"Чер-ве-ни бок-лу-ци! Чер-ве-ни бок-лу-ци!" Скандира се по политически митинги и футболни стадиони. В първия случай - когато не присъстват червени, във втория - точно обратното. А когато първият случай е организиран от червени, скандирания може дори да няма - поради липса на други цветове, подходящи за рефрена. Макар че може да се помисли върху "Ли-ла-ви бок-лу-ци!"...

"99% от боклука ни отиват на боклука", секва отпадъчните мисли "Труд". Сметката не излиза с 1%, понеже на остатъка от сметта не може да му се хване краят. А и ще става още по-сложно: "Иде голямото местене на властта" ("Преса"). Голямото местене има една прозаична цел - да генерира по места определен тип служби с висок електорален потенциал. Гениално и просто като премиера. Но може да се интерпретира и другояче - ако цялата измет стои на едно място, е по-лесна за рециклиране. Примерно - "Царисти вкупом бягат в ГЕРБ" ("Стандарт").

"Ровенето в боклука е професия и в нея няма нищо мръсно", някак философски съобщава "24 часа", вдъхновен от две професионални американски сметоизследователки, които "представиха в Червената къща своя проект "Сливи за смет". Как ли звучи това на американски английски? Никак. Концепт-боклукчийките от братските Щати се трудят тук, сред софийските отпадъци.

Червените имат радикални идеи за управлението на отпадъците: "БСП прати властта във въздуха", разказва "Труд" и пърформанси от митинга за Деня на труда, който бе по съвместителство и Ден на гнева. Гневната младеж от левия сектор направила следното: "надуха с хелий и 5 бели балона с ликовете на Борисов, вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков и парламентарната шефка Цецка Цачева". Внушението е, че управляващите са въздух под налягане, което не е политическа новост - и предишните си имаха налягане.