Въпреки наливането на милиарди от еврофондовете България продължава да изостава по основни показатели в развитието си. Рискът от бедност и безработицата са прекалено високи и България трудно ще достигне заложените целеви нива за тях към края на 2013 г. Нисък спрямо средноевропейския продължава да е и делът от БВП на глава от населението, а регионалните различия се задълбочават, вместо да намаляват.

Това показва официален анализ за ролята на еврофондовете в изпълнението на дългосрочните цели за развитие на страната, залегнали в националната стратегическа референтна рамка 2007-2013. Резултатите от оценката, изготвена от консорциум от 5 фирми по оперативна програма "Техническа помощ", бяха представени на публично обсъждане в Министерския съвет.

Анализът не попречи на премиера Борисов да отчете бомбастични успехи. "Вноската на страната ни в европейския бюджет от 2007 до 2011 г. е 3.5 млрд. лв. Към края на април 2012 г. приходите от ЕК от 2007 до 30 април 2012 г. възлизат на 9 млрд. лв.", заяви той по време на връчването на договори по програма "Конкурентоспособност". Реалните данни са по-различни. Към края на миналия месец платените от ЕК пари са 4.6 млрд. лв., т.е. два пъти по-малко.

Нито един от заложените целеви индикатори за 2013 г. в областта на човешките ресурси в момента не изглежда постижим, става ясно от данните на анализа за ролята на еврофондовете. В началото на програмния период страната ни е заявила, че ще се стреми към 7% безработица през 2013 г. В същото време без работа у нас през 2011 г. са били 11.2% от населението над 15 г. Много по-голям от очакваното е и рискът от бедност - делът на хората с доход под линията на бедност по последни данни е 20.7% (2009) при заложени за 2013 г. 13%. През 2005 година - базисна за изготвяне на прогнозите, двата показателя са били съответно 10.1 и 14.2%.

Нарастването на регионалните различия е вторият сериозен проблем, който продължава да стои на дневен ред, изтъкна ръководителят на екипа Михалис Никитаридис. Пет от общо шест региона на развитие заработват по-нисък дял от БВП спрямо базовата 2005 година. Единственият регион с ръст по този показател е Югозападният, в който попада и столицата. БВП на глава от населението тук е близо 3 пъти по-висок спрямо най-бедния регион - Северозападен. Различията растат въпреки сериозния дял на финансирането, заделено за този приоритет - 20.4% от общите средства от ЕС. За сравнение за развитие на човешкия капитал са заделени 15.5%, а паят от финансирането отива за приоритет подобряване на базисната инфраструктура - 46.3%. За насърчаване на бизнес средата, предприемачеството и административното управление са заделени 14.8%.

"Кризата, която оказва умерено въздействие върху България спрямо други европейски държави, е само едно от обясненията за неизпълнението на тези ключови показатели и по тях трябва да се работи още", изтъкна Никитаридис. Министърът по еврофондовете Томислав Дончев обаче не счита, че показателите са неизпълними именно заради различната икономическа ситуация, в която са изготвяни прогнозите.



СТАТИСТИКА

Най-сериозният ефект от еврофондовете е в областта на техническата инфраструктура, като в областта на транспорта договорените средства са чувствително над бюджетираните. Най-сериозен проблем с процента на договорени спрямо заложени суми има в областта на научните изследвания, иновациите и предприемачеството, енергетиката, туризма. С най-нисък процент на реално изплатени средства към края на 2011 г. са оперативните програми "Околна среда" и "Развитие на човешките ресурси". Експертите препоръчват да се помисли за евентуално ревизиране на оперативни програми, които не вървят, за да не се губят средства. Те настояват за допълнително опростяване на административните процедури, премахване на ненужни проверки и приемане на отделен закон за управление на средствата от ЕС, който да гарантира стабилност на правилата.