|
| Цонко Колев |
- Добро ли е времето за българската химия?
- В България останаха доста предприятия - в Димитровград, "Солвей" и "Полимери" в Девня, Заводът за антибиотици в Разград. В София на гара Искър се произвеждат високотехнологични полимери. Но днес българската химия загуби тия мащаби, които имаше допреди 20 години. Причината е ясна - остарели технологии и машини. Днес тя не е конкурентоспособна.
- Но и сега се защитават добри патенти и изобретения?
- Има патенти, които са защитени в България, и други, които са защитени в света. Да защитиш у нас е много лесно, но е и безпредметно, защото няма пари патентът да се вкара в практиката и рискът да го откраднат е реален. Най-напред трябва да защитиш патент в САЩ, Япония, Германия. Ако направиш това в България, един добър чужд учен ще го прочете и веднага ще му стане ясно за какво става дума. А да защитиш в тези страни, които посочих, трябват много пари, които у нас няма кой да даде, защото трябва да си ги върне, като вкара този патент в производство. А сега няма пазар.
- Защо примерно за германеца има пазар, а за нас няма?
- Защото не сме произвеждали качествено, технологиите са били в голямата си част стари. Запазени са само тези, които са били сравнително нови. И затова сега в Севлиево говорим за капиталистически бум, но те още навремето имаха нови производства. И изнасят където си искат. Германците си купуват техните неща, защото не само цената ги устройва, а и качеството. Те също си имат такива производства, но им е много скъпо.
- А как българските химици се съизмерват със световните?
- Смятам, че това, което сме като държава и народ, и това, което сме направили в химията, е много. Може би тя е българската най-силна научна и практическа дисциплина. Та българската химия няма 90 години, през които да се изучава като университетски предмет. Иван Странски е създател на българската физико-химична школа, работил е в Германия и институтът по химия на техническия университет в Берлин е назован на негово име. С Ростислав Каишев са създатели на теорията за растежа на кристалите. Акад. проф. Димитър Иванов е създал реакция, която се учи във всички учебници по света, той е бил асистент на Виктор Гриняр, нобелов лауреат. И още няколко души имат световна известност.
- Съпоставими ли сме в днешно време?
- Българските учени работят много здраво. На първо място е проф. Иван Иванов, който създаде цяла група и от неговите хора днес действат проф. Калчевски и проф. Николай Денков. Те се занимават със стабилност на пяните и емулсиите и благодарение на тях химията ни е сред най-добрите. Те имат разработки за концерните "Жилет" и "Юнилевър" и получават практически задачи от тях. В органичната химия професор Тодор Делигеоргиев е много добър синтетик, но работи с американски концерн чрез посредник немец, защото сам не може да пробие този пазар. Неговите багрила са за белязане на нуклеинови киселини и е най-добрият на Балканите. Това пък намира приложение в молекулярната биология, а в САЩ това е практическа дисциплина, която се използва в болниците за откриване на молекулярни болести на ниво ДНК. В областта на хибридните материали е добър доц. Гуцов, внук на проф. Стоян Гуцов и син на проф. Иван Гуцов, който работи с немски институти и прави много интересни неща в областта на луминисценцията.
- Защо обаче всичко се внедрява навън, а не у нас?
- Защото тук няма потребител. Всички учени, които познавам, искат да го внедрят в България, но няма кой, защото техният потребител най-често е фамилна компания с малко работници. Голямата компания, която ще се фокусира върху изобретение и ще се бори да го внедри, я няма на практика. Всичките големи заводи, които изброих в началото, работят по стари технологии. Ние се сърдим, че е така, но това са реалностите.
- Използваме ли химията разумно?
