Една трайно безработна жена, наближаваща 60-те, вече знае, че в последните две години животът й се промени радикално - изведнъж за няколко дни през декември 2010 г. беше решено, че вместо през октомври другата година тя ще се пенсионира след 5 г. В същия спешен порядък в края на 2011 г. 5-те години станаха 7. Зад тази лична перспектива се крият две сериозни пенсионни промени - отпадането на точковата система като условие за пенсиониране от 2011 г. (тя позволяваше липсващ стаж да се набави с възраст, докато сега стажът вече не може да се навакса, освен ако не се откупят 5 г.) и увеличаването на възрастта за пенсиониране с по 4 месеца от 2012 г., докато достигне 63 г. за жените и 65 г. за мъжете (67 г. при липсващ стаж).

Пътьом беше извършена и още една драматична промяна, но понеже ефектите й ще се проявят в далечното бъдеще, вниманието към нея е малко - с две дребни наглед поправки ГЕРБ промени и актуализацията на пенсиите: от една страна, предвиди незначителен коефициент на индексиране с размера на инфлацията (досега се вземаше предвид и ръстът на доходите), а, от друга, остави по-благоприятната формула за изчисление само на пенсиите, отпуснати от 2017 г. нататък (всяка година да носи 1.2 вместо 1.1).



Ефектът е все по-ниски пенсии в сравнение с трудовите доходи



Това става ясно от анализа на Европейската комисия в т.нар. Бяла книга за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии, за която "Сега" писа наскоро. Анализ на теоретичните равнища на коефициента на заместване (съотношението на средната пенсия спрямо средния осигурителен доход) за периода 2008-2048 г. установява: "Въпреки че неотдавнашните реформи на публичните пенсионни системи бяха насочени към подобряване или поддържане на защитата от бедност, повечето от тези реформи ще доведат до по-ниски равнища на коефициентите на заместване в бъдеще." Разчетите са правени при пенсионна възраст от 65 г. и изискуем стаж от 40 години. Увеличението на двата показателя с по две години обаче би довело само до по-малък спад на адекватността на пенсиите в някои страни.

На пръв поглед за България има добра новина - тя попада в групата на 4 държави заедно с Румъния, Словения и Кипър, за които сметките показват осезателен ръст на адекватността на пенсиите в бъдеще. Само че тази благоприятна прогноза е отпреди ГЕРБ да реши да застопори индексацията на пенсиите у нас на точката на замръзването. Новите разчети на наши социални експерти показват, че вместо коефициентът на заместване да нараства до около 75% (с втория и третия стълб), при НОИ той ще падне под 37% (първи стълб) при около 45% сега. Второто се отнася за хората, родени преди 1960 г.

Бялата книга на ЕК попарва донякъде и надеждите, че втората пенсия (задължителна за родените след 1959 г.) може да покрие част от доходите от труд, като отчита колко са уязвими тези фондове от трусове на финансовите и икономически пазари. "В някои страни кризата ясно показа, че трябва да бъде подобрена способността на капиталовите пенсионни схеми да намаляват рисковете и



да поемат шокове



Рецесията и последващото влошаване на публичните финанси също разкри някои слабости в начина, по който някои държави членки се опитаха да изградят задължителни частични пенсионни схеми", пише в документа.

В Унгария направо закриха задължителния капиталов стълб. В Словакия го правят доброволен, в Естония две години вноските се пренасочваха към социалното осигуряване, но с обещанието да бъдат възстановени по партидите на хората в по-добри времена. В България инфлацията и кризата изядоха доходността на пенсионните фондовете от 2000 г. досега. В някои страни законите гарантират положителна доходност поне с инфлацията, у нас тя може и да е отрицателна.

Положението при доброволното осигуряване (третия стълб) е още по-несигурно. "Възможностите за придобиване на допълнителни пенсионни спестявания чрез професионални схеми и такива по третия стълб са недостатъчно развити и са лишени от икономическа ефективност и безопасност в много държави членки. Тъй като хората в бъдеще ще трябва да разчитат повече на допълнителни пенсионни спестявания, тяхната сигурност и ефективност ще трябва да бъдат оптимизирани", е записано в Бялата книга. В България например за доброволното пенсионно осигуряване гарантирана доходност няма. Рискът е за сметка на вложителя.

