Уважаеми делегати и делегатки на уважаемия конгрес на уважавания лично от мен КНСБ!
Да си имаме уважението!
За мен е удоволствие да ви приветствам с добре дошли - и това не е малоумие, а елементарна учтивост или ако щете - куртоазия. Формално вие сте мои домакини, но всъщност вашето основание за съществуване съм аз. Това би трябвало да се отчита. Щастлив съм да ви уведомя, че днес в тази зала присъства кажи-речи целият ми кабинет - пред очите ви мога да ги наредя като копчета на телефон. И това ме кара да се чувствам до известна степен домакин. Тук сред нас днес присъства и един бивш президент, понастоящем кандидат партиен лидер с големи амбиции и малки шансове. Ще ви помоля да не споменавате името му, така както и аз не го споменавам, понеже за политически труп се говори добро или нищо. Съжалявам, че ангажименти спират моя голям приятел, мислител и полиглот Христо Стоичков, иначе и него бих довел тук като човек на труда и управляващите.
Ще ви кажа следното. Няма в тази държава синдикалист, който да не играе по свирката на властта. Ако има такъв - той е за изнасилване, малтретиране и умъртвяване по мъчителен и позорен начин. Така че разбирате много добре на каква почва се корени дълбокото ми уважение към вас. Чувствам ви толкова близки, че все едно сте част от политическото ми семейство.
Ако нещо ви смущава в моите тези и постановки, свободни сте да освиркате финансовия ми министър, а мен да ме аплодирате. Той не се сърди - дреме му на бюджета. Това е така, защото кожата на лицето му е нещо феноменално. Дерматолози от цял свят организират в негова чест симпозиуми и конгреси, по-големи от този тук. А синдикатът на кожодерите го е направил нещо като патрон на организацията им. Сърцето му е твърдо като бутонките, с които ритам противниците на бистришките "Тигри". Та това ми беше мисълта - него освирквайте, мене щадете, щото съм чувствителен и примитивен.
Засега мога да кажа, че съм доволен от работата със синдикатите. Конструктивно вървят нещата. Събираме се, спорим... Така му викат, де - спор. Обикновено с половината от идеите ми са съгласни, за другата половина ми помагат да си ги формулирам.
Искам да ви кажа две приказки за растежа на доходите, защото това е, което интересува всеки един човек, а в крайна сметка аз тук не говоря само на вас, а на популацията. По чисто популистическата логика следва да заявя, че доходите ще нарастват. Ако трябва да сме относително честни, това може би ще стане догодина или по-късно. Живот и здраве. Отнася се за хората, непредназначени за убиване. Пък и какво означава "високи доходи"? Днеска са високи, утре са конфискувани. Аз се надявам - и надеждата ми преминава в увереност, че политическите сили накрая ще гласуват закона за конфискацията без съд. Народът иска ред, законност и конфискация. А желанията на народа са мои желания. Аз не вярвам да има такъв народ, който да има различни желания от моите. Ако ли пък има такъв - той е за убиване бе!
