Ловната ни дружинка "Вълшебният стрелец" бе призована да помогне за оправяне на София с бездомните кучета. Пазили сме столицата от птичи и свински грип, душил съм за вируси... Кметицата се обади на нашия предводител Пешо Пора и той се съгласи, нали кавалер.

Той кавалер, обаче аз помияр. Нали съм ви казвал, че поради кризата изпълнявам ролята на куче. И гонач съм бил, и "2 в 1" (ирландски и английски сетер), и български барак от Делиормана (дето премиерът щеше да го подарява на президента Барак Обама) и следово куче (да търся дипломата на една Калина и един Сладур от "Наводнителни системи")...

И сега - куче под прикритие. Клошар-помияр с две думи.

- Няма как, Йорго - вика Пешо Пора. - Ще ни награбят, че не сме броили правилно зайците и сбогом, заешки лов.

Зайците в нашето ловно поле ги изкарахме няколко пъти повече, че да има по-голяма квота разрешени за отстрел, но за това друг път...

Задачата ми беше да доведа кучешката бесовица на определено за целта място, "Вълшебният стрелец" да го огради като бежански лагер и вътре да влезе башибозукът общински кучкари за упоение, превозване и кастрация.

Бай Йордан Шикалката ми вика просълзен:

- И да ми се пазиш от приятелски огън.

На бай Йордан баща му е бил общински кучкар в нашата столица преди 9 септември 1944 г. Човек на почит и уважение, абе като банков чиновник, редовна заплата всеки месец и униформа веднъж годишно. "С коминочистача най-големите забележителности", спомня си бай Йордан.

Свързах се с една Зози - гъвкав гръбнак, шавлива задница, влажен поглед. Тя ме води из софийските потайности с един клепоух Мурджо, влюбен и готов на всякакви подвизи.

Мога да ви направя карта на София от гледна точка на миризмата, щото ние, кучетата, имаме много по-силно обоняние от човеците.

Най-голяма смрад се разнася около Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. Абе, чудна работа, една кофа за боклук се не вижда, а нетърпима смрад на битово уредени и морално разложени индивиди. Корупционна смрад. Задушаваща. Чак се просълзих. Намразих си породата човешка, да ви кажа..

И Зози се просълзи, като видя в една кофа около Майчин дом изхвърлено новородено. Изродиха се човеците, да знаете.

А Мурджо го убиха. От панелен блок го застреля бивш военен. После му колата на военния препикахме, да му ръждяса и да трупаме под нея дъски с пирони и умрели плъхове.

Мурджо ме спаси, усети изстрела и ме бутна. Боже, направи ме куче!

Зози ми вика: "Ако искаш да разбереш как се харчат парите за кучетата, ще трябва да влезеш в приюта. Ама ще те малко кастрират. Па на тебе ще ти личи, че си кастрен-недокастрен, не като на мене."

А бай Йордан ме застреля. Не съвсем, щото беше си изпил манерката с ракия и му се видех двоен, та ми застреля двойника. Пушката го ритна и падна възнак, а каскетчето му хвръкна. И вика:

- Оле, Йорго, що стана?

А Пешо Пора дотърча и се смее:

- Добре, че ви заредих с халосни патрони...

Зози намери едни изоставени новородени от сой и си ги поведе към Витоша. "Вълшебният стрелец" й стоя мирно!

Е, затова си харесвам да съм ловец в нашата дружинка. Ловец, па макар и куче. Куче, ама ловец! Достойни хора. Мъчно ми е за Зози. Четете Даниил Хармс!