунди много метри навътре в усилен бетон или скала. То е снабдено с детонатор, контролиран от компютър, измерващ плътността на атакувания материал; когато бойната глава достигне до нацеленото празно пространство или предварително зададената дълбочина, компютърът я детонира и се получава силна експлозия и възпламеняване. Обедненият уран изгаря буйно и бързо, превръщайки във въглен всичко в празното пространство на бункера или пещерата, и се трансформира ураниев окис под формата на фин прах.
Обедненият уран, съдържащ се в 30 милиметров проникващ боен снаряд, се окислява само 30 %, но обедненият уран в ракетите се окислява 100 %.
По-голяма част от частици прах, получените след взрива, са с размери 1.5 микрона: достатъчно малки, за да бъдат вдишани.
Експлозивните заряди с обеднен уран в системите на направляваните бомби, използвани в Афганистан, могат да тежат около един и половина метрични тона (колкото е теглото на заряда с обеднен уран в Бункер Бъстър GBU-28 на Рейтиън).
Who cares?
…
Уран +
Проблемът може да бъде резюмиран в две ключови разкрития:
- Радиацията, излъчвана от обеднения уран, е заплаха за човешкото тяло, защото при вдишването на прах, съдържащ обеднен уран, последният се превръща в източник на вътрешна радиация; международните стандарти за защита от радиация, на които се базират експертите, защитаващи тезата за безвредността на обеднения уран, се занимават САМО с източници на външна радиация.
- “Замърсен” обеднен уран: докладът на UNEP (Програма за защита на околната среда на ООН) заслужава уважение за споменаването на този факт, независимо от минусите му.
Урановите отпадъци от реакторите, рециклирани за приложение в муниции, съдържат прибавки от силно токсични елементи, например плутоний: 1,6 кг от него може да умъртви 8 милиарда души! Този уран вместо “обеднен” трябва да се нарича уран +.
Във френски документален филм, предаден по Canal+ през януари 2001 год., екип от изследователи представи резултатите от изследване на рециклиращ завод в Paducah, Кентъки, Съединените щати. Според адвоката на 100,000 ищци, бивши и настоящи служители в завода, те са облъчени поради скандално неспазване на основни стандартни норми за безопасност; целият завод е невъзстановимо замърсен, както и цялото му производство.
Според този документален филм обедненият уран в ракетите, използвани в Югославия и Ирак, са вероятен продукт точно на този завод – каквито са и ракетите, хвърляни над Афганистан сега.
…
В сравнение с атомните бомби бойните глави с обеднен уран изглеждат “чисти”: възпламенителният ефект е скромен в сравнение с този на атомна бомба, но може да бъде еднакво разрушителен.
Информацията, събрана от Уилямс (
показва, че след компютърното моделиране през 1987 год. Съединените щати провеждат първите реални оперативни изпитания във войната срещу Ирак през 1991 год. Агресията срещу Югославия предоставя нова възможност за допълнително оперативно изпробване на прототипни оръжия с обеднен уран върху впечатляващо твърди цели; това става успоредно с използването на оръжия с обеднен уран вече в производство.
В Афганистан тези изпитания бяха разширени още повече. Но в Пентагона се мълчи по този въпрос. Уилиямс цитира няколко статии (9), отпечатани през декември 2001 год., споменаващи за работа на специализирани екипи в Афганистан, проверяващи за евенуално атомно-биологично-химично замърсяване. Според правителството на Съединените щати, ако се открие наличие на такова замърсяване, отговорността е на талибаните. Но миналия октомври, афганистанските лекари съобщиха за многократни случаи на бърза смърт със специфични оплаквания и обвиниха Северната коалиция в използване на химически и радиоактивни оръжия. Докладваните от тях симптоми, предхождащи смъртта (кръвоизливи, задушаване и повръщане), могат да бъдат резултат от радиоактивно облъчване.
На 5 декември 2001 год., когато бомбардират по погрешка позиции на войници на Северната коалиция, всички представители на медиите там са били незабавно отстранени от мястото на събитието и заключени в хангар. Според Пентагона бомбата е била GBU-31, снабдена с бойна глава BLU-109. В документалния филм, предаден по Canal+, на международен панаир в Дубай през 1999 год. (точно след войната срещу Югославия), търговски представител на производител на оръжия от Съединените щати представя бойна глава BLU-109 и описва проникващата й способност в много твърди подземни цели, пояснявайки, че този модел е бил изпробван през последната война.
На 16 януари 2002 год. Доналд Ръмсфелд, Министър на отбраната на Съединените щати, признава, че е засечена радиация в Афганистан (10). Но тя се дължала на бойни глави с обеднен уран, принадлежащи на ал-Кайда. Той не обяснява как бойците на ал-Кайда са могли да ги изстрелят без самолети.
…
Дай Уилямс препоръчва незабавно да се започнат изследвания в Афганистан, тъй като хората, изложени директно на въздействието на обеднения уран, скоро ще измрат до един и смъртта им с лекота ще се отдаде на суровите изпитания на войната.
…
В окръг Джеферсън, Индиана, Пентагонът е изолирал 80 хектара полигон, използван за изпитания на снаряди с обеднен уран. Според изчисленията най-ниските възможни разходи за обеззаразяването на полигона възлизат на 7.8 милиарда американски долара, без да се включват разходите по перманентното сладиране на земята и цялата растителност на дълбочина шест метра. Преценявайки разходите за много високи, военните решават да предадат полигона на службите на Националния парк с етикет “естествен резерват”, но предложението е било веднага отхвърлено. Сега се предъвква идеята полигонът да се превърне в Национална жертвена зона (National Sacrifice Zone) и да се изолира завинаги.
Тази трагикомична история е добра информация за съдбата на онези райони от планетата, върху които Съединените щати вече са използвали - или ще използват в бъдеще! - обеднен уран.
