Президентът на Република България Росен Плевнелиев, който е на посещение в САЩ, се срещнал с Бил Гейтс, съпредседател на фондация "Бил и Мелинда Гейтс", Сиатъл. Както съобщава на 16 май 2012 г. агенция БЛИЦ, "президентът и гениалният програмист" обсъждали продължението на проекта "Глобални библиотеки България".

Проектът сам по себе си е прекрасен. В него засега са обхванати 960 библиотеки в 895 малки и средни населени места. 71% от библиотеките са в села. Имало данни, че компютърните системи в библиотеките в тези населени места се използвали за попълване на документи за кандидатстване по европейските проекти или за търсене на работа. Чудесно! На село, както всички знаем, работа няма никаква и най-естествено е да се търси с компютър и по европейски проекти. Пък и в библиотеките рядко влизат книги, за четенето е най-естествено да се ползват съвременни технологии, по възможност с платен достъп.

Затова изглежда разумно да се вслушаме в думите на единия президент, както ни го предава другият: "Бил Гейтс посъветва, че наистина е добре България да се фокусира върху информационните технологии и образованието, защото през 21-ви век най-важен инструмент не е производството, не е машината, земята и фабриката, а човешкото знание", докладва пред журналисти Росен Плевнелиев с характерния си порив към възторженост, разгъваща се като дърводелски метър. И се радва, че Бил Гейтс може да дойде някой ден у нас; тук щели да се върнат компютърните ни гении. Зад него посланичката Поптодорова кима: "Точно така!" (вж. новините по bTV, 16 май 2012 г. http://btvnews.bg/svetut/amazing.html#video).

Най-напред това ме върна към изявата на президента преди десетина дни в Рибново, където написа нова страница в историята му и си спомни, че ставал рано, нижел тютюн (Пушенето вреди сериозно на Вас и другите около Вас!), и ей го - президент. После темата за високите технологии и суетата от съвпаденията ме отнесе към Рашо Модерния. За него писах точно на 16 май 2008 г. Няма как да не повторя тая физиократска притча, разбира се, с copy-paste възможностите на Microsoft Word или, ако предпочитате, World.



Чуя ли напоследък за криза, си спомням за Рашо Модерния,



пазач на училищно опитно поле, запуснато в средата на осемдесетте години. За по-младите следва да се обясни, че почти всяко училище в България имаше някога опитно поле. Там децата садяха и се грижеха за разни зеленчуци, а класовете, особено началните, се съревноваваха чии марули, домати и краставици ще са по-хубави и повече. Към тия опитни полета често пъти имаше кокошарници и зайчарници, а някъде - дори коза. За още по-младите сигурно ще трябва да се обяснява какво е кокошка, заек и коза, но ако река да го правя, в целия вестник няма да остане място за по-важни неща, осведомяващи ни за живота като такъв. Затова тях ще ги упътя към зоопарка, а ние нека се върнем към човека...

Та когато директорът на училището го викнал да му съобщи, че опитното поле се закрива, селото ще става от градски тип, а България - "нация техническа, нация комунистическа", Рашо изразително прочел лозунга над директорското бюро "От всекиго и във всичко качество и ефективност, ефективност и качество". После, вървейки към дома си, казвал на всеки срещнат: "Яжте си компютрите". Защото в училището били докарали два "Правец"-а и чакали програмист, за да покаже на учениците и родителите им чудесата на техниката. Програмистът така и не дошъл; Рашо останал без работа - опитното поле го дали за лично ползване на учителя по физическо.

От тая история днес е останал компютърът, водещ се още на отчет при кмета. Училището бе закрито наскоро; директорът, учителят по физическо и Рашо отдавна са в един по-добър свят; на мястото на опитното поле има бензиностанция. Опитните полета обикновено биваха край пътя в края на селото или града.



Останала е и Рашовата приказка



Тя се припомня най-вече по празници, когато гостите почнат да се оплакват от скъпия и отровен зарзават в града, хвалейки марулите от бабината градина. И тук бабите казват: "Луд, ама позна човекът, дойде да си ядем компютрите."

Като повечето пророци приживе и Рашо минаваше за чалнат в селото си. По-милозливите обясняваха, че откачил, когато го зашеметила бомба при голямата бомбардировка в Дрезден в края на войната: там следвал агрономство. По-злобните твърдяха, че бил такъв по рождение: баща му пиел много, а майка му се учила да свири по време на бременността - в чорбаджийската къща имало пиано. При вродена или придобита кротка лудост, с тоя произход и с незавършено образование Рашо могъл да стане най-много пазач на опитно поле. Уволнен, той оцеляваше благодарение на кравата си, чието мляко смучеше направо от вимето. Пари почти не ползваше, беше загубил документите за пенсия, а настанените в къщата му плащаха десетина лева нормиран наем. Понякога хората го черпеха в хоремага с вафли и лимонада и го разпитваха за новините, та да се посмеят. Рашо слушаше немски радиостанции и започваше информациите си така: "Най-модерно в политиката днеска е..." Оттук дойде и прякорът Модерния, сменил по-стария - Рашо Опитното поле.

От него за пръв път чух за доклада на Римския клуб за границите на развитието, както и за партията на зелените, в която щял да се запише. Искаше да се бори заедно с тях срещу атомните електроцентрали и азотните торове, но най-напред срещу закриването на училищни опитни полета в Германия и у нас. Дори беше написал писмо до Петра Кели и генерал Бастиан, но не и до Йошка Фишер и Даниел Кон-Бендит, на които изобщо не можело да се вярва. Днес виждаме колко е бил прав в последното.



Тия имена звучаха в хоремага като от чужд и побъркан свят



не само защото за тях говореше селският чудак. Пропагандната машина бе впрегната да представя живота извън социализма предимно с чудатости и крайности, като пропускаше нормалното само тогава, когато то отговаряше на интересите на строя. Петра Кели и генерал Бастиан бяха известни борци срещу ядреното оръжие и американските бази, а Йошка Фишер и Кон Бендит - хулигани, които злословят както против нашия социализъм, така и против техния капитализъм. И всеки се смееше, когато тая компания се свързваше с Рашовото опитно поле. Колкото и да не се вярваше на пропагандата, тя доукрепваше неизтребимата нагласа, според която тъкмо чудното и крайното е интересното в света, докато нормалното е банално и няма защо да му се обръща внимание. Рашо беше ходещо доказателство за тая истина, ако не броим, че лудостта му задоволяваше и извиняваше потребността да се свързват и казват неща, за които не толкова бе забранено, колкото не можеше изобщо да се мисли.

Впрочем на Рашо му бяха дали прякора Модерния на подбив и в друг смисъл. Той говореше за най-модерната политика, но същевременно се противеше на техническите нововъведения с чудатия си начин на живот. В него кравата и радиото "Блаупункт" му бяха най-близки същества. За лампите на радиото той даваше малкото спестени пари, но никога не си купи транзистор или телевизор. Поради това мнозина мислеха, че не е луд, а се прави на такъв. Рашо имаше дълбоки основания за недоверие към новата техника: той бе преживял ефектите й върху главата си при бомбардировката над Дрезден.

Може би там, в недостъпния за нас ум на недипломирания агроном, са се срещнали за пръв път жаждата за живот, страхът от техниката и образът на разрухата, за да доведат след години до пророческото "Яжте си компютрите". Произнесено при освобождаването на един чудак от длъжността "пазач на опитно поле", то все повече напомня за длъжността да се пази здравият разум. Поне докато наистина не сме прояли компютри.