Израелският вътрешен министър Ели Ишай, който не е известен като познавач на германската литература, забрани преди дни на немския писател Гюнтер Грас да посещава Израел. "Ако Грас продължи да разпространява своите лъжливи и извратени творби, предлагам той да го прави в Иран", каза министърът. Това е политическа мярка, която въобще няма да има практически ефект. Грас е на 84 години и без това няма никакво намерение да пътува скоро до Израел. Решението му е отпреди 40 години, когато бе замерян с домати по време на визитата си в страната.

Има обаче още една, много по-тревожна причина, поради която обявяването на Грас за персона нон грата е абсурдно. Не е работа на израелската политика да се ангажира и да се оплаква от изказванията на творци, при което се злоупотребява с политически ответни мерки. Това на практика е налагане на цензура, което на свой ред може да накара много интелектуалци в чужбина да се замислят дали да изказват своите критики, когато става дума за Израел. Преди няколко години германският диригент Даниел Баренбойм, който и без това е известен като "приятел на палестинците", си позволи да дирижира произведение на Рихард Вагнер в Израел. Израелски политици веднага поискаха и той да бъде обявен за персона нон грата. Това е поредната израелска реакция срещу творци, които са си позволи да изкажат своето противоречиво мнение. За това обаче отговорът трябва да е в сферата на художественото, а не в сферата на политическото.

За съжаление



поведението на вътрешния министър не е нетипично за Израел,



където поведението на политиците се свежда до убеждението, че страната е заобиколена от врагове от всички страни. А срещу тях, както гласи местната доктрина, трябва да се действа незабавно - трябва да се дадат "ционистки отговори" на действията на "антисемитите". Това е един вид израелска автоматична реакция, която се свежда до постоянното търсене на потвърждението, че целият свят е против нас и, уви, има успех за пореден път.

Със своя памфлет Гюнтер Грас даде чудесен повод на израелската политика да подмени наболелите теми в обществото. Реакциите на Ерусалим показват, че той направи истинска мечешка услуга в опита си за постигане на мир в региона. Дори и да си представим, че целта му наистина е била да предупреди за опасността от ядрена война, творбата му постигна обратен ефект. Грас на практика обслужи традиционните десни националистически сили в Израел, след като обвини страната, че тласка света към атомен конфликт с Иран. Той също така помогна на израелското правителство да се дистанцира от "палестинския въпрос" и да се представи като жертва на Иран и на Гюнтер Грас. Памфлетът е лишен от факти, но това е нормално за някой, който се опитва да се помири със своето минало отпреди 1945 г.(В автобиографията си, публикувана през 2006 г., Грас за пръв път разкри, че е служил в СС войските на хитлеристка Германия, които са издирвали евреи и са извършвали убийства в окупираните територии в Европа). Но колкото и да са ядосани някои хора, това пак не оправдава официалната израелска реакция.



Дали Грас е антисемит?



Това е сложен въпрос, който изисква още по-сложни отговори. Разбира се, че Нобеловият лауреат не е бесен антисемит, който иска да подложи на гонения и смърт евреите. Антисемитизмът е комплексен проблем. Сега проблемът е, че Грас използва изрази и митове, които навремето вдъхновиха именно антисемитите. Начинът, по който той атакува Израел, напомня как евреите бяха атакувани навремето, а и в наши дни. В своя памфлет "Това, което трябва да се каже" той спокойно можеше да включи и пасажа "Евреите са нашето нещастие". В своята творба "Антисемитският спор" от 1879 г. берлинският историк Хайнрих фон Трайчке казва "Евреите са нашето нещастие". По-късно това става водещ цитат на челната страница на нацисткия в. "Щурмовак". Затова и Гюнтер Грас се движи по много опасен терен. Това трябва да се каже, но в рамките на една цивилизована дискусия. Заявленията му обаче не могат да бъдат предлог за злоупотребата с политически мерки.

Независимо от всичко критиката срещу провежданата израелска политика трябва да бъде продължена, а обвиненията в антисемитизъм не трябва да се използват, за да бъде Израел автоматично защитен от мнението на инакомислещите. Докъде ще стигнем ние, израелците, които не сме съгласни с политиката на правителството, ако всяка критика срещу него бива определена като действия на антисемит?



* Моше Цимерман е историк и е директор на Центъра за германска история "Рихард Кьобнер" към Еврейския университет в Ерусалим.

----------------------------------------------



С реакцията си Израел се доближава до Иран



Обявяването на Гюнтер Грас за персона нон грата е глупаво и цинично решение, смята израелският историк Том Сегев.



- Г-н Сегев, правилно ли е решението да се забрани на Грас да посещава страната ви?

- Това е невероятно глупаво и цинично решение на МВР. И фаталното е, че то на практика доближава Израел до фанатични режими като този в Иран, тоест страни, към които ние категорично не искаме да принадлежим. Да се питат хората за политическата им ориентация, преди да посетят страната ни, е чиста цензура. В Израел по принцип цари свободна атмосфера, като всеки има право да изразява мнението си. Впрочем, не ми е известно Грас да е имал намерение скоро да посети Израел.

- Каква е мотивацията зад забраната за посещение?

- Става дума за обикновено политическо състезание между министрите. В кабинета се води постоянна тежка конкуренция между членовете му, кой е един вид най-големият екстремист. Всеки иска да се представи като защитник на националните интереси. За вътрешния министър това е опит да си подсигури политическото бъдеще.

- Политическият отговор отразява ли общественото мнение на израелците и каква е реакцията на хората към памфлета на Грас?

- За повечето хора това въобще не е важна тема. Гюнтер Грас не е разглеждан като важен морален авторитет в Израел. Независимо от това тук дискусията по-скоро се сведе до това как ще реагира Германия на критиката от страна на израелското правителство. Дори аз не намирам за много интересен памфлета. Ако бях съветник на израелския премиер, щях да му предложа въобще да не реагира по този повод. Кой го интересува какво мисли Грас за Израел и Иран?

- Досега израелското правителство забраняваше страната да бъде посещавана от крайнодесни екстремисти като починалия австрийски популист Йорг Хайдер. Смятате ли, че Грас е разглеждан вече като антисемит заради творбата му?

- Разбира се, че не. Всъщност Гюнтер Грас каза това, което заявяваше преди време бившият шеф на Мосад - Меир Даган. Той постоянно предупреждаваше, че не бива да се атакува Иран. В Израел тази тема постоянно се обсъжда и не се смята за табу.

- Грас обаче споменава опасността да бъде унищожен иранският народ, ако Израел атакува?

- Това е доста глупаво изказване. Грас няма никаква представа какво представлява Иран. Вместо да се занимава с такива въпроси, по-добре е да напише някой нов роман.

- Междувременно Гюнтер Грас промени тона си и реши да промени памфлета. "Аз ще престана да използвам определението "Израел" и ще посоча по-ясно, че на първо място имам предвид сегашното правителство на Бенямин Нетаняху", каза той пред в."Зюддойче цайтунг".

- Това е типично за Грас, тоест да променя впоследствие своите изказвания. Всяко негово заявление има и втора редакция. В бъдеще е по-добре да премисли поне два пъти, преди да напише пак нещо подобно.