Една трайно безработна жена, наближаваща 60-те, вече знае, че в последните две години животът й се промени радикално - изведнъж за няколко дни през декември 2010 г. беше решено, че вместо през октомври другата година тя ще се пенсионира след 5 г. В същия спешен порядък в края на 2011 г. 5-те години станаха 7. Зад тази лична перспектива се крият две сериозни пенсионни промени - отпадането на точковата система като условие за пенсиониране от 2011 г. (тя позволяваше липсващ стаж да се набави с възраст, докато сега стажът вече не може да се навакса, освен ако не се откупят 5 г.) и увеличаването на възрастта за пенсиониране с по 4 месеца от 2012 г., докато достигне 63 г. за жените и 65 г. за мъжете (67 г. при липсващ стаж).
Пътьом беше извършена и още една драматична промяна, но понеже ефектите й ще се проявят в далечното бъдеще, вниманието към нея е малко - с две дребни наглед поправки ГЕРБ промени и актуализацията на пенсиите: от една страна, предвиди незначителен коефициент на индексиране с размера на инфлацията (досега се вземаше предвид и ръстът на доходите), а, от друга, остави по-благоприятната формула за изчисление само на пенсиите, отпуснати от 2017 г. нататък (всяка година да носи 1.2 вместо 1.1).
Ефектът е все по-ниски пенсии в сравнение с трудовите доходи
Това става ясно от анализа на Европейската комисия в т.нар. Бяла книга за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии, за която "Сега" писа наскоро. Анализ на теоретичните равнища на коефициента на заместване (съотношението на средната пенсия спрямо средния осигурителен доход) за периода 2008-2048 г. установява: "Въпреки че неотдавнашните реформи на публичните пенсионни системи бяха насочени към подобряване или поддържане на защитата от бедност, повечето от тези реформи ще доведат до по-ниски равнища на коефициентите на заместване в бъдеще." Разчетите са правени при пенсионна възраст от 65 г. и изискуем стаж от 40 години. Увеличението на двата показателя с по две години обаче би довело само до по-малък спад на адекватността на пенсиите в някои страни.
На пръв поглед за България има добра новина - тя попада в групата на 4 държави заедно с Румъния, Словения и Кипър, за които сметките показват осезателен ръст на адекватността на пенсиите в бъдеще. Само че тази благоприятна прогноза е отпреди ГЕРБ да реши да застопори индексацията на пенсиите у нас на точката на замръзването. Новите разчети на наши социални експерти показват, че вместо коефициентът на заместване да нараства до около 75% (с втория и третия стълб), при НОИ той ще падне под 37% (първи стълб) при около 45% сега. Второто се отнася за хората, родени преди 1960 г.
Бялата книга на ЕК попарва донякъде и надеждите, че втората пенсия (задължителна за родените след 1959 г.) може да покрие част от доходите от труд, като отчита колко са уязвими тези фондове от трусове на финансовите и икономически пазари. "В някои страни кризата ясно показа, че трябва да бъде подобрена способността на капиталовите пенсионни схеми да намаляват рисковете и
да поемат шокове
Рецесията и последващото влошаване на публичните финанси също разкри някои слабости в начина, по който някои държави членки се опитаха да изградят задължителни частични пенсионни схеми", пише в документа.
В Унгария направо закриха задължителния капиталов стълб. В Словакия го правят доброволен, в Естония две години вноските се пренасочваха към социалното осигуряване, но с обещанието да бъдат възстановени по партидите на хората в по-добри времена. В България инфлацията и кризата изядоха доходността на пенсионните фондовете от 2000 г. досега. В някои страни законите гарантират положителна доходност поне с инфлацията, у нас тя може и да е отрицателна.
Положението при доброволното осигуряване (третия стълб) е още по-несигурно. "Възможностите за придобиване на допълнителни пенсионни спестявания чрез професионални схеми и такива по третия стълб са недостатъчно развити и са лишени от икономическа ефективност и безопасност в много държави членки. Тъй като хората в бъдеще ще трябва да разчитат повече на допълнителни пенсионни спестявания, тяхната сигурност и ефективност ще трябва да бъдат оптимизирани", е записано в Бялата книга. В България например за доброволното пенсионно осигуряване гарантирана доходност няма. Рискът е за сметка на вложителя.
Въпреки тежките реформи в последните 2 г. Европейската комисия иска от българите да понесат още промени. Страната ни е една от четирите, които изобщо не предвиждат например изравняване на пенсионната възраст. А от ЕК настояват за това, защото приемат различните условия за пенсиониране като неравенство между половете. Сега средната пенсия на жените у нас е със 111 лв. по-ниска от тази на мъжете (224 лв. срещу 335 лв.), а осигурителният доход - с 80 лв. (554 лв. срещу 633 лв.) по последни данни на НОИ.
