Напоследък често се споменава, че България е на едно от първите места по дял на лошите кредити. Само че, когато коментираме въпроси, свързани с банковата система, трябва да сме наясно, че отговорът не винаги може да бъде еднозначен, а още по-малко - кратък. А и в подобни коментари обикновено има повече въпроси, отколкото отговори, и това е нормално - не можете да правите изводи за здравето си само от показанията на апарата за кръвно налягане, нали?

Така наречените "лоши кредити" са дългове, просрочени повече от 90 дни. В края на 2011 г. у нас те достигат 8.365 млрд. лв., или 14.9% от брутните кредити (без тези за кредитни институции). Трябва да се отбележи, че ако се приспадне обезценката, сумата е значително по-ниска - тъй като банките вече са провизирали голяма част от тях. Нормативната уредба предвижда провизиране на кредитите пропорционално на закъснението при обслужването им. Когато просрочието надхвърли 180 дни, банката следва да покрие дълга изцяло за своя сметка и да приравни балансовата му стойност на нула. С други думи, след изтичане на шестия месец закъснение лошият дълг се асимилира от капиталовата база като разходи за обезценка (с които се намалява финансовият резултат) или чрез "специфични провизии" (като отбив от капиталовата база).

В края на 2011 г. разходите за обезценка възлизат на 3.982 млрд. лв., а специфичните провизии достигат 1.763 млрд. лв. Ако отнесем сбора от тези две цифри (5.746 млрд. лв.) към кредитите, класифицираните като "лоши", ще получим т.нар. коефициент на провизиране, който в нашия случай е 68.7% и е над средното за региона на ЦИЕ.

Тук трябва да уточним, че по правило кредитите имат покритие още към момента на договарянето им - със съответните обезпечения по тях. Приходите от евентуалната реализация на тези обезпечения биха могли да се използват за погасяване на задълженията на длъжниците, които не са в състояние да обслужват кредитите си. Близо шестте милиарда провизии, споменати по-горе, служат за покриване на онази част от лошите кредити, която не е покрита с т.нар. приемливи обезпечения или пък от класифицирането им като „загуба" са изтекли повече от 12 месеца.



Къде е България



по покритие на лошите кредити с провизии спрямо останалите страни от региона стои доста добре. Литва например има по-висок (18,4%) дял на лошите кредити и едва 40-процентно покритие с провизии. От същия порядък е и покритието в други страни, като напр. Унгария, Хърватска, Босна и Херцеговина и др. Разбира се, не е едно и също да се покрива с 40% провизии 1/8 лош портфейл или 1/30, какъвто е случаят с Германия, и това донякъде затруднява съпоставката по този показател.

Може би по-добра база за сравнение осигурява показателят "капиталова адекватност". При наличието на висок коефициент провизии, както за радост е у нас, високата капиталова адекватност показва какъв е допълнителният потенциал на системата да посрещне евентуални бъдещи шокове. България е на едно от първите места в региона по този показател (17.5% в края на 2011 г.). В същото време в Румъния делът на лошите кредити е съвсем близък до този у нас, но коефициент на капиталова адекватност е значително по-нисък - 14.5%. Под 15% е коефициентът и в Литва, където "лошите" заеми са 18.4%, и в Унгария, където делът им е 12.4% и едва 40% от тях са провизирани. С други думи, независимо от промените в качеството на кредитния портфейл, българската банкова система запазва своя висок потенциал за асимилиране на шокове.

Това е добре, но все пак остава въпросът



кой плаща сметката за този потенциал



- по какъв начин системата успява да осигури достатъчно финансиране след преживения шок. Въпреки че не е съвсем точно, "шок" е уместно название на ситуацията - през 2008 г. едва ли някой е предполагал, че само две години по късно броят на безработните в България ще се удвои, а около 2/3 от кредитополучателите ще срещнат затруднения при обслужване на дълговете си.

Когато разходите в една система растат, те трябва да бъдат разпределени по някакъв начин - независимо дали става въпрос за повишение на акцизите, за скок на цените на горивата или, както е в настоящия случай, за нарастване на разходите за провизии, а те се покачиха осезаемо. Само през 2009 г. съотношението им към средните активи на банките нараства трикратно (до 1.5%). В същото време обаче не се наблюдава увеличение при нито един от основните източници на приходи в банките. Това опровергава тезата, че сегашните клиенти плащат за греховете на предходните, тъй като са им вдигнали лихвите и таксите. За периода 2008 - 2011 г. съотношението нетен лихвен доход/средни активи се понижава от 4.31% до 3.82%. И при дохода от такси и комисионни има понижение - с 0.16 процентни пункта до 1.05%.

Това означава, че независимо от измененията на тарифите,



банките като цяло не получават по-голям доход



от основната си дейност. Или с други думи, лошите кредити се компенсират от техния финансов резултат, а не с качване на лихви, такси и комисиони. Показателни за това са данните за нормата на печалба от собствения капитал, която в края на 2011 г. спада до 6.1%. Ако увеличените разходи бяха прехвърлени в цената на продукта, а оттам и върху крайния потребител, нормата на печалба на банките щеше да е по-висока.

Разбира се, тези числа представят единствено моментна снимка. В крайна сметка "лошите" дългове няма да се покрият нито от акционерите, нито от новите клиенти на търговските банки. На по-късен етап натрупаните провизии ще бъдат компенсирани от продажбата на обезпеченията по лошите кредити. Банките не бързат да реализират обезпеченията, защото при сегашните цени на пазара няма да бъдат удовлетворени нито техните акционери, нито закъсалите кредитополучатели, а това би било в ущърб на цялото общество.