Премиерът Бойко Борисов си отива и за първи път показа, че го съзнава. В интервюто си за Би Ти Ви в понеделник той излъчваше безпомощност, примирение и тревога, че ще бъде запомнен повече с провали, отколкото с успехи. Видяхме премиер с хаотични мисли, с абсурдни оправдания, с нерешителност и с финално примирение, че нищо повече не може да се направи. "К'ъв Европейски съюз? К'ви пет лева?... Толкова можеме", каза той като обобщение и на интервюто, и на мандата си, който клони към залез.

Видяхме премиер в отбрана по всички направления, като



самотник сред глутница бездомни кучета



Всеки въпрос го дразнеше, приемаше го като лична нападка, отговаряше нервно и дори се оплака, че вестници провалят иначе успешната му политика. Като се има предвид, че това е премиерът, който живее в небивал от времето на Тодор Живков медиен комфорт, симптомите говорят за вътрешно напрежение у него. Читателите могат да преценят колко вестници си позволяват да не му угодничат и да го критикуват редовно - вероятно ще изброят около един. Проблемът на Борисов е, че и този вестник все още го има. Но по-вероятно е проблемът да си е самият Борисов.

Американска класация нареди българите сред десетте най-нещастни народа в света, а най-щастливи били скандинавците. Не е вярно, отсече Борисов с печално изражение. Българите не са нещастни - нещастници са в Скандинавия, защото там се пропиват, самоубиват и трепят масово. Нещастници са и в Америка (да внимават с класациите!), защото често се избиват по училищата. Въпрос на гледна точка...

Лекарите бягали от България, защото им плащали малко и търсели по-добра реализация другаде. И това не е вярно. Истината според Борисов е, че те вземат високи заплати, дори по-високи от неговата, но заминават в чужбина, защото получават у нас добро образование. Можеш ли да ги спреш, щом толкова ги търсят?

Селата опустявали от кражби. Как хората да защитят живота си, здравето си, къщите си? Ако отиде на село голяма компания, няма да я оберат, защото ще има охранители. Решението според Борисов е - повече полиция. Следователно не ни е раздуто МВР-то, а трябва да расте още и да не се жалят пари за него, въпреки че гълта най-много от бюджета. "Толкова можеме", очерта той



пределите на премиерските способности



и даде да се разбере, че подобни теми дори не влизат в трите приоритета на сегашното правителство, които по неговите думи са:

1) Инфраструктура - спортните зали, магистралите

2) Най-ниските данъци в ЕС

3) Финансовата дисциплина

Бяхме свикнали да лягаме и ставаме с бляновете му за магистрали, да го гледаме как реже ленти на всяка първа копка и на всеки построен километър. За първи път обаче магистралите останаха на заден план, а над всички теми в последната му телевизионна изява доминираше АЕЦ "Белене". За каквото и да го питаха водещите, той връщаше темата все за "Белене" като Мирча Кришан за краставицата. Атомната централа ("гьол") никога не му е била приоритет, а сега се загнезди в центъра на вниманието му повече от магистралите. Причината може да бъде само една. Борисов иска да бъде помнен дълго в историята на България и дори си бе избрал запазена марка: "Строителя на магистрали". Всеки, който пътува след десетилетия по тях, да си мисли за него. Вместо това обаче той вече е обсебен от страх, че ще бъде запомнен не толкова с изпълнените проекти, колкото с проваления проект за "Белене". Централата се превръща в призрак, който го преследва, щом застане пред хорски очи. Борисов има нужда постоянно да се оправдава, защото тежестта на толкова голяма отговорност за него е смазваща. Колкото обаче се опитва да се разтовари от нея, толкова повече се смалява под натиска й.

Впрочем, Борисов въпреки мъжкарското си излъчване е плах и системно доказва, че не може да носи отговорност, а трябва да я прехвърля другиму. Неговият бивш съотборник по таекуон-до от 80-те години Слави Бинев му се присмива публично, че е



участвал само в уговорени мачове,



а срещите със силни противници е избягвал. Човек може да мени социалните си роли, но не може да мени душата си. Може да стане премиер, но до края на мандата си да се оправдава със своите предшественици, че са му оставили лошо наследство. Интересно е, че народът го издигна на висшия правителствен пост, надявайки се да види възмездие за бившите управляващи. След три години люти закани срещу тройната коалиция Борисов призна пред Би Ти Ви, че не може да стори нищо на нейните министри, защото през 2008 г. те се били подсигурили със закон за амнистия на неумишлената си безстопанственост. Така той дава заявка да напусне политическия тепих след уговорен мач със своите предшественици, които очевидно не са били нищо друго освен продукт на същата олигархична система, издигнала и него на власт. Избирателите има дълго да чакат появата на политически съперници, които не биха правили нагласено шоу. Откакто е започнал преходът, все такива мазни борби гледат.

Надеждата, че Евросъюзът ще промени правилата, засега не се оправдава. "К'ъв Европейски съюз?", когато България отива на матура по европейска зрелост през юли (обобщаващ доклад за петте години членство), без да научи нито един от досегашните доклади. Румъния, която заедно с нея е в един клас за бавноразвиващи се, дръпна рязко напред и само през последните три месеца осъди петима бивши и настоящи депутати и министри за корупция и злоупотреба с държавни средства. Повечето - условно, но поне няма да се кипрят като праведници и ще служат за поука на другите. В същото време Борисов се оправдава, че е много трудно някой да бъде даден на съд за умишлени престъпления и че амнистията за неумишлена безстопанственост му връзвала ръцете. Дори законът за гражданската конфискация, за който се кле, че ще прокара през парламента до Великден под заплаха да хвърли оставка, остана за неизвестна дата след празниците. Председателката на Народното събрание и няколко депутати имали спешно пътуване до Япония и Виетнам и трябвало да се изчака. Истината е по-елементарна. Уговорката в мача на Борисов е



да не посяга на вече окраденото,



за да не се срине системата, която крепи и него, и обкръжението му. Той трябва да протака до последно и да докаже, че ако все пак законът бъде прокаран, ще стане въпреки неохотата му. Сигналът към ЕС е ясен - искайте всичко друго, но не и мафията ни.

Що се отнася до обрания бостан и фискалната дисциплина на държавата, равносметката е проста: Борисов пое България с финансов излишък и ще я остави с дългове. Той не само дообра бостана, но изскуба всичко до корен, щом посегна на резерва на здравната каса и на пенсионното осигуряване. На оставените с месеци без заплати работници приложи любимата си хватка за измъкване: друг ви е виновен (например Иван Костов) и вие сте си виновни, че сте търпели. Сегашното правителство не отговаря за стари грехове. За да не си мислят обаче българите, че мандатът на Борисов ги прави още по-нещастни, и за да не го гледат с очаквателни очи, напоследък им сочи гърците - виждате ли докъде го докараха? Техните страдания бяха описани драматично от в."Та Неа" през Страстната седмица: след като си взели орязаните с 20% премии за Великден, си дали сметка, че средният доход на гръцко домакинство с две деца е паднал от 3040 евро месечно на 2340 евро. Много ли е, малко ли е?

PS. Френски сайт (http://www.inegalites.fr/spip.php?page=salaire) предлага да проверите къде се намирате по доходи, като се сравните с французите. Гръцките заплати се доближават към приемливото за нормален живот. Пуснах в калкулатора една средна българска заплата (350 евро). Отговорът бе: Няма по-беден от вас във Франция.