Друго настояване на ЕК е обвързването на условията за пенсиониране - възраст и стаж, с очакваната продължителност на живота, т.е. колко живеят хората след 65 г., към 2010 г. Оценките са, че при подобно обвързване ще се постигне равновесие между продължителността на трудовия живот и времето, прекарано в пенсия, а делът на разходите за пенсии като дял от БВП ще падне. В противен случай ще нараства. Засега обаче само в Дания и Гърция са решили, че
колкото повече живеят,
толкова по-късно ще се пенсионират. Във Финландия и Малта обсъждат подобна опция, а в Португалия е обвързан самият размер на пенсията, която намалява с увеличаването на продължителността на живота. Според различни международни институции човек трябва да получава пенсия за период, равен на 1/3 от трудовия му живот. За България се очаква жените да живеят 17 г. след пенсионна възраст, а мъжете - 13.6 г. Това означава, че българите ще получават най-кратко пенсии спрямо другите европейци. В развитите държави очакваната продължителност на живота след 65 г. за жените минава 20 г., а за мъжете - 17-18 г.
От комисията много държат и на ограничаването на ранното пенсиониране. Засега обаче нито едно българско правителство не събра смелост да пипне огромните привилегии на военни и полицаи, които продължават да се пенсионират без минимална пенсионна възраст, средно на по 50 г. само срещу 27 г. трудов стаж, което е парадокс на фона на целите на реформите - мъжете да работят 40 г., а жените - 37 г. ЕК направо говори за премахването на всякакви форми на ранно пенсиониране. Оттам обаче искат гарантиране на работа и доходи на тези хора, след като изпълнят максималните условия за тежък труд. Не става ясно как в една пазарна икономика работодателите могат да се задължат да търсят друга работа на хората си, особено ако в даденото предприятие "леките" позиции се броят на пръстите на едната ръка.
Всъщност Брюксел постоянно свързва затягането на режимите за пенсиониране със създаването на адаптирани за по-възрастни работници работни места, гъвкаво работно време, с оставане на пазара на труда почасово срещу получаване на частична пенсия, с осигуряването на добро здравеопазване и т.н. Защото според евроекспертите от по-тежките условия за пенсиониране ефект няма да има, ако хората в предпенсионна възраст просто се прехвърлят към системата на социалното подпомагане.
Тези препоръки обаче са удобно подминати от родните управляващи и те затегнаха условията за пенсиониране точно в най-голямата криза, когато бизнесът закри близо 400 000 работни места. Факт е, че демографската криза ще тежи с особена сила върху българската икономика и публичните ни финанси, тъй като страната ни е пета в света по темп на застаряване. През м.г. от НСИ преброиха, че на всеки 100 излизащи от пазара на труда възрастни влизат 70 млади, докато десет години по-рано те са били 124. Това означава, че все по-малко хора ще работят и ще правят вноски за изплащането на пенсиите на възрастните. Затова в Бялата книга една от препоръките конкретно към България е да подкрепи политиките за по-дълго оставане на пазара на труда.
Но също така е факт, че като бъдат закрити много работни места заради технологиите, за възрастните работници просто няма да има подходящи позиции. А междувременно перспективите пред сегашните млади в никакъв случай не повишават доверието в пенсионната система - напротив, подкопават го все повече. За това разчети няма, но посоката е ясна - приходите в нея ще продължат да намаляват.
---------- |
През 2060 г. всеки трети българин ще е над 60-годишен
От началото на икономическата криза през 2008 г. държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) приеха широка гама от пенсионни реформи за справяне както с краткосрочните, така и с дългосрочните бюджетни предизвикателства. В краткосрочен план икономическата криза изостря вече високите нива на дълг и дефицит, които се увеличиха значително спрямо 2008 г. почти повсеместно в целия регион.
Табл. 1: Нива на дълг и дефицит на страните от ЦИЕ
2008201020082010
Източник: Евростат
Ето защо правителствата в Централна и Източна Европа предприеха серия от законови промени, за да се справят с предизвикателствата на застаряването на населението и неговото въздействие върху дългосрочната устойчивост на съответните държавни пенсионни системи. Според прогнози на Евростат делът на населението на възраст 65 или повече години ще надхвърли 30% от цялото население в почти всички страни от ЦИЕ до 2060 г. В резултат на това коефициентът на зависимост, т.е. съотношението между дела от населението на възраст над 65 години към този на възраст от 15 до 64 години, се очаква да падне от сегашните 1:4 до по-малко от 1:2 до 2060 г. в повечето страни от ЦИЕ. Според Евростат през 2060 г. всеки трети българин ще е над 60-годишен.
В десетилетието от 1998 г. до 2008 г. повечето страни в ЦИЕ приложиха законодателни промени с цел да заменят старите си публични разходопокривни пенсионни системи с многостълбови системи, състоящи се от по-малко солидарни стълбове и по-голяма тежест на индивидуалните сметки. От 10-те страни от Централна и Източна Европа, които сега са част от ЕС, само Словения не е приела този модел, а Чехия ще започне многостълбова система през януари 2013 г. Нарастващият публичен дълг и дефицит предвид настъпилата икономическа криза доведе до мерки с краткосрочен характер, които пренебрегнаха зададените принципи.
