(Продължение от миналия четвъртък)



Още една голяма сбирка от ръкописи и документи се съхранява в средновековния Търновград. Патриаршеската канцелария със сигурност пази грижливо многобройните документи от политическото и религиозното общуване на търновските патриарси със света и с християните в средновековна България чак до лятото на 1393 г. Огромното количество ръкописи, натрупано за повече от два века оживена деятелност, е съхранявано в сградата южно от съборната църква "Възнесение". Патриаршеската сбирка не ще да е била по-малка от дворцовото книгохранилище, разположено само на няколко десетки метра на североизток, в сграда №1 (по археологическата номерация) на Двореца на българските царе. Във всеки случай съдържанието и на дворцовото книгохранилище, и на патриаршеското ние никога няма да узнаем в подробности, ще продължим само да търсим следи от тези съкровищници на знанието сред по чудо оцелялото от тях или по преписите на писмата в чуждите книгохранилища и архиви.

* * *

Патриаршеската ръкописна сбирка изглежда не преживява разоряването на блестящия Търновград. Скръбната картина на разрушенията Григорий Цамблак е описал няколко години по-късно, в началото на XV в. Наистина, патриарх Евтимий получава разрешение да се пренесе от Патриаршията на Царевец в обителта около малката църквица "Св. св. Петър и Павел" в подножието на хълма, но едва ли можем да се надяваме, че е било възможно да пренесе много от съдържимото в патриаршеската канцелария на Царевец, щом на поругание и унищожение там остават значими за християните светини - "кивотът на Завета", мощите на светци, а със сигурност и значимо количество ръкописи (вж. Извори).

В дните на скръб и разорение търновските първенци, патриарх Евтимий, висшите духовници едва ли са могли да помислят за ръкописите, от "варварското изтребление" е трябвало да се опазят всички търновски жители - и слабите, и борещите се.

Историческата истина за известното сред българите през първата половина на XIX в. предание за изгореното патриаршеско книгохранилище трябва да се смята за изяснена. Един от най-интересните български историци, Юрдан Трифонов, разгадава тайната на преданието за изгорените патриаршески ръкописи преди почти век. Преди него преданието расте и се обогатява като игра на развален телефон - едно чули или прочели, друго разбрали, трето и четвърто обогатили и препредали участниците в тая историческа игра, като се стигнало чак до подробности за ужасната смрад от изгарянето на пергаментите. Получило се същото като в днешните форуми, само че не анонимно.



Някои въпроси остават обаче открити



Можем да започнем с мястото, където се съхраняват ръкописите в църквата "Св. 40 мъченици". Юр. Трифонов е допуснал малка досадна грешка, като и за тая църква, и за "Св. св. Петър и Павел" посочва едно и също изречение от описанието на д-р Хр. Даскалов, първооткривателя на владетелските надписи от "Св. 40 мъченици" - "от дясно на олтара се намира желязна решетеста врата, водеща в малка стаичка с каменни сводове". Това описание у Хр. Даскалов се отнася за църквата "Св. св. Петър и Павел". Остава ни само да предположим, че в "Св. 40 мъченици" ръкописи от времето преди обръщането й в джамия наистина са останали, при това точно там, където им е мястото - в дарохранителницата*. Там очевидно се е запазила богата сбирка от богослужебните книги на царската някога църква, но едва ли нещо повече.

Подробните описания на "олтарната одайка" в църквата "Св. св. Петър и Павел" оставят също нерешени въпроси. Ясно е, че пробиването на отвор на юг (на плана е отбелязан с 8) е в основата на проблема. Пробиването на този отвор довежда в преданието до разкриването на нарочна "олтарна стаичка" (означена от Юр. Трифонов с аб), в която уж се пазело повече от 4 века патриаршеското книгохранилище. Тази архитектурна поправка изглежда станала в периода 1831-1833 г.

Търновската църква "Св. св. Петър и Павел" е малка обителска църквица, която може би единствена остава на разположение на търновчани след разоряването на града през лятото на 1393 г., поне първоначално. Архитектурно тя има само една особеност - изграденият неизвестно кога външен притвор, който се получава Г-образен заедно с една южна галерия, която завършва на изток с въпросната "олтарна стаичка", но до 1831-1833 г. не се съобщава по никакъв начин с нея, вход между галерията и "стаичката" е пробит едва тогава. При това изглежда съвсем за кратко, защото никой друг освен Юр. Трифонов не дава в плановете на църквата такъв проход.



