:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,384,205
Активни 58
Страници 2,027
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Когато всичко е "визия" и "конкретика", хората престават да разбират политиците

Не може човек, който пише законите на една страна, да не познава законите на собствения си език, казва лингвистът Владислав Миланов
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Владислав Миланов
Владислав Миланов е роден през 1977 г. Главен асистент е в Катедрата по български език на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава езикова култура, българска фонетика, морфология и синтаксис, история на българския книжовен език. Съосновател е на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. Преди месец от печат излезе книгата му "Езикови портрети на български политици", написана в съавторство с Надежда Михайлова-Сталянова.





- Ако чрез езика политиците изразяват себе си и своите ценности, какво ни разкрива речта на българските политици?

- Най-трудно е да разберем кога политиците говорят истински, тоест кога чрез словото изразяват самите себе си. Защото през последните години наблюдаваме как политиците ни намериха уютната формула на клишето, зад която има много думи, но няма съдържание. И затова ние винаги казваме, че това, което искаме от политиците, е да изразяват чрез езика себе си - откровено, ясно, точно и последователно да казват това, което мислят, без да се опитват излишно да бъдат метафорични. Защото посланията, политическата идея, мисленето, всичко достига до хората чрез езика. И ако ние не можем да го разберем от политика, остава усещането за нещо скрито и недоизказано.

- Да разбираме ли, че българските политици чрез метафората не търсят да подсилят своите послания, а по-скоро да скрият истината?

- Не го казвам аз. Това е твърдение на руски лингвисти, според които колкото по-метафорична е една реч, толкова по-трудно може зад нея да бъде открита истината. Ние не сме търсили такава логика в българския парламент, но вероятно изследванията ни по-нататък ще ни позволят да анализираме и тази гледна точка.

- Забелязва ли се тенденция българският политически жаргон да се използва повече за демагогия, отколкото за убеждаване в собствената правота?

- За мен е много важно на първо място политикът да бъде информиран, конкретен и точен, за да могат хората да разбират непротиворечиво, целенасочено и ясно посланията му. Аз ще ви дам един пример, който може би е най-убедителен. Когато един политик използва сравнения, след това част от обществеността ни реагира остро. Например сравненията с "кучето на къс повод" или с "лошия материал", с "постната пица" и "феодалните старци" не бяха приети еднозначно. А езикът би трябвало на първо място да създава усещането за разбиране, за диалог. И когато политиците не успеят да постигнат това, се налага ние да ги анализираме. Те обикновено се оправдават, че не искали да кажат това, което са казали, че думите им са извадени от контекста и оттам тръгват много противоречия. Затова силата на словото се крие в това да бъдеш ясен, точен и искрен към хората. Така, както го правиш вкъщи, с най-близките си хора. Иначе стигаме до това, което и вие казвате - езикът става средство за манипулация.

- Освен това големите обобщения, думите без съдържание позволяват на политиците да шикалкавят или да се отмятат от казаното.

- Или да избягат от конкретността на отговора. Това е най-неприятната ситуация. Хората имат нагласата и очакват да получат отговори на редица въпроси, свързани с бита, ежедневието си и с важни за страната въпроси. Когато няма отговори, а само думи, и когато след отговора на политика не разбирате какво ви казва, защото всичко е "отговорност", всичко е "приоритети", всичко е "големи успехи на правителството", диалогът се къса.

- В ранните години на прехода имаше две ключови думи, с които се обясняваше всеки успех или провал - "воля" и "ресурс". В единия случай "имаше ресурс, но нямаше воля", в другия - "имаше воля, но нямаше ресурс". Кои са днешните универсални клишета?

- Българските политици като че ли обичат да включват във всяко свое изказване няколко определени думи, невинаги уместни, разбира се. Това са думи като "визия", "конкретика", неизменно присъства и "отговорност". Ако направите статистика в корпуса на Центъра по парламентарна реч и напишете в търсачката "конкретика" или "отговорност", ще видите, че всички представители на парламентарни партии, без значение дали са управляващи или опозиция, жени или мъже, всички използват тези думи, кога уместно, кога не. Има ситуации, в които употребата им е неизбежна, но когато се злоупотреби с тях, става неприятно и се създава усещането за повторяемост, за липса на съдържание, употреба на думите заради самата употреба.

