Руслан Стефанов е роден през 1975 г., има магистърска степен по икономика от УНСС и от Университета за икономика и бизнес администрация, Виена. Директор е на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията. Работи в организацията от 2002 г. насам и се занимава с проекти, свързани с противодействие на корупцията, сивата икономика и администрацията.



- Г-н Стефанов, напоследък редица експерти, пък и банкери говорят за това, че сме излезли от кризата, но сякаш не се усеща особено - защо?

- Ако гледаме икономическите показатели, България започна да излиза от кризата още през 2010 г. Ако човек проследи данните след 2010 г., ще види, че както върви Германия, така върви и една малка част от източноевропейските страни като Полша, Словакия, Чехия, а в някаква по-малка степен и ние. Възстановяването обаче е колебливо и недостатъчно, за да се почувства от всички. Освен това усещането за излизане от кризата е твърде субективно. Българите се определят като едни от най-нещастните хора на планетата, а реално погледнато, ние попадаме в първата половина на най-богатите народи в света по доход на човек от населението - т.е. не би трябвало да се определяме като нещастни, ако щастието зависеше само от формалните икономически показатели.



- Откъде идва това усещане тогава?

- Ние виждаме огромната разлика между нас и останалите от клуба на богатите страни, към който формално принадлежим. Икономическата разлика между нас и тях действително е толкова съществена, че повечето хора не виждат как ще ги настигнем. Но с отчаяние нищо не може да се реши. Има и обективни причини голяма част от хората да не усещат излизането от кризата. Над 300 000 души изгубиха работата си заради кризата и заради свиването на разходите на фирмите и няма начин те да са усетили излизането от кризата. Подобно е положението и за над 2-та милиона пенсионери. Начинът да се усети подобрение от всички е чрез промяна в качеството на обществените услуги като образование, здравеопазване, транспорт, в които обаче напредъкът по дефиниция е бавен.

Важно е да се каже, че все пак България се сравнява с най-развитите страни от ЕС, а в това съревнование ние сме най-бедните, и то с много. Европейската статистическа служба измерва разликата между страните в Европа по покупателната способност, което е много удобен метод за европейската и българската администрация и управляващите. Това е статистика за това колко са богати българите спрямо средното европейско ниво на място - ако сме се затворили тук в страната. По този метод сме само наполовина по-бедни от средното европейско равнище. Това, което се премълчава, е, че тези данни не отразяват реалното усещане на хората. Когато един средностатистически българин отиде във Виена, няма да се почувства наполовина по-беден от средния европеец, а ще се почувства пет пъти по-беден. Обяснението е, че в еврово изражение брутният вътрешен продукт на човек от населението в България е пет пъти по-нисък от средния за Европа.

След 20 години частични реформи е нормално българите да са по-отчаяни и да смятат, че тази разлика е непреодолима. Това отчаяние не е само сред обикновените граждани, но и сред политиците. Разликата е толкова голяма, че се оказва невъзможно да се стопи в рамките на управленския мандат от 4 години.



- Очевидно обаче не се прави достатъчно - според последните данни на швейцарския Институт за развитие на управление страната ни е на дъното по бизнес среда?

- Тази класация трябва да се разглежда в нейната цялост. През 2012 г. България е една от 24-те страни, които подобряват своята конкурентоспособност - изкачваме се до ранг 54. Въпреки това обаче България остава една от най-неконкурентоспособните икономики в класацията, като след нас са само Аржентина, Украйна, Хърватия, Гърция и Венецуела. Причината да сме на последно място по бизнес среда е, че самите фирми се оплакват от това - те признават, че са в депресия и им е много трудно да правят бизнес у нас.

