Служители в пресофиса на създаващото притеснения крайнодясно унгарско правителство посетиха Лондон преди няколко дни. Нито един от хората, с които те се срещнаха, не знаеха дали да крещят от ярост, или презрително да се присмеят на гостите. Пиар компанията "Проджект Асошиейтс" (Project Associates) искаше журналисти, правителството и благотворителни организации да чуят някой си Золтан Балог, който бе представен с благозвучното министър на социалната интеграция. Той искал да покаже на света как Унгария планира "да разшири инициативите си в сферата на здравеопазването и на общините", свързани с ромите, и да им гарантира "политическо представителство".

Във века на интернет подобен пиар изглежда безполезен, дори смешен. Всеки, който иска да се запознае с това, може да открие, че възстановяването на правата в Унгария доведе до възраждане на омразата към фашистките движения от 30-те и 40-те години на ХХ век. Не казвам, че правителството на Виктор Орбан е съвременната Желязна гвардия (крайнодясна политическа организация, която действа в Румъния в периода между двете световни войни - бел. ред.). Не се съмнявам, че когато историците анализират как финансовата криза разпали предразсъдъците на европейския екстремизъм, ще започнат от Унгария и ще напишат, че антисемитизмът, атаките срещу свободата на пресата и преди всичко преследването на роми връщат страната назад, все едно че нищо не се е променило и никой не си е взел поуки. Крайнодесните организации прогониха ромите от домовете им, нападаха ги и понякога дори ги убиваха.



Може би Балог не е такъв глупак



Пиарът, заедно с финансовите услуги, е сред малкото развиващи се сектори във Великобритания. (Каквото и да се говори за упадъка ни, ние си оставаме световни лидери в манипулирането на пари и информация.) Унгарското правителство не е единственото, което си мисли, че може да използва таланта на британците, за да подобри имиджа си. Русия по времето на Путин и казахстанското правителство използваха услугите на "Портланд Комюникейшънс" (Portland Communications), която е основана от Тим Алън - бивш сътрудник на Тони Блеър.

След като сключи договор с Казахстан, Алън с удоволствие започна да наблюдава как бившият му шеф прави реклама на диктаторския режим в тази страна. Преди десетилетие смятах, че Блеър трябва се гордее, че е определян от враговете си като "неоконсерватор". Желанието да разпространява демокрация не бе престъпление. Това обаче бе в миналото. Сега Блеър възхвалява постиженията на диктатора в Казахстан, който е наредил на полицията да арестува граждани за престъпления като обида към президента, да измъчва опозиционери и да стреля по протестиращи петролни работници.

Единствената загадка е защо режимът е решил да наеме "Портланд". Защо диктаторите в Беларус и Азербайджан, заедно с Унгария, Русия и Казахстан, харчат пари за западни имиджмейкъри?

Отговорът опровергава твърденията, че интернет гарантира, че ще им бъде потърсена отговорност за деянията. Не само утопистите вярват в това. Гордън Браун и Хилъри Клинтън,



жилави хора, които са изгубили идеализма си



доста преди "Майкрософт" да разработи първата операционна система, обявиха, че диктаторските режими не могат да се конкурират в свят, в който икономическият успех зависи от свободното разпространение на информация.

От редакцията мога да видя как се харчат парите, а бъдещето не изглежда толкова светло. Интернет съсипва бизнес плановете на медиите и става все по-трудно да се финансира работата на чуждестранните кореспонденти, работещи държави като в Унгария, Русия и Казахстан.

Вместо да живеят в новата ера на прозрачност, правителствата и корпорациите се наслаждават на комфорта на медийния свят, дефиниран от нарастващо неравенство в ресурса. От Асоциацията на консултантите по пъблик рилейшънс споделиха, че във Великобритания има около 60 000 пресаташета. Вестникарското дружество изчислява, че журналистите в страната са около 40 000 души, но "в този брой са включени и хора, които никой не възприема като репортери". 10 000 души работят в местни и регионални вестници. В изследването на Флийт стрийт, публикувано м.г., организацията "Жени в журналистиката" посочва числото 3800 за всички редактори и репортери в националния печат.

И журналистите от електронните медии не могат да спасят положението. Консерваторите оразяха бюджета на Би Би Си като част от сделката с Рупърт Мърдок. В ответ мениджърите му хакнаха качествената журналистика. Може да оспорвате някои от числата по-горе, но си остава неприятният факт -



нарастващ брой пиари подават материал на намаляващия отбор репортери,



които отчаяно запълват място по вестникарските страници и в новинарските емисии с каквото им е пуснато по електронните пощи.

Мрежата позволява достъп до нови източници на информация и е ясно, че блогове, туитове и онлайн издания ще заменят стария нюзрум. Но "боцкането" на малките сайтове върху "мишените" не може да се сравни с ударите, които масмедиите на ХХ век са в състояние да нанесат. Разбира се, един олигарх или диктатор би предпочел отникъде да не чува критика. Но те могат да бъдат спокойни, ако критиката е скрита в тъмните ъгълчета на мрежата и не влизат в мейнстрийма. Пиарът, който разполага с ресурса на държавата или на олигарха, е на линия, за да осигури санитарния коридор.

"Компаниите за връзки с обществеността са много по-всеотдайни в защитата на клиентите си от дипломатите, които преди защитаваха позициите на страните си", казва Майкъл Харис от Индекс на цензурата. "Ако режимът падне, дипломатите не виждат причина за тревога. По всяка вероятност те биха могли да запазят работата си. Но пиарите знаят, че ако не постигнат целта и няма резултат от работата им, ще загубят поръчката."

За да им е още по-лесен животът, във Великобритания няма закон, еквивалентен на американския Закон за регистрация на чуждестранните служители, който да задължава правителствата да разкриват имената на пропагандаторите, които наемат, и колко им плащат.

В пропагандата, както навсякъде другаде, парите имат значение. Азербайджан, една от най-корумпираните държави в Азия, счита за разумна инвестиция да харчи по 3500 лири за нощувка на британски политици в луксозни хотели. Нито една правозащитна организация там няма да тръгне да търси сметка за тези разходи. А когато богатият Съвет на Европа опита да изпрати германски политик да проучи отношението към политическите затворници в Азербайджан, се оказа, че той не може да се настани никъде. Властите му отказаха достъп до страната.

Обществото трябва да развие скептична интелигентност, за да се справи със спада и недостига на сериозни новини. Съветът ми е, ако попаднете на коментатор или политик, които хвалят диктатор, плутократ или корпорация, да предположите, че са подкупени до доказване на противното.

Можете да опитате на 10 май, когато Балог дойде във Великобритания. Ако чуете министър или коментатор да казва, че критиките към унгарските политици са просто левичарска истерия, ще знаете какво точно се случва.