- Повечето български политици страдат от логорея заради погрешното схващане, че добрата реч е дългата реч. Освен тях обаче вие изследвате и двама големи мълчаливци в българската политика - Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Какво издава тяхната пестеливост?

- Ние сме се опитали да доловим и кога зад мълчанието има реч. И затова техните езикови портрети са по-различни и по-специфични в сравнение с останалите. Двамата се опитват и чрез мълчанието да бъдат фактор. Което подхранва интерес към техните позиции. И провокира много въпроси - защо не говорят, какво искат да кажат чрез това мълчание. Нямаме, както при останалите политици, стремеж чрез словото да се обяснява, да се разяснява, да се достига до хората. Има политици, които откровено търсят микрофона и камерата и изпадат в другата крайност. Това създава атмосфера, в която малкото реплики се обясняват като някакви свръхпослания, което не е така обаче. Защото човек трябва да говори, когато има проблеми и се изисква неговото отношение.

- При политиците речта е основното оръжие. Как боравят с него сегашните парламентаристи?

- Голяма част от парламентаристите се крият зад клишето, защото то им носи уют, не им дава възможност да поемат истинска отговорност. И чрез словото могат да изграждат светове, в които да се чувстват удобно. Друга част, които разбират, че чрез езика достигат до хората и могат да ги убедят, понякога злоупотребяват със своята речовитост.

- При всички положения оръжието май не се ползва по предназначение?

- Да. Българските политици разбират, че чрез силата на словото могат да достигнат до хората, и в същото време не са достатъчно подготвени чрез словото да бъдат искрени и по този начин да спечелят избирателите си.

- Трябва ли да минават изпит по български език депутатите ни?

- Не е задължително, но помага. Само да не им станат много изпитите. Но ако има такива, то първият трябва да е по български език.

- Кои са най-натрапчивите езикови дефекти в този парламент?

- Ние сме регистрирали много характерни отклонения, свързани с разговорността. Езикът като една динамична система, която се развива и обогатява, дава възможност на политиците да вземат модели от разговорната реч и да ги използват директно в ситуации, които не позволяват използването на толкова различни регистри. Което ще рече, че те не съобразяват ситуацията с изразните средства. Най-характерно е така нареченото "Ъ"-кане при изговора на членната морфема на съществителните имена от женски род: "отговорносттЪ", "власттЪ" и т.н. Това става изцяло под влияние на разговорната реч. Силно разколебана норма е и съгласуването при формите за учтивост: "Вие сте биЛ" вместо "Вие сте били". Вероятно един ден тази норма ще бъде променена, но към момента все още е актуална.

- Това, че книжовният език все по-често пада в жертва на улицата, лошо ли е като тенденция?

- Само по себе си не е лошо, но е въпрос на умение в различните ситуации да използваш различните изразни средства. Да, на улицата можем да използваме и по-съкратени варианти в името на езиковата икономия като "тва", "щото", "кво". Щом се разбираме, това не е проблем. Но в официални ситуации се предполага малко повече старание и малко повече обич, малко повече уважение към езика. Не може човек, който пише законите на една страна, да не познава законите на собствения си език. Не може да изпитваме децата от средното училище за тези норми, а хора, които всеки ден говорят и само и единствено чрез словото достигат до хората, да не познават езика си. Депутатите си мислят някак си, че ако направят закон за езика, това ще промени всичко, а то няма да промени нищо. Самоуважението на първо място и отношението към езика трябва да доведат депутатите ни до мисълта да се вслушват в речта си. Знаете, че Маргарет Тачър например всеки ден е работела с лингвист, за да долови особености на дикцията си, за да бъде, чрез словото, представителна за обществото си.

- Ако мисълта на един политик е силна и съдържателна, бихме му простили по-лесно езиковите дефекти, но дефицитът на смисъл прави особено дразнещи недостатъците в речта му.

- Нека смисълът да бъде водещият, ще им простим, ако нещо от формата не е съобразено. Другото е въпрос на корекция. То се научава. Но когато липсват и двете неща, когато и смисълът, и формата са уязвими, няма как да им простим.

- Неграмотни хора ли ни управляват?

