Как се разпределят парите на Столична община и кой решава дали една градинка, площадка или болница ще се ремонтира? По всички изявления личи, че в недоимъка се заделя само за най-крещящи нужди. Например: свлачище е надвиснало над стадиона в Бистрица и заплашва да го отнесе - общината спешно тегли половин милион от приватизационния си фонд, за да го спаси. Тази висока степен на загриженост не е случайна - на стадиона в Бистрица играят Бистришките тигри, а най-известният им играч е премиерът Бойко Борисов.

Надигналият се ропот откъде накъде половин милион трябва да се дадат за селския стадион накара център-нападателят Борисов с искрено съжаление да се откаже от парите и да остави "това населено място, което е част от София, без модерно спортно съоръжение". Разбира се, Борисов само формално не е човекът, който трябва да определя за какво столичната община да отпуска средства и още по-малко да ги отказва.

Общината се съобрази с волята му по същия безпринципен начин, по който смяташе да му угоди. Герберите изведнъж решиха, че предложението не е аргументирано.



Нищо лошо няма кметството да се грижи за спортните си съоръжения



Даже напротив. Още повече, ако до тях имат достъп всички столичани, а не само спортистите. Колко много са желаещите да има нормални места за спортуване - нови, чисти и не твърде скъпи - доказаха площадките, които общината изгради като например в Студентския град. Там до 11 часа вечер се сменят младежи, дошли да ритат. Затова ремонтът на стадиона в с. Бистрица - десетото по големина село в страната, е прекрасно начинание. Въпрос на аргументация на вносителите. Но тъй като на тях и през ум не им минава, че финансирането с обществени средства трябва да бъде убедително обосновано, притиснати от медиите, измислиха, че над стадиона е надвиснало свлачище.

Членът на управителния съвет на Бистришките тигри Славчо Галев остана учуден от причините за реконструкция на стадиона. Той обясни, че съоръжението е построено през 1970 г. и за първи път чува, че има свлачище в района. Галев даде за пример вилите, построени около стадиона. "Всичко това отива към политическа основа. Някой може да каже утре, че е вулканична обстановката тук." Така Галев коментира намесването на името на премиера за решението да се отпуснат пари на отбора.

Преди време имаше друг опит да се направи жест към този стадион - бившият вече общинския съветник Иво Тонев пробва да прокара отпускане на доста по-голяма сума. Сигурно ще има и нов опит - Бистришките тигри са с бъдеще, в края на 2011 г. за малко не излъчиха "Футболист на годината" в лицето на център-нападателя си.



"Тигрите" щяха да си останат забавна история,



ако не бяха характерна илюстрация как се харчат общинските пари. Бистрица не е единственото село около София, в което има общински стадион. Тези съоръжения са в капитала на общинското дружество "Спортна София" или се поддържат от местните клубове. Повечето са в много лошо състояние. Ако ще се ремонтират селските спортни съоръжения, нека се направи списък, да се прецени къде има най-неотложна нужда, къде те са най-посещавани и пр. Елементарен подход, който трябва да се прилага както към кръстовищата на две нива, така и към стадионите.

На "Московска" обичат да повтарят "пари няма" - няма за детски градини, няма за основен ремонт на улици, нито пък за изкърпването им, няма за миене, няма за приюти за бездомни кучета... На този фон половин милион лева за стадион, който се посещава от 100-200 души, не е икономически обосновано. Особено когато столичният приватизационен фонд се пълни главно от разпродажба на трафопостове. "Цел на разходите е да се финансират проблемни за града дейности като ново строителство, разширяване и основни ремонти на обекти от инфраструктурата на образованието, инвестиции за поддържане зелената система на града, транспортната инфраструктура на града, обекти със спортно-рекреативен характер, за допълващо финансиране по проекти с финансиране от ЕС." Това е записано в правилника на приватизационния фонд. Бистришкият стадион никак не се вписва. ГЕРБ обаче имат мнозинство и спокойно могат да прокарват такива предложения - с управлението на фонда, в комисиите, които гласуват, в общинския съвет.

Никой от управляващите не пита гражданите какво мислят за харченето на техните пари. При приемането на бюджета се правят обществени обсъждания, които често са проформа. И не само заради общината, а и заради самите граждани. Трябва да се признае, че кметът се стреми да се вслушва в мнението на хората - бе създаден и съвет от бизнеса, който да подпомага администрацията при разпределянето на парите. Това е крачка напред. Но докато цари мисленето, че парите могат най-добре да осребряват партийни дивиденти, ефикасността на харченето е съмнителна.