Липсата на големи щети на територията на София предизвикаха прибързани бодри коментари за общото състояние на сградния фонд. "За тази висока степен на земетръс, щетите върху сградите в София са минимални. Явно колегите конструктори добре са си свършили работата", коментира шефът на общинската дирекция за контрол по строителството Влади Калинов. Успокоителна информация прати и регионалното министерство. В същото време както в столицата, така и на територията на цялата страна, строените преди 1958 г. сгради не са осигурявани срещу земетресения.

София е сред зоните с най-висок риск от силни земетресения, показва картата за сеизмично райониране на страната, която отчита повтаряемостта на катаклизмите за период от 1000 години. Районът около столицата, Рило-Родопският масив, районът около Шабла са с еднаква степен на опасност и от 1987 г. насам сградите в тези райони се проектират да издържат земетресения от 9-а степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Преди това постройките в тези райони са строени така, че да издържат въздействие от VII степен, обясниха от регионалното министерство. Министерството обаче пропусна да отбележи факта, че старите сгради от първата половина на ХХ век изобщо не са подсигурявани срещу земетресения, което се вижда от редица доклади на БАН.

Три са най-рисковите земетръсни зони на територията на София, става ясно от общинския план за управление на риска от земетресения. Теоретична вероятност за силно земетресение с магнитут от 8 по скалата на Рихтер съществува за селата Мрамор, Мировяне и Доброславци, кварталите "Овча купел", "Княжево" и "Бояна", селата Чепинци, Лесново и кв. Враждебна. Коефициентът на риск за Перник е по-нисък спрямо София и това бе една от причините сеизмолозите да са изненадани от силния трус. Въпреки това обаче и сградите в миньорския град подлежат на задължително изчисляване за сеизмични въздействия, защото рискът надхвърля минималния праг.

ОТ АРХИВИТЕ

Историята е достатъчно красноречива, че рисковете не бива да се подценяват. Най-силното земетресение на територията на София, регистрирано през 1858 г. с магнитут от 6.5, буквално разцепва землищата на Бояна и Драгалевци. Столичният квартал "Овча Купел" дължи минералния си извор на това титанично разместване на пластовете. "Земята се разцепила с дължина ден път с волска кола, а в дупката хората хвърляли камъни, даващи екот до 1 мин. Нито една постройка не останала незасегната, а минаретата на всички джамии паднали", описват катаклизма тогавашните вестници. Сегашният идеален център на София, в карето между между улиците "Цар Освободител", "Граф Игнатиев", "Левски" и бившата Зоологическа градина, буквално е опустошен през 1917 г. от трус с магнитут 5.2 по Рихтер. Дебитът на минералните извори пак се променил.