В хилядолетната борба за надмощие между славяни и германи в Европа лесно могат да се забележат спадовете, затишията, а и дните на яростно противопоставяне. Със сигурност сред най-решителните сражения ще трябва да разположим и битката при Чудското езеро от 1242 г. на днешния ден преди точно 770 години, "на изгрев слънце".

Този кратък епизод от историята на северозападните руски земи, по границата с вековните славянски съседи ливите, летите и естите, веднага ни припомня една друга малко по-ранна, но много подобна битка - при Одрин през 1205 г., в най-южните за началото на ХIII в. славянски земи. Смразяващият външен вид и тежките брони не стряскат вече никого, не спасяват самодоволните рицари и в двете битки, волята за победа на всяка цена се оказва къде-къде по-силна.

Едва ли княз Александър Ярославович (р. 1221-1263), наречен Невски след победата си над шведите при р. Нева през 1240 г., ще да е знаел за българската победа на подстъпите към Цариград. Нито цар Иваница Асен (1197-1207) ще да е проумявал издълбоко държавното устройство на далечната Новгородска република. Нищо не им е попречило да защитят най-северния и най-южния край на славянските земи.

Всяко време е страшно, днешното също. Ще ми се безкрайно да греша, когато си мисля, че рядко в последните 2 хилядолетия е имало време, по-опасно за южните славяни от нашето. Дали ще се окажем достойни за историческата си мисия, или безумните предателства, невижданата природна глупост ще се окажат твърде силно чуждоземно оръжие, което може да ни повали . . .

* * *

Битката на Чудското езеро не може да не се разглежда в широкия контекст на славяно-германското противопоставяне. Изворите за това сражение ясно разграничават етнически противниците. В руската Първа новгородска летопис с понятието "чуди" се означават всички неславяни, които противостоят на Новгородската и на Псковската земя оттатък Чудското езеро - рицарите на Ливонския орден, разклонение на Тевтонския орден, васалите на датския крал в Северна Естония, племената на ливите, летите и еститите.

Както понякога се случва, само един исторически извор е напълно съвременен на занимаващите ни днес събития - все същата Първа новгородска хроника от средата на ХIII в. Вярно, съществуват подозрения за написването й 2-3 десетилетия след битката, но изглежда все пак това е произведение, съставено от пряк свидетел или поне по думите на пряк свидетел. Малко по-късната агиографска "Повест за живота на Александър Невски" използва изглежда и други източници, единствено там се съобщава времето на битката - на зазоряване, научаваме, че много от рицарите били тежко ранени ("зле язвени") и че побързали да избягат, след като става ясен изходът от сражението. Макар да е твърде литературно, житието се посочва винаги когато се разглежда Чудската битка. "Голямата ливонска римувана летопис" от самия край на ХIII в. е единственият исторически извор, представящ битката при Чудското езеро от "другата" страна. Изследователите на този паметник ни уверяват, че е написан в помпозни, изкуствени и тромави стихове, на грубоват средновисоконемски език, но единствено тук може да се срещнат по-обстоятелствени разсъждения за причините, които довеждат до изостряне на противопоставянето в Прибалтика. Без съмнение сред хилядите стихове най-напред ще търсим потвърждение за изхода от битката при Чудското езеро, за да е налице потвърждение на сведенията от Първата новгородска летопис. Съставителят на "Римуваната летопис", някой херолд, военен слуга или служител на Ливонския орден, ни е спестил терзанията, данните в летописта съвпадат напълно с известните ни руски летописи.

* * *

Наистина през 1240 г. новгородският княз Александър разбива шведите при Нева, но тежкото му противоборство с новгородските боляри го изпраща далеч от града, Новгородската болярска република е в разцвета си. Разпокъсаните и уморени руски държави едва удържат враговете си и на изток, и на запад. Кръстоносците на Ливонския орден превземат Изборск, а управителят на Псков Твердилий Иванкович им предава могъщия град. Според ливонските планове за 1241 г. се предвижда превземането и на Велики Новгород, на Карелия и на земите в поречието на Нева.

В Новгород усещат ясно опасността, а може би са разполагали и с тайни сведения, та събранието на града кани отново княз Александър в града. Както е посочено в Първата новгородска летопис, новгородските сили са обединени с владимиро-суздалските дружини на брат му княз Андрей Ярославович. В събраната от Александър войска участват също ижорци и карелци, които още не били приели християнството, почитали само своите стари езически божества, това категорично е отбелязано в "Римуваната летопис".