- Ще цитирам телевизионния говорител Никола Филипов, който казва следното: "Всеки народ си заслужава управниците. Ако те говорят зле, толкова по-зле за него, че ги е избрал".
17
5485
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
30 Май 2012 19:54
Конкретиката е операционализирана визия.
30 Май 2012 21:42
30 Май 2012 21:44
Има противоречие в тезите на интервюирания в двете части на интервюто. В първата призовава към яснота и откровеност (което е едно и също в случая), а във втората към спазване на лицемерието и робуване на изкуствеността на нормата. В крайна сметка на кое от двете държи ?
-
Що се отняся до думите-клишета, то в това явление има и нещо положително. Първоначално тези думи имат съдържание, изразяват някаква идея и влизат в употреба, именно за да подчертават идеята. Възприемането им за употреба от все повече хора е възприемане и на идеята заложена в тях. В последствие, поради все по механичната им употреба, те се изпразват от съдържание и стават кухи клишета, но идеята вече е усвоена.
-
Възможно е на следващият етап, поради отрицателно отношение към политика или вредни резултати от провеждана политика, една дума станала неин звуков маркер да добие отрицателен емоционален заряд. Тогава изразяването на първоначалната идея се нуждае от нова дума. Пример за такава дума е "реформа", която към днешно време е натоварена единствено с отрицателно значение. Затова и все повече се използва "промяна", която пък е куха, ако не е употребена в съчетание с уточнения на какво, към какво, как.
30 Май 2012 22:01
Че Доган е мълчлив, това просто не е вярно. Вижте го в Кърджали или в Делиормана. Той просто не счита за нужно да общува било медийно, било от трибуната на парламента с целият електорат, просто защото знае, че е безсмислено упражнение, поради предубедеността към него. А и неизбежно земайки позиция при това си стеснява полето за маневриране в сферата на задкулисните договорки, което е единствено възможната му игра, при положение, че няма как турската партия да управлява сама България. Помним как се беше уплашил на евроизборите 2007 г., когато се оказа, че поради ниското избирателно участие ДПС е първа политическа сила на тях.
-
А Симеон просто не знаеше добре български и нямаше политически идеи. Това дето го сричаше от листчета, когато нямаше как да не говори други му го пишеха.
30 Май 2012 23:04
Brightman от 30 Май 2012 22:01 , ...
30 Май 2012 23:57
Това за Симеон, че и листчетата, че пък и други му ги пишели, можеше да се спести. Много е далеч от истината, т.е. мисля че няма нищо общо.
31 Май 2012 00:23
Мнението ми за това интервю на Галя Горанова в сравнение с предпоследното е: .
В допълнение на темата, се изкушавам да посоча култовия в това отношение филм на Стивън Зейлиън - "Цялото кралско войнство". Въм филмът героят на Шон Пен демонстрира висш пилотаж в реч и в поведение на политическия оратор. Няма какво да се говори за характеристиката на политическата реч, просто филма трябва да се гледа внимателно. Българските политици(да не говорим за управляващите) са много далеч от истината. Само като си представя Б.Б., Н.Мл. и най-вече Р.Пл., просто ме напушва на смях.
31 Май 2012 01:41
И СЕГА интервюращата е търсила под вола теле (както "почти" винаги в писанията си),но за нейна жалост не го е намерила(дано интервюираният има чувство за хумор).
31 Май 2012 07:05
Първоначално тези думи имат съдържание, изразяват някаква идея и влизат в употреба, именно за да подчертават идеята.Така мисли Брайтман. Ако той знае, какъв първоначален смисъл беше вложен в думата „визия” няма да се изказва ни най-малко.За по-непосросветените ще споделя, че думата „визия” беше заимствана от книгата „Тримата Мускетари” и употребена в смисъл на идеен проект с несигурно бъдеще поради представянето и от господин „Никой” . Иначе тя самата по себе си означава „съновидение”, а който не вярва, нека прочете онази глава от книгата на Александър Дюма −„ La vision d’Athos”
31 Май 2012 07:13
Наше право е да споделим с по-внимателните читатели първоначалния замисъл на вложеното съдържание в следните понятия: „мургави българи”, „Да, ама не!, „ И преди и сега БКП е мафия”, „ Аз не съм комунист и никога няма да бъда.Аз съм просто човек”, „45 години им стигат!Времето е наше!”, „ пълновластие” и др.
31 Май 2012 07:56
Brightman:
Първоначално тези думи имат съдържание, изразяват някаква идея и влизат в употреба, именно за да подчертават идеята. Възприемането им за употреба от все повече хора е възприемане и на идеята заложена в тях.

