Николай Коцев е роден във Враца. Собственик е на бившата резиденция на Тодор Живков в покрайнините на града. Развива бизнес в различни сфери. Има средно фотографско образование. Беше депутат от ГЕРБ, но преди дни напусна доброволно 41-вото Народно събрание.

-----



- Г-н Коцев, какво е да не си народен представител?

- Първо смятам, че трябва да се започне с въпроса какво е това да си народен представител. Знаете ли, депутат съм станал, влязъл съм в ГЕРБ, защото винаги съм бил независим човек, откакто съм се реализирал в живота. Аз между другото съм бивш ваш колега, защото съм работил като репортер в отдел "Фотопропаганда". От тогава до сега съм се стремял да бъда независим. Тогава работата ми позволяваше това нещо, нищо, че вдигнах църковна сватба и тогава искаха да ме уволнят. 90-а година започнах собствен бизнес като фотограф. Но не знам какво точно искате да знаете за мен.

- Просто исках да разбера как се чувствате, след като доброволно се оттеглихте от парламента?

- Вижте, аз бях избран като народен представител, и то мажоритарен. Много мои колеги се скриха, въпреки че бяха областни лидери, но не посмяха да се явят за мажоритарни избори, защото тогава смятаха, че схемата на БСП ще бъде успешна. Аз за себе си лично смятах, че не мога да се крия и трябва да застана лице в лице с всички мои избиратели и да им кажа "да, аз съм човекът". Не исках да използвам бутафорна фигура. Във Враца имаше пикантни подробности около моята кандидатура. Имаше един общински съветник, който обяви на всеослушание, докато бях председател на общинския съвет, че нямам куража да се кандидатирам за мажоритарен депутат. Тогава аз му казах, че не само ще се кандидатирам, но и ще спечеля. Обзаложихме се, че ако не печеля, ще дам обяд за всички общински съветници, но ако спечеля, той ще излезе на паметника "Ботев" и ще извика "Аз съм кръгъл идиот". Което той не спази.

- Твърдите, че има три вида депутати - истински законотворци, такива, които не могат нищо друго и само лаят, и такива, които държат на всяка цена да са депутати заради името и малките далаверки. Вие от кои бяхте?

- Добре, че ми напомнихте. Има и такива, които стоят в парламента само за да получат някой лев за лобизъм и подкрепа на някой законопроект. Аз не съм от тях. Изградил съм се много преди това. Имам и предимството от това, че като първоорганизатор на ГЕРБ във Враца спечелихме пет пъти избори - два пъти за евродепутати, два пъти избирахме кмет и след това на парламентарните избори пак се оказахме най-голямата политическа сила. И накрая се оказа, че изгубихме последните местни избори във Враца съвсем антилогично. И досега не мога да го приема и да изляза от тази дупка. Още повече, че политическа партия ГЕРБ привлече, осигури и подписа договори за близо 170 млн. евро за община Враца. Грешката е и моя, че не го популяризирахме достатъчно сред врачаните.

- Какво конкретно свършихте като депутат?

- Ами това, че сме трети в България.

- По какво?

- По привлечени средства от ЕС. Които са единствените възможни привлечени средства. Единствената инвестиция във Враца, която носи брутен вътрешен продукт, е на една италианска фирма за сферични кранове на стойност 15 милиона евро. Осигурихме човек, който да ги води от стая в стая в общината, и всичко стана за 7 дена. За да могат инвеститорите да не останат разочаровани. Във Враца се оказа, че нямаме студенти. Най-голямата борба с нашия министър беше да му докажа, че ние имаме нужда от един филиал на Великотърновския университет, който беше разкрит. Което определено смятам, че е политическа, икономическа и каквато искате я наречете победа.

- Вярно ли е, че като депутат губите повече пари, отколкото ако си гледате бизнеса, както сам казахте?

- В последните 7 г., колкото и невероятно да звучи на вашите читатели, преди да вляза в ГЕРБ, аз се бях подготвил да стана млад пенсионер, защото смятах, че имам много дупки в своето образование и в това как възприемам света. Исках да наваксам това нещо. Затова бях структурирал фирмите си така, че всяка една да работи самостоятелно. Те и досега работят и аз не съм им помагал. Изключително съм се занимавал изцяло с ГЕРБ и с фирмите си съм я подпомагал във времето, когато нямаше субсидия и нямаше откъде да се вземат пари. Време, в което, за да имаш пари, трябваше да си зависим от някой. Аз използвах собствени средства, за да не бъда зависим от никого.

- И колко пари сте дали на партията?

- Неудобно ми е да ви кажа.

- Смятате ли сега отново да се заемете с попълване на дупките в образованието ви?

- Колкото и нескромно да звучи, аз съм от хората, които не желаят да си купят образование, въпреки че, знаете, утре да реша - утре ще си купя образование. Не съм го правил, защото уважавам хората, които наистина са учили. Аз образованието си го получих от живота.

- Първия милион като фотограф ли го спечелихте?

- Не. Знаете ли, аз никога не съм имал голяма сделка - 20-30-50 хиляди лева. При мен всичко е било стотинка по стотинка и снимка по снимка. Първо тогава беше конвенционалната фотография и всички се снимаха. След това минаха две паспортизации, при които една снимка, която струва 30 ст., само с един обектив се променяше и ставаше 5 лв. Това беше моят Клондайк. По-късно, когато видях, че конвенционалната фотография от филм изчезва, се обърнах към други, съпътстващи бизнеси - куриерска фирма за цяла Северозападна България от Червен бряг до Видин, 30 буса, камиони, пикапи и т.н., охранителна фирма и дърводелски цех, който затворих.

- С какво мислите, че ще ви запомнят хората - с това, че си тръгнахте от парламента по собствено желание, или с това, че се прочухте с изказването си как сме се освободили от турско робство преди 500 години?

- Аз вече си признах, че това с 500-те години е абсолютен гаф. Вие, репортерите, също правите гафове. Даже и "Златен скункс" си заслужавам за този гаф, който е наистина голям и грандиозен. Още повече, че на мен детската ми мечта е била да бъда археолог, а не пожарникар или космонавт. Така че това е съвсем в противовес и не искам да ви убеждавам в моите исторически знания. Обаче просто тогава "500 години", "500 години", "500 години" и в един момент ми се врътна и на мен в устата това "500 години". Съжалявам много. Резилът си е резил, признавам.

- Кой път е по-дълъг - от пещерата "Леденика" до Народното събрание или от Народното събрание до пещерата "Леденика"?

- Ами да ви кажа не съм живял никога в пещерата "Леденика", така че не мога да ви кажа.

- Навремето се заканихте да вкарате министрите в "Леденика", ако не дадат пари за Северозапада?

- А, да, помня я тази метафора. Заради нея бях привикан от премиера и той ми дръпна ушите.

- Защо?

- Как защо? Защото премиерът много добре ми обясни, че не бива с такива мерки да действам. Но това, което все пак постигнах, е, че в следващия програмен период на ЕС ще искаме за Северозападна България да бъде отпусната специална ос.

- Какво е премиерът да ви дърпа ушите?

- Ами пробвайте!