С голяма бързина княз Александър разрушава тевтонските планове и отвоюва от рицарите на ордена значителни земи, връща и Псков. Съвременната на събитията Първа новгородска летопис подробно и точно описва последвалите събития. След като тевтонците унищожават разузнавателния отряд на Домаш Твердиславович и Кербет, изглежда, че генералното сражение ще се състои скоро.

Руската войска наброява 15-17 хиляди воини, а княз Александър я разполага по източния бряг в най-южния край на Чудското езеро, при тесния преход към Топлото и Псковското езеро, както и между устията на реките Желчи и Самоловки. Изворите не дават възможност да се определи точното местоположение на Чудската битка, голяма археологическа експедиция посочва точните места след неколкогодишни мащабни проучвания чак през 1966 г.

Битката започва на зазоряване на 5 април 1242 г. Рицарската войска използва най-могъщото си оръжие - построява се в клин, който с неумолима стоманена твърдост трябва да разсече редиците на руската войска и съюзниците й. Изглежда, че княз Александър е очаквал подобно развитие, разположените на север и на юг руски дружини нанасят мълниеносен мощен удар по фланговете на рицарския "клин", монолинтните редици на кръстоносците са разбъркани. Преследването на ливонските отряди продължава по леда чак до западните брегове на Чудското езеро, а и отвъд тях. Загиват 400 рицари, почти 1/10 от всички в Ливонския орден, както и "безчет" от съюзните им дружини на васалите на датския крал, от отрядите на покорените местни племена.

Повече в художествените произведения, посветени на битката, се показват ефектни кадри с потъващи в крехкия лед тежки рицари. Днес се смята, че обитавайки от векове тези земи, кръстоносците не биха допуснали такава небрежност. Изглежда, ледът си е бил достатъчно дебел, тежко въоръжените руски стрелци и копиеносци с масивните си ризници не са тежали много по-малко. Със сигурност пролетта на 1242 г. е закъсняла.

Днес точно през мястото на Чудската битка от 1242 г. минава новата държавна граница между Русия и Естония.



Извори

"В лето 6750 [= 1242] потегли княз Александър [Ярославович (1221-1263)] с новгородците и брат му Андрей с низовците [обитателите на владимиро-суздалската земя] към Чудската земя срещу немците ["които се хвалеха "Ще засрамим словенския език" - добавка в "Повест за живота на Александър Невски", ХIII в. (ПАН)] . . . И изгони княза немците и чудите от Псков, и след като окова пленените и ги отправи в Новгород, сам пое към Чуд [земите на запад от Чудското езеро, във владение по това време на Ливонския орден]. И пристигайки там, изпрати цялата войска да събира продоволствие [от местното население], а Домаш Твердиславич и Кербет - на разузнаване с конете. И съзряха те немците и чудите при Мост [вероятно днешния Моосте, Естония], и поведоха битка. И убиха тук Домаш . . .Князът се отправи към езерото. Немците и чудите ["които казваха "Ще победим княз Александър и в плен ще го отведем" (ПАН)] тръгнаха срещу него. Като видяха това, княз Александър и новгородците построиха войската [по бреговете] на Чудското езеро, на Узмен [вероятно Топлото езеро], на Врани камък. И връхлетяха немците и чудите на княжеската войска, и си пробиваха път в клиновидно построение. И настана голяма сеч на немци и чуди . . . И загинаха безчет чуди, а немци 400 и 50 в плен паднаха и ги отведоха със себе си в Новгород. А беше месец април, в 5 ден . . . в събота."

Из Първа новгородска летопис, средата на ХIII в.

Превод от староруски.



"Дерптският [в днешния Тарту, Естония] епископ Херман/ . . . започна/ вражда с руснаците./ Те искаха да се вдигнат/ срещу християнството [католицизма], както преди./ Те му причиниха много злини/ . . . [Княз Александър] доведе със себе си много руснаци/, за да освободи жителите на Псков/ . . .

Княз Александър бе радостен,/ че удържа победата/ . . . твърде много от тях ["братята-тевтонци"]/ бяха убити в служба на бога . . ."

Из Ливонската римувана летопис, края на ХIII в.

Превод от средновисоконемски.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=4204§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=435446

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009101500040001301

http://www.segabg.com/article.php?id=473251