Новата криза, която в края на 2011 г. удари страните от Евросъюза, на практика вече е в България, показва анализът на Института за пазарна икономика. Според главния икономист на института Десислава Николова това ще се потвърди от данните за икономиката за първото тримесечие на 2012 г., които ще излязат в края на април. Вече има индикации, че те ще са отрицателни. 10 държави от ЕС вече са във фактическа рецесия след отрицателен ръст през третото и четвъртото тримесечие на 2011 г. - Белгия, Чехия, Гърция, Дания, Ирландия, Италия, Кипър, Холандия, Португалия, Словения.

Индикация за предстоящото затъване на българската икономика е спадът на износа за два поредни месеца (януари и февруари). "През 2011 г. износът беше моторът на възстановяването на икономиката ни. Няколко месеца имаше ръст от 40-50-60%. Но няма как, при положение че икономиката на Западна Европа се свива, ние да изнасяме със същите темпове. Експортът в най-добрия случай ще остане на миналогодишните нива", смята Николова. С намаляването на износа се отчита спад и на преработващата промишленост. От ноември м.г. данните за нея са отрицателни.

"Предизборното харчене за инфраструктурни проекти и ниската база от последните три години може да доведе до някакъв положителен растеж в строителството. Но той ще е твърде слаб, за да компенсира свиването на износа и оттам на експортно ориентираните производства, тъй като делът му е само 6% от икономиката ни на фона на 26% за индустрията", коментира Николова. Дори туризмът за първи път от година и половина отчете спад с около 3% на годишна база през февруари.

Заради ръста на безработицата и ниските доходи няма как и вътрешното потребление да се превърне в двигател на икономиката, става ясно от анализа на ИПИ. Търговията на дребно отчита постоянен спад от февруари 2009 г. с изключение на март - май 2011 г., когато е имало минимален ръст.

Няколко изследвания вече показаха, че българите пестят и от храна и вече харчат от спестяванията си. Освен това у нас са и с най-ниските възнаграждения в ЕС. Вчера европейската статистика отчете данните за почасовите разходи за труд през 2011 г., според които България си остава страната с най-ниски плащания. През 2011 г. у нас трудът е излизал 3.5 евро на час средно, в Румъния - 4.2 евро, в Литва - 5.5 евро и Латвия - 5.9 евро. Най-високо е оценен трудът в Белгия - 39.3 евро на час. Следват Швеция (39.1 евро) и Дания (38.6 евро).

Новите негативни тенденции в икономиката естествено се отразяват на пазара на труда и безработицата удари 12%, а младежката мина 30 %, отчитат от ИПИ. Ръстът й излиза от рамките на сезонността, т.е. работата си губят не само временно наети, твърдят икономистите. И това вероятно е само началото на нова драма на пазара на труда в цяла Европа. В същото време държавата продължава да прилага по-скоро разходна политика, насочена към финансиране на обучения, квалификация и субсидирана заетост, вместо да вземе структурни решения за промени в трудовите и осигурителните разпоредби и в административната тежест за бизнеса. Така се пазят съществуващите работни места, вместо да се стимулира бизнесът да разкрива нови.



ИДЕИ

От ИПИ предлагат максимално да се премахнат административните недомислици като например въведения график за отпуските, който не работи, но понеже е задължителен, създава предпоставки за глоби на работодателите и корупция. Да се обособят предприятия с нисък риск, при които всички бумащини, свързани с безопасността на труда, да бъдат сведени до минимум. Да отпадне минималната работна заплата, да не се вдигат административно осигурителните прагове и да не се разпростират колективните трудови договори върху цели браншове, са други предложения на икономистите от ИПИ за подкрепа на бизнес средата. "Данните от НОИ в 12 сектора с над 1 млн. заети показват, че през 2008 г., когато имаше ръст на икономиката, 18% са осигурявани на минимални прагове. През 2011 г. вече така се осигурява всеки четвърти", казва Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Това ще рече, че когато имат възможности, хората се осигуряват на по-високи доходи. Според него те биха избрали да работят за по-малко пари, вместо да стоят безработни, защото работодателят не може да плати минималната заплата.



ДЕФИНИЦИЯ

За да се говори за рецесия в една страна, трябва да има две последователни отрицателни тримесечия. За последното тримесечие на 2011 г., когато европейската икономика за първи път след кризата от края на 2008 г. излезе отново на минус 0.3%, България има лек ръст, но основно заради методологията на НСИ, твърди Десислава Николова.