Здравното министерство измисли изключително объркващи и неясни тълкувания на спорни въпроси от въведените на 1 юни забрани за пушене. Вместо да улесни собствениците и клиентите на заведения, МЗ даде възможност за лавиране от страна на проверяващите инспектори и атакуване на глобите в съда.

Тъй като в Закона за здравето не е разписана дефиниция на понятието "закрито обществено място", където вече е забранено пушенето, от МЗ припомнят какво според нормативния акт са "обществени места". Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Затова от МЗ смятат, че "закрито обществено място е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна". Това прави забранено пушенето в откритите пространства на доста от заведенията, особено когато вали. Например закрити се оказват дворове с високи огради и тента отгоре или пък оградени с козирка и странични мушами кръчми. Когато не вали, в дворовете ще може да се пуши, но ако вали и е пуснат подвижен покрив - няма да може.

Същевременно обаче пушенето на тераси и балкони към закрити обществени места не е забранено, или поне "тютюнопушенето на тераси и балкони, като открити пространства", каквото и да означава това.

МЗ дава и друго тълкувание - на "лятна градина в заведение за хранене и развлечение със слънцезащитен навес и странични ветроупорни завеси". "Открито обществено място е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и има естествена въздушна циркулация. Приемаме, че обществено място, което е покрито с покрив/навес и има най-много две плътни стени/страни, е открито обществено място". Тоест - лятната градина е открито обществено място при наличието на навес и две странични ветроупорни завеси и в нея може да се пуши. Разликата с тълкуванието на закритото място не е особено ясна, вероятно може да се пуши там, където в оградата има дупки, или една от оградите не е плътна. Не е ясно дали, ако градината е свързана със закритото помещение, общата им стена се води плътна и съответно е втора или трета стена, т.е. позволява или не пушене. От МЗ само уточняват, че когато заведение има помещение, чиито странични части се отварят през летния сезон, то там може да се пуши, стига да е проветриво и да има естествена въздушна циркулация.

Доста въпроси повдига и забраната за пушене на места, където има деца, особено на "площадките за игра". Такива според МЗ са "обществено достъпни открити площи, предназначени за игри, с подходящи за целта устройство, настилка и съоръжения за игра. Обособеният на открито детски кът със съоръжения за игра отговаря на характеристиките на открита площадка за игра, поради което на неговата територия тютюнопушенето е забранено". Така например не е ясно дали на площадка, покрита с асфалт, е забранено да се пуши.

Цигари също така може да се палят на открити басейни, стига в тях да не "се организират спортни или културни прояви, през периода на тяхното провеждане".

За капак, на местата, където е забранено тютюнопушенето, не е нужно по закон да се слага предупредителна табела. От МЗ обаче препоръчват, за да няма объркване, такива да се слагат.



ДЕ ЮРЕ

Указанията не са със задължителен характер, те просто показват как ние тълкуваме закона и по какви правила ще се ръководят инспекторите ни при проверките, обясниха от МЗ. Хората, които не са съгласни с тези тълкувания, могат да атакуват актовете си в съда, обясниха от ведомството. Идеята е да се натрупа съдебна практика и достатъчно тълкувания на магистратите, които да оформят окончателния начин, по който следва да се разчитат забраните. Възможно е дори тепърва законът да се промени, за да се изяснят най-заплетените казуси по забраните. Според юристи актове въз основа на подобни тълкувания лесно биха могли да паднат в съда.