Всъщност точно тази "олтарна стаичка" има само едно обяснение



От архитектурна гледна точка тя не може да е нищо друго освен разширение на дарохранителницата, най-малкото понеже има врата само към нея. Разбира се, тук не може да съществува никаква часовня или каквото и да е друго, както се предполага твърде свободно днес.

Ще се наложи малко отклонение. В дарохранителницата се съхраняват одеждите, икони, утвар, богослужебни книги, докато им дойде времето по църковния календар. Тогава съответните икони, книги и утвар се изваждат за ползване именно от дарохранителницата. Когато не са нужни, се съхраняват пак в нея до следващата година.

Излиза, че ще трябва да търсим кога в църквата "Св. св. Петър и Павел" е имало нужда от много място за църковни предмети и книги. Времето, в което отеснява дарохранителницата на малката обителска църквица, която по волята на съдбата трябва да служи пет века като главен търновски храм, може да е само едно - през лятото на 1393 г. Точно тогава съборната църква "Възнесение" е превърната в джамия. Обърнати са на джамии и повечето от многобройните църкви на величествения Търновград. Само тогава спасеното от разорения град е трябвало да се приюти някъде. Само тогава в цялата история на сградата тя е отесняла дотолкова, че в периода 1394-1416 г. е трябвало да се поразшири, за да носи утеха в първите години на робството.

Градежът на външния притвор, южната галерия и втората дарохранителница в църквата "Св. св. Петър и Павел", както и резултатите от археологическите проучвания напълно съответстват на нашето предположение за преустройването на църквата в периода 1394-1416 г. Плахата поява на външни греди от скарите (през XIII-XIV в. тия скари са само скрити, не са никога видими), които изравняват и пластифицират зида при свободния каменен градеж (opus incertum), е сигурно указание за строителство в това време, в съчетание с елементи на смесен градеж (opus mixtum), който е характерен за строителството на църквите през предходните два века. Освен това знаем добре, че в самото начало на XV в., когато очевидно ужасът от погрома вече е попреминал и е трябвало да се върви напред, църквата е стенописвана с великолепни изображения. Пристройките са част от мащабно обновяване на сградата всъщност.



* Тук ще използваме само българските названия на частите на църквата.



Извори



"И веднага [след превземането на Търновград през 1393 г.] йереят Евтимий биде изгонен из църквата ["Възнесение" в Патриаршията на Царевец], а нея заеха творците на безсрамието. Кивотът на Завета изпадна в ръцете на другородците; светинята на светините стана подвластна на асирийците [османските турци] и което беше най-важното, светите [дарове] се предлагат на кучетата... Той [патриарх Евтимий] дори се яви пред царя [султан Баязид], укроти поривът му към убийство и страшното намерение на варварина превърна в благосклонност... Защото и варварската свирепост обичайно се срамува от добродетелта на такива мъже!

Понеже [патриарх Евтимий] беше изгонен от църквата ["Възнесение"], той отиде в друга, що беше посветена на върховните [апостоли Петър и Павел]. И като ги взе за застъпници, той се отдаде на много повече подвизи, отколкото по-рано; грижеше се да запази [българите] от варварското изтребление, поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; простираше ръка на препъващите се; изправяше лежащите; поддържаше слабите; похваляваше и насърчаваше към мъжество борещите се; някои пък отстраняваше като гнила част, за да не погине цялото тяло, а прокажените изгонваше от овцете, за да не се разнесе болестта по цялото стадо... "

Из "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак, началото на XV в.



"За покоряването на българите от турците. В тази година [1393] Мурадовият син Челеби, който на сарацински се нарича емир... от всички тези земи събра своите многочислени дружини, тръгна против българската земя и като дойде, превзе техния престолен град Търнов, а направи техния цар пленник и патриарха им, и митрополитите, и епископите, и всички намиращи се там плени, и мощите на светиите, които се намираха в тяхната земя изгори, и тяхната съборна църква ["Възнесение"], където е Патриаршията, разори и направи джамия и всички техни хора подчини на себе си и онази земя превзе за себе си."

Из руската "Троицка летопис", 1408 г., съставена, изглежда, под ръководството на московския митрополит Киприян при използване на разказите на преки свидетели на събитията в Търновград.

Възстановка на М. Д. Приселков, 1950 г.