Думите, идеите, съдържанието и пр ни подложиха на хипер-манипулиране
и послужиха единствено за личното почти изцяло престъпно обогатяване - на тези,
които ги сипят ежеминутно - било като политици, било като бизнесмени.
било като обикновени медийни активисти.
31 Май 2012 09:47
Ако той знае, какъв първоначален смисъл беше вложен в думата „визия” няма да се изказва ни най-малко.

Sistova11,
Знам. И няма нищо общо с никакви книги, още повече с такива за мускетари.
-
Нещата тръгнаха преди повече от 10 години от Евгени Дайнов, (още по времето, когато пишеше тук) в негов опит да върне думата "политика", "политическо" в истинското й значение - на програма, на виждане за състояние, развитие и общо бъдеще на политията (държавата).
-
Имаше нужда от този синоним, защото думата "политика" бе загубила съдържанието си и се бе изродила в разбирането на Бай Ганьо - партийно членство, постове, келепир. Нищо общо с това което тя всъщност е - обща визия (виждане за състояние, развитие, цел за обществто).
31 Май 2012 10:02
Това за Симеон, че и листчетата, че пък и други му ги пишели, можеше да се спести.

Спестил съм другото - че е тъпичък и необразован, неадекватен и затова повтаряше няколко "крилати" фрази - "Като му дойде времето", "Да гледаме положителното" и подобни безсмислици.
-
А иначе политическите му изяви пред публика бяха по листове писани от други. Например Обръщението от 6 април 2001 г. и следващите през кампанията 2001 г. бяха писани от Стоян Ганев. След това от други хора. Оставен на себе си се оплиташе дори в елементарности. Например, помня го бяха поканили за някакво участие в Панорама (или подобно предаване) в БНТ през май 2001 г.. Видно нямаше как да избяга и отиде. Питаха го елементарен въпрос за НАТО и отношението му към него. За геополитическата ориентация на България. Оплете се и не успя нищо да отговори. Май пак имаше нещо от типа "Като му дойде времето", "Да гледаме положителното".
31 Май 2012 14:32
Двамата се опитват и чрез мълчанието да бъдат фактор. Което подхранва интерес към техните позиции.

Беше така (за някои), само че в минало време.
Хората все по-настойчиво започват да търсят причините за внушенията и делата на "големите" политици...
31 Май 2012 15:19
Мисленето и журналистиката ни са жестоко приспани. Състоянието на безхаберие нарекохме преход.
Който все ще приключи някога - някъде в необозримото бъдеще. Но със сигурност ще е едва тогава,
когато интелектуалците и журналистите ни се пробудят. Което ще е знак за политиците да се нагодят.
И така в ролята си на активни или пасивни папагал-манипулатори, всички ние не така и не разбрахме,
че от суверенна държава,
сме превърнати в колония на банково-корпоративния тоталитаризъм.
С което не идва край на човечеството, но настъпи изчезването на човечността - и то много преди
прословутия свършек през тази година.

31 Май 2012 22:24
Великолепна и много точна оценка. В потвърждение на блестящо направения анализ цитирам отново една мисъл от древността ДУМИТЕ НА ИСТИНАТА СА ПРОСТИ-Есхил.
ЕЗОП
И така в ролята си на активни или пасивни папагал-манипулатори, всички ние така и не разбрахме,
че от суверенна държава, сме превърнати в КОЛОНИЯ на банково-корпоративния тоталитаризъм.

Вече не мога да слушам нито политици, нито журналисти, още по- малко водещи. Вместо да използуват една богата палитра от думи( става, реализира, осъществява, прави и т.н. всяка втора дума е “ случва се “ Е няма такава употреба в езика на западните политици и на журналистите. Да не говорим за учтивата форма на обръщение, която под влиянието на Слави Трифонов излезе от употреба. В комбинацията на господине и госпожо, обръщението “ТИ“ звучи направо парадоксално. Друго убийствено клише е “ дай Боже“ , “не дай Боже“ И докато Симеон и Доган познават старата истина, че многото бърборене най- често води до непридвидени издънки, Борисов и най- вече Плевналиев демонстрират главозамайваща бъбривост и неутолима жажда за медийни изяви. До вчера никой не беше чувал за Плевню, днес той се изказва по всички възможни теми, което не е типично за средностатистически интелигент.
31 Май 2012 22:39
Един мой приятел обичаше да повтаря: "когато един човек е фалшив, не може да бъде добър актьор."
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД