Влюбих се в едно зелено борче. Карах-варах все край него да мина. Озяпах го отвсякъде и се прилепих до него. А то ми дума: "Ти да не си обратен, к'во ма бараш? Ударението ми е на втората сричка, да знаиш." Развали ми настроението. А кой може да го оправи по-добре от Монката? И хоп, той се появи!
- Чаках те отпред, ти ми изскочи отзад - рекох. - Направо ме изплаши.
- Аз знам, че ти ме хвалиш, дори когато ме кориш - отговори той. - Тренирам да изненадам Путин, когато си поиска "Булгартабак".
Няма нищо на този свят, което той да не знае. Нито има ситуация под небето, в която той да не е прав. Как се запознахме? Гледам един нежен следобед как се измъчва да паркира стар трабант. Не ще и не ще. Паркирах го ловко на заден, от раз. Подавам ключовете, той руменее свенливо.
- Когато влезем в ЕС, на евробанкнотите ще има надпис и на български!
Да, бе. И Катето Евро направо от "Плейбой" ще се плацика под измислените мостове. Суперлюбимата ми комбинация за женско. Бляскави изворчета лъсват в очите му.
- Аз съм клониран в М. Кунева, защо не тя?
Майка му стара. Ухилен до ушите и щастлив като някога, го зяпах дълго, логиката беше желязна.
- Ела на 27 септември, солово ще изпея химна на грандиозен концерт, НАТО да чуе!
Не умрях. Но бях съвсем близо до смъртта. Е, сега вече наистина зная какво е това прочуто нещо, наречено майсторлък. Нали ловците казват:
Къщата гори бре, серсеми!
Като влезем в НАТО ще я гасим, мале.
- Абе аз ще ви закарам с трабанта до Прага, но бедата е, че пречките са непредсказуеми. След поканата има 2 г. ратификация. Така че никакво отпускане.
Добре де, какво остава тогава? Само тази бликнала и луда радост, че в момента си жив? Държах 5 ст. и при тази мисъл ги изпуснах. Той се наведе толкова рязко, че монетата го удари по тила. Това било критерият за бързина при евреите. Ами ако не успееше?
- Веднъж монетата падна в заешка дупка и така прокопах тунела на метрото. Много се смяха на Асамблеята за НАТО.
Ето от кого съм победен безусловно. Няма ято от орли. И стадо от лъвове няма. Великолепен ненормалник!
- Външната ни политика е най-добрата от Симеон насам! А всички министри са такива първица от Освобождението досега.
Внезапно се ухилвам. И до Освобождението. Хайде, момче, грабвай метлата. Премахвай границата между хвалбите и реалността с всичка сила и час по-скоро. И не в лачените ни обувки гледат жените. Май се обърках нещо, а? Но тогава защо ми е така хубаво и спокойно? Подкачам го:
- А салатка под асмата можеш ли да ми направиш?
- От к'ъв зор бе, майка? Чуй как при катастрофа Моше загубил пениса си...
Той говори ли, говори и аз си мисля: ей така цял живот покрай другото търся идеалния мъж, а той къде бил. Как завършвам такива фантастични истории? По време на ловен излет попаднах на една прасковка. Абе влюбих се в тази фиданка. Знам, че само "За мен" е. За да се върна към реалността, хващам здраво двете прасковки. Днес усетих чужди ръце под моите. Бре!
