|
| *** |
Той седна край заседателната маса, остави чантата си и почти прошепна:
- Слушам?
Шефът глътна корема, прокашля се и започна:
- Във връзка с дигитализацията на холендрите, без която е невъзможно да въведем радиоотчитане на флашките...
- Това не ме интересува - прекъсна го специалистът. - Само точки на картата, нищо друго.
Шефът издиша обратно корема, прокашля се и започна отново:
- От София трябва да отидем в Националната агенция по дигитализацията, която е в Пловдив. След това отнасяме одобрената молба в Плевен, където е Националната агенция по холендрите и след като бъде парафирана, отиваме във Видин в Националната агенция по радиоотчитането. Щом те ударят печата си, отиваме в Благоевград в Националната агенция по флашките, бранч "компютърни", за да заверят, че не са против, и след това отиваме в Габрово, където пък е техният бранч "водопроводни", каквито са нашите флашки. Оттам отиваме в Русе в Националната агенция по екология и подивяване, за да заверят, че проектът ни е съобразен с техните изисквания. Следват Националната агенция по пожарно дело в Монтана и Националната агенция по охрана на труда в Панагюрище.
- Пропуснахте Националната агенция по зелена енергия в Чирпан - сухо отбеляза специалистът.
Шефът се плесна по челото:
- Вярно! В нея трябва да отидем преди Монтана, нали?
- Не - още по-сухо отсече административният.
- Защо?!? - замънка шефът. - Нали редът...
Специалистът отвори чантата си, извади голяма географска карта и кутийка кабарчета с големи разноцветни глави.
- Гледайте - каза и захвана да боде по картата кабарчета, - София, Пловдив, Плевен, Видин, Благоевград, Габрово, Русе, Чирпан, Монтана, Панагюрище. Каква фигура се получи?
Вперихме очи в картата, но нищо не видяхме. Специалистът въздъхна, извади дебел флумастер, тегли линии от кабарче до кабарче в последователността на градовете.
- Сега видяхте ли?
Взряхме се до болка, на шефа му потече кръв от носа, но пак нищо не видяхме.
- Нищо не виждам - престраших се, - някаква объркана драсканица.
- А! - вдигна показалец административният. - Именно драсканица! Какво искате да покажете вие?! Че това децентрализиране ражда едни големи драсканици!
- Нее! - изблея шефът.
- Като е "не", ще се придвижвате, както си трябва!
- Как трябва! - падна на колене шефът. - Кажете ни как да се придвижваме!
- Зависи какво искате да изразите - онзи изтръгна кабарчетата, после започна отново да ги боде. - Ами ако се придвижите по маршрут София, Монтана, Видин, Русе, Плевен, Пловдив, Благоевград, Панагюрище, Чирпан, Габрово? Каква фигура се получи?
Пак се взряхме, но пак видяхме една голяма...
- Откъм Варна гледайте, покрай Стара планина! - извика специалистът.
Преместихме се, поприклекнахме и видяхме сърце!
- Сърце! - извикахме.
- Точно така, сърце. С подходящо планиране на маршрута на административното придвижване могат да се чертаят най-разнообразни фигури, включително и най-сложните. Онзи ден, вадейки сертификат за произход на клетъчната мембрана, мой клиент начерта портрет на каеща се мадона!
В този момент признахме специалиста за супергерой - той не само ни обясни за маршрута, но и ни разкри смисъла на децентрализацията. Ако и вие копнеете за красота, и вие ще го разберете...
