Ако някой си мисли, че дълговата криза в еврозоната е приключила, трябва да погледне какво се случва в Испания. Ако Италия бе смятана за най-сериозната заплаха за еврото през 2011 г., Испания ще бъде големият проблем на 2012 г. Каквито и данни да погледнете, Испания се намира в спирала на смъртта - порочен цикъл на рецесия и съкращения на разходите, които тласкат една от най-важните страни членки на ЕС към "икономическо Средновековие". Испания днес е пример за провалите на валутния съюз - от сгрешеното начало до неправилния подход към дълговата криза.

Правителството в Мадрид очаква икономиката да се свие с 1.7% през 2012 г. - това ще бъде трето за последните четири години. Безработицата продължава да нараства и в момента е над 23%, а младежите без работа са над 50%. Цените на недвижимите имоти са с 22% по-ниски в сравнение с пика си и най-вероятно ще продължат да се понижават, поне с още 20%. Това създава голям натиск върху баланса на вече разклатения банков сектор.

Очевидно испанската икономика се намира в изключително тежко състояние.



И какъв е отговорът на правителството?



Нови мерки за съкращения на разходите, които убиват растежа. В края на март бяха обявени изключително тежки бюджетни икономии и увеличаване на данъците, целящи намаляване на дефицита. Мадрид е доста обезпокоен от състоянието на националните си финанси. Страната не успя да постигне определения бюджетен дефицит за 2011 г. и без последните съкращения това би се повторило и през 2012 г.

Мерките за икономии обаче засега не успяват да постигнат целите си - да подобрят финансовото състояние на Испания и да възстановят доверието на инвеститорите. Вместо това инвеститорите са притеснени от влошаването на испанската икономика. Икономиите всъщност отслабват испанската икономика, вместо да я правят по-силна. Властите в Мадрид очакват, че въпреки строгите съкращения съотношението между държавен дълг и БВП ще нарасне до 80% през 2012 г., а през м.г. то бе 68,5%. Или казано с две думи - Испания върви назад.

Съкращаването на разходите само допълнително ще навреди на перспективите за икономически ръст на Испания. Новите данъци и орязаните правителствени разходи още повече ще разбият надеждите, че състоянието на испанската икономика може да се промени. Безработицата ще продължи да нараства, което пък ще намали данъчните постъпления и ще донесе още страдания на испанците. Така се стига до спиралата на смъртта. Унищожавайки икономическия ръст, съкращенията затрудняват Мадрид да изпълни бюджетните си цели и да стабилизира дълговете си. Но правителството реши да въведе нови мерки за икономии с надеждата да изпълни тези цели. Това от своя страна продължава да отслабва икономическия ръст, а изпълнението на поставените цели непрекъснато се отдалечава и т.н и т.н.

Това показва простата аритметика. Нека вземем за пример държава, която има БВП от 100 долара и дълг от 100 долара - съотношението между дълг и БВП е 100%. Искаме да намалим това съотношение на 90%. Можем да направим това по два начина. Намаляваме дълга до 90 долара. Но ако икономиката се свива, ще трябва да орежем задължението още повече, за да намалим съотношението дълг - БВП. Да приемем, че БВП се свива до 90 долара. Това означава, че ще трябва да намалим дълга на 81 долара, за да постигнем целта си от 90%. Нека да посмятаме малко. Можем да постигнем съотношение от 90%, като увеличим БВП до 111 долара, без да се налага да орязваме дълга. Растежът може да закрепи финансовото състояние на една държава точно както и прилагането на рестриктивни мерки. За предпочитане е държава като Испания да стабилизира финансите си чрез комбинацията от двете неща - растеж на икономиката и орязване на разходите.

Лидерите на страните от еврозоната явно



са забравили колко е важен икономическият ръст



за решаване на дълговата криза. Въпреки безкрайното говорене за стимулиране на растежа Берлин и Брюксел са се фокусирали само върху едната страна на уравнението - съкращаване на разходите. Когато Испания наскоро обяви, че може и да не успее да изпълни целта си за намаляване на дефицита през 2012 г., партньорите й в еврозоната не показаха и капка милост. Постигането на поставените целите за дефицита в еврозоната се оказа по-важно от опасенията за безработицата в Испания. Вместо да признаят тежките проблеми на испанците, лидерите на еврозоната разкритикуваха Мадрид и притиснаха властите да предприемат нови бюджетни съкращения. Еврозоната ефективно ръководи "убийство" на една от своите най-горди страни членки.

Болката на Испания показва безумието на поощрявания от Берлин отговор на дълговата криза. Да, Испания е отговорна за собствените си проблеми. Но Испания не е Гърция. За разлика от Гърция, Испания досега не е показвала фискална безотговорност. Проблемите й до голяма степен са резултат от глобалната финансова криза. Но останалата част от еврозоната не може да пренебрегне ролята, която валутният съюз има за тежкото положение на Испания.



Каква помощ е получила Испания от еврозоната? Неголяма.



Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси преди няколко месеца, като осигури евтини заеми в еврозоната. Така бе свалено напрежението в банковата система и доведе до изкупуването на правителствени облигации. Това обаче не е истинското решение на проблемите. Действията на ЕЦБ няма да подобрят стабилността на банките или държавите. По-стабилните партньори на Испания в еврозоната отказват да предприемат мерки за стимулиране на икономическия ръст или да предложат реформи, които да подобрят перспективите пред региона и да хвърлят спасителен пояс на по-слабите икономики, каквато в момента е испанската.

Докато ситуацията в Испания се влошава, нарастват шансовете страната да поиска спасителна помощ както Гърция. Това обаче ще изправи на нокти глобалната икономика. Дори и ако Испания никога не е имала проблеми с платежоспособността, страната е изправена пред икономически неволи, които ще продължат години наред. Нещо повече, съдбата на Испания е обвинителният акт за европейския опит с валутния съюз.

Смята се, че еврото е инструмент за мир и демокрация, но то претърпя провал и в двете направления. Единната валута не помогна на Европа да се превърне в силна, конкурентоспособна икономика, която е в състояние да се състезава със САЩ или Азия. Свидетели сме, че Европа става все по-недемократична, а държавите са принудени да предприемат ирационални мерки, за да запазят еврото. Валутният съюз се превърна в място, в което страните, които са се облагодетелствали от еврото, стават все по-богати и отказват да споделят благата с партньорите си, които търпят лишения. Можем и без такива "мир и демокрация".