Нещо стана по нашенско.

Нещо се прекърши.

Счупи се.

Прецака се.

Само допреди месец - щом ни се речеше нещо отвън, веднагически се втурвахме да изпълняваме указанията.

Направят ни бележка, че гледаме мрачно - веднага почваме да гледаме позитивно.

Скарат ни се, че ни е кофти съдебната система - моментално излавяме някого и почваме да го съдим, та да види светът, че системата, колкото и да е кофти, все пак работи!

Дойде директива да си ощастливим кокошките - ощастливяваме ги.

Но преди седмица нещо се случи. Нещо невиждано по нашите места от Априлското въстание до днес. Направо - национално евронеподчинение!

Дошъл ни на крака еврочиновник ни рече в прав текст - като ни пречат гаргите, да си ги ядем, щото така били правели в Дания, а ние - кво?

Ние евронахално му рекохме, че си ги пазим в дълбок резерв.

И никой не се засили да изпълнява указанието!

Във вестниците не се появиха рецепти за гарга на грил. Нямаше и платени публикации "Гаргата - фазанът на бедните".

Никакви социологически проучвания, които да покажат, че 62% от българския народ предпочита гаргово месо пред пилешкото или щраусовото, 23% се колебаят, а 5% нямат мнение, не бяха направени.

Дори археолозите не си мръднаха пръста да открият паничка, на дъното на която да пише "На праздника гарга ях", с което да докажат, че гаргата е изконно българска кулинарна глезотия.

Даже природозащитниците нагло замълчаха и дума не обелиха за правата на хвъркатите, обречени на нехуманно отношение в тенджерите.

Смутен от поведението ни, комисарят ни показа на телефона си, че и в Гугъл пише за датските гарги, смутолеви традиционната забележка за тоалетните ни и се върна при брюкселските гарджета.

Едно такова наше неподчинение не можеше да остане ненаказано. И ответният удар не закъсня - очевидно получило директива за децентрализация, правителството хвана за ушите отговорния за прехраната на населението земеделски министър и реши да го запофичи да отговаря за прехраната чак в Пловдив. С все министерството му.

Можеше и в Шумен - там гаргите са повече.

Жал ми е за министъра - така хубаво си му беше в София, сега - моля ви се - при майните. Още повече ме е яд, че никой не се сеща да отговори официално, че датчаните, където отиват, ние оттам се връщаме. В смисъл, че тая директива ние отдавна вече сме я изпълнили и забравили, няма защо да ни я навират в очите.

Има ли в Дания град, който да се хвали, че в него гарга не каца? Няма! А ние си имаме Враца!

Има ли в Дания фамилия Печигаргов? А?

У нас това е старо и уважавано фамилно име! Като Колипатков например. Или - Мисирков. Или - доказващото, че у нас всичко, което ходи, хвърчи, плува или лази, се е ядяло и пак ще се яде - Жабленски!

Да не говорим за наследената от някоя средновековна икономическа криза фамилия Печикамъков.

Да не забравяме, че имаме и фамилия, очевидно родена от гордата балканска кръв в отговор на даван ни в древността акъл отвън - векове преди ерата на Гугъл - гордата фамилия Доколенков! ТОВА е най-важното!!

Инак нека да сме си гарги рошави.