Въпреки тежките реформи в последните 2 г. Европейската комисия иска от българите да понесат още промени. Страната ни е една от четирите, които изобщо не предвиждат например изравняване на пенсионната възраст. А от ЕК настояват за това, защото приемат различните условия за пенсиониране като неравенство между половете. Сега средната пенсия на жените у нас е със 111 лв. по-ниска от тази на мъжете (224 лв. срещу 335 лв.), а осигурителният доход - с 80 лв. (554 лв. срещу 633 лв.) по последни данни на НОИ.

Друго настояване на ЕК е обвързването на условията за пенсиониране - възраст и стаж, с очакваната продължителност на живота, т.е. колко живеят хората след 65 г., към 2010 г. Оценките са, че при подобно обвързване ще се постигне равновесие между продължителността на трудовия живот и времето, прекарано в пенсия, а делът на разходите за пенсии като дял от БВП ще падне. В противен случай ще нараства. Засега обаче само в Дания и Гърция са решили, че



колкото повече живеят,



толкова по-късно ще се пенсионират. Във Финландия и Малта обсъждат подобна опция, а в Португалия е обвързан самият размер на пенсията, която намалява с увеличаването на продължителността на живота. Според различни международни институции човек трябва да получава пенсия за период, равен на 1/3 от трудовия му живот. За България се очаква жените да живеят 17 г. след пенсионна възраст, а мъжете - 13.6 г. Това означава, че българите ще получават най-кратко пенсии спрямо другите европейци. В развитите държави очакваната продължителност на живота след 65 г. за жените минава 20 г., а за мъжете - 17-18 г.

От комисията много държат и на ограничаването на ранното пенсиониране. Засега обаче нито едно българско правителство не събра смелост да пипне огромните привилегии на военни и полицаи, които продължават да се пенсионират без минимална пенсионна възраст, средно на по 50 г. само срещу 27 г. трудов стаж, което е парадокс на фона на целите на реформите - мъжете да работят 40 г., а жените - 37 г. ЕК направо говори за премахването на всякакви форми на ранно пенсиониране. Оттам обаче искат гарантиране на работа и доходи на тези хора, след като изпълнят максималните условия за тежък труд. Не става ясно как в една пазарна икономика работодателите могат да се задължат да търсят друга работа на хората си, особено ако в даденото предприятие "леките" позиции се броят на пръстите на едната ръка.

Всъщност Брюксел постоянно свързва затягането на режимите за пенсиониране със създаването на адаптирани за по-възрастни работници работни места, гъвкаво работно време, с оставане на пазара на труда почасово срещу получаване на частична пенсия, с осигуряването на добро здравеопазване и т.н. Защото според евроекспертите от по-тежките условия за пенсиониране ефект няма да има, ако хората в предпенсионна възраст просто се прехвърлят към системата на социалното подпомагане.

Тези препоръки обаче са удобно подминати от родните управляващи и те затегнаха условията за пенсиониране точно в най-голямата криза, когато бизнесът закри близо 400 000 работни места. Факт е, че демографската криза ще тежи с особена сила върху българската икономика и публичните ни финанси, тъй като страната ни е пета в света по темп на застаряване. През м.г. от НСИ преброиха, че на всеки 100 излизащи от пазара на труда възрастни влизат 70 млади, докато десет години по-рано те са били 124. Това означава, че все по-малко хора ще работят и ще правят вноски за изплащането на пенсиите на възрастните. Затова в Бялата книга една от препоръките конкретно към България е да подкрепи политиките за по-дълго оставане на пазара на труда.

Но също така е факт, че като бъдат закрити много работни места заради технологиите, за възрастните работници просто няма да има подходящи позиции. А междувременно перспективите пред сегашните млади в никакъв случай не повишават доверието в пенсионната система - напротив, подкопават го все повече. За това разчети няма, но посоката е ясна - приходите в нея ще продължат да намаляват.