- За съжаление, не ние като народ сме виновни. Други са тия, които са я използвали за неща, за които днес се оказва, че ни тровят. Ето, наскоро отмина времето на козунаците. За да стане хубав един козунак, трябва да му сложим яйца, прясно мляко, мазнина - смес от краве масло и олио, че и малко свинска мас, захар. И килограмът ще ни струва около 10 лева, което значи, че той ще е непродаваем. Затова козунаците се приготвят от заместители, които са евтини, но и некачествени и вредни. Да вземем маргарина, който е продукт на втвърдяването на течните растителни мазнини. На него вече не се гледа с добро око на Запад и почти не се купува. У нас се продават маргарини със съдържание 50 на сто мазнина и още толкова вода. Той е имитация на кравето масло, но е вреден като хранителни качества.
- Не е ли същото положението и с Е-тата? Като отидем в магазина, четем на етикета "Е..." едикакво си, но не знаем нищо за него.
- Трябва да има корелационна таблица във всеки магазин, за да се знае какво има в продуктите, но кой го прави? Защото, ако човек е болен от някакво нарушение на обмяната на веществата, при което не може да се преработва аминокиселината фенилаланин до следващата стъпка в метаболизма, той трябва да избягва такива Е-та и продукти като подсладителя аспартам например.
- Не е ли подобно положението и с месото?
- В много страни растежните хормони, които се дават на животните, не са забранени - например в САЩ. Това месо идва у нас и го ядат и деца и в резултат училищата ни са пълни с дебеланковци, не само момчета, а и момичета. Един от факторите за това е месото с хормони. Другата болна тема са хербицидите. По принцип някои от тях са разградими, но са скъпи. У нас се използват най-евтините, а те остават в плодовете и зеленчуците. Едно време растителната защита вместо с хербициди се е правила с разтвор на коприва във вода, която престоява една-две седмици и с него се пръска. Е, днес не можем да използваме копривата на баба, но вината ни като общество е, че търсим технологичните решения, които са евтини, за да правим пари.
- Излиза, че злоупотребяваме с химията?
- Химията нито е добра, нито лоша. Зависи за какво я използваме. Примерът е бойният газ фосген, който по време на Първата световна война поразява хиляди войници. Но той е най-доброто средство за органични синтези и с него се получават фантастични резултати. Всичко зависи от това как хората поглеждат на химията.
- Включително и при шистовия газ ли?
- Да. Скалите се разбиват по химически начин и газът се изкарва с химикали от земята. Говорим за неконвенционални методи за добив, както е и записано в закона. Това значи вкарване в сондажа при хидравличното разбиване на земната маса на химикали като метанол и етиленгликол, които са си отрови чиста проба. И въпросът е какво ще стане със земята, когато върху нея се складират тия отрови. Основното при нас, както и при много други решения, е, че хората не знаят какво се вкарва в земята и в какво количество.
- А защо средностатистическият българин не е информиран какво има в хранителните продукти, земята и водите, и колко опасно е то за здравето му?
- Не съм политик, но отговорът ми е: Защото има финансови интереси за бързи печалби. Българинът иска за един ден да стане милионер и не се спира пред нищо. И хората се държат в неведение. Но това не е само наш "патент". Използваме опита на други страни. Не ние, българите, сме измислили вредните и некачествени заместители на храните. Ами човечеството все по-трудно се изхранва и затова са измислени и ГМО-тата. Там е изменен генния състав. Какви хранителни качества имат тези продукти не сме правили изчисления, но не си задаваме и въпроса какво е отражението им върху месото на животните, което ядем. Това е проблем, който вълнува цяла Европа и има много силен отпор срещу тях.
- Добре, но ако минем към традиционното земеделие, дали ще се изхраним?
- А, България няма подобен проблем. Тя има проблем с това, че собствеността в момента е такава, че хората с 40-50 декара земя не могат да си купят трактор и той да е ефективен. Трябва да се помогне на тях, а не на големите производители, които един политик сполучливо нарече по римски "латифундисти". Но това е работа на държавата и политиците.
) им доскучавало. Комунизъм, майна... Ама в таз книжка и парите вече ги нямаше, та не се е налагало да се обвързва положения труд със зарабочая плата.