В обобщение на посочените факти можем да твърдим, че страните в ЦИЕ намалиха фискалната тежест на пенсионните си системи чрез разнообразие от мерки. За страните, които са приели многостълбова пенсионна система, най-често срещаният подход е да се отклонят вноски от втория стълб към държавния разходопокривен стълб. Макар че тези мерки са успешни за намаляване на публичния дълг и дефицита в краткосрочен план, е ясно, че в дългосрочен план въздействието ще бъде отрицателно върху адекватността на пенсиите за бъдещите пенсионери.
В същото време икономическата криза накара страните от ЦИЕ най-накрая да адресират въпроса със застаряването на населението и неговото въздействие върху дългосрочната устойчивост на техните публични програми. В резултат на това значителен брой страни в целия регион са увеличили възрастта за пенсиониране и размера на осигуровките за пълна пенсия, с което ги доближават до социалноосигурителните програми в Западна Европа. Тази тенденция вероятно ще продължи, като страните предприемат по-нататъшни стъпки за спиране на ранното пенсиониране.
* Статията е резюме на проучването на Social Security Administration, USA "Recent Developments in Foreign Public and Private Pensions".
Табл. 1: Нива на дълг и дефицит на страните от ЦИЕ
Държава | Общ държавен дълг, % от БВП | Дефицит/излишък,% от БВП |
България | 13,7 | 16,3 | 1,7 | -3,1 |
Чехия | 28,7 | 37,6 | -2,2 | -4,8 |
Естония | 4,5 | 6,7 | -2,9 | 0,2 |
Унгария | 72,9 | 81,3 | -3,7 | -4,2 |
Латвия | 19,8 | 44,7 | -4,2 | -8,3 |
Литва | 15,5 | 38,0 | -3,3 | -7,0 |
Полша | 47,1 | 54,9 | -3,7 | -7,8 |
Румъния | 13,4 | 31 | -5,7 | -6,9 |
Словакия | 27,8 | 41,0 | -2,1 | -7,7 |
Словения | 21,9 | 38,8 | -1,9 | -5,8 |
Източник: Евростат
Ето защо правителствата в Централна и Източна Европа предприеха серия от законови промени, за да се справят с предизвикателствата на застаряването на населението и неговото въздействие върху дългосрочната устойчивост на съответните държавни пенсионни системи. Според прогнози на Евростат делът на населението на възраст 65 или повече години ще надхвърли 30% от цялото население в почти всички страни от ЦИЕ до 2060 г. В резултат на това коефициентът на зависимост, т.е. съотношението между дела от населението на възраст над 65 години към този на възраст от 15 до 64 години, се очаква да падне от сегашните 1:4 до по-малко от 1:2 до 2060 г. в повечето страни от ЦИЕ. Според Евростат през 2060 г. всеки трети българин ще е над 60-годишен.
В десетилетието от 1998 г. до 2008 г. повечето страни в ЦИЕ приложиха законодателни промени с цел да заменят старите си публични разходопокривни пенсионни системи с многостълбови системи, състоящи се от по-малко солидарни стълбове и по-голяма тежест на индивидуалните сметки. От 10-те страни от Централна и Източна Европа, които сега са част от ЕС, само Словения не е приела този модел, а Чехия ще започне многостълбова система през януари 2013 г. Нарастващият публичен дълг и дефицит предвид настъпилата икономическа криза доведе до мерки с краткосрочен характер, които пренебрегнаха зададените принципи.
В обобщение на посочените факти можем да твърдим, че страните в ЦИЕ намалиха фискалната тежест на пенсионните си системи чрез разнообразие от мерки. За страните, които са приели многостълбова пенсионна система, най-често срещаният подход е да се отклонят вноски от втория стълб към държавния разходопокривен стълб. Макар че тези мерки са успешни за намаляване на публичния дълг и дефицита в краткосрочен план, е ясно, че в дългосрочен план въздействието ще бъде отрицателно върху адекватността на пенсиите за бъдещите пенсионери.
В същото време икономическата криза накара страните от ЦИЕ най-накрая да адресират въпроса със застаряването на населението и неговото въздействие върху дългосрочната устойчивост на техните публични програми. В резултат на това значителен брой страни в целия регион са увеличили възрастта за пенсиониране и размера на осигуровките за пълна пенсия, с което ги доближават до социалноосигурителните програми в Западна Европа. Тази тенденция вероятно ще продължи, като страните предприемат по-нататъшни стъпки за спиране на ранното пенсиониране.
* Статията е резюме на проучването на Social Security Administration, USA "Recent Developments in Foreign Public and Private Pensions".