В това отношение е крайно време да забравим за разделението български и чуждестранен инвеститор. Трябва да спрем да делим големите от малките и обратното. В европейски контекст повечето български компании са малки. За мен най-ефективната политика би била държавата да осигури среда клас А за всички инвеститори. Трябва да е ясно, че няма държава, в която големите инвеститори да са единствените двигатели на икономиката. Те са важни, но в никакъв случай не осигуряват заетостта, благосъстоянието и перспективата за растеж на дадена икономика. Този потенциал идва от ръста на микро- и малките предприятия, които осигуряват работните места. Ниските данъци са полезни, но за по-големите, по-мощните фирми, докато средата, качеството на административните услуги са много по-важни за малкия бизнес.



- Очевидно обаче не е отчетено особено подобрение в работата на чиновниците...

- В България свързваме администрацията с контрол и проверки, а това е разход за малкия и средния бизнес. Много рядко говорим за обслужваща администрация и за предоставяне на услуги. Политиката трябва да бъде насочена към реформирането и осигуряването на ефективната работа на чиновниците. В повечето случаи администрацията знае повече и е по-добре обучена от бизнеса, но вместо да му помогне с това знание, то се използва, за да бъдат наказвани фирмите или да бъдат вземани пари под масата. За да бъдем съвсем честни, все пак трябва да се каже, че администрацията значително подобри работата си през последните 10-15 години, но определено може да се желае много повече.

Монетата има и друга страна - у нас липсва изградена бизнес и работна етика. Това означава ти като бизнесмен да предпочетеш да си купиш автомобил не за 700 000 лв., а за 150 000 лв., като инвестираш останалото в обучение на служителите си. Социалната етика говори, че не бива да гледаш само печалбата и собственото си благосъстояние, а и това на средата, на служителите.



- На думи звучи добре, но как стои на практика, при положение че част от фирмите у нас работят на принципа "ден година храни"?

- Огромната част от фирмите действително са далеч от това, но все пак говорим за една промяна в мисленето. Затова и много страни в Европа имат редица стимули за бизнеса в тази посока. Тук контрастът с България е огромен - на Запад има данъчни ограничения за това какъв автомобил можете да си купите в зависимост от нивото на печалба на вашата фирма и от оборота й. У нас обаче за подобно нещо и дума не може да става. Това е качествена разлика в средата, която не можете да преодолеете с ниски данъци.



- От ограниченията да отидем към стимулите - как гледате на идеята държавата да поощрява инвеститорите с пари в брой?

- Това бе едно от предложенията в проекта за промяна на Закона за насърчаване на инвестициите. Идеята ми се струва дискриминационна и залага на ниската цена отново, а не на качеството и добрия маркетинг. Предложението е подобно на това, което неотдавна направи икономическият екип на президента Барак Обама, с тази разлика, че там то беше предложено на малки и средни фирми, а ние мислим за чуждестранни инвеститори. Като мярка за справяне с безработицата той предложи да има данъчна ваканция за стартиращите фирми за срок от 3 г. Тоест те да не плащат осигуровки, което да им помогне да си стъпят на краката. Подобна идея би била много добра и за България, защото така или иначе никой не очаква от една фирма да прави печалба през първите няколко години от създаването си. Иначе казано - през този начален период на съществуване на фирмата дори данъкът печалба в страната да е нулев, това едва ли ще помогне особено, при положение че компаниите така или иначе не правят кой знае какви печалби първите три години. Ще помогне обаче, ако държавата стимулира фирмите да задържат хората си, особено ако те имат висока квалификация. Това е по-важното в случая - заетост, а не приходи в хазната.

Тук пак се връщаме на разделението чуждестранни и български инвеститори. По всичко личи, че държавата търси по-лесното, защото е много по-леко да се обслужват няколко чуждестранни компании, решили да вложат парите си у нас.

Иначе това, което вижда един инвеститор, когато дойде в България, е само едно - ниски цени. Ако търсиш евтино място за инвестиции в Европа, то това е България. Ако търсиш място с качествен човешки капитал обаче, отиваш в Чехия или в Полша. Именно по този показател изоставаме значително - по добре обучените кадри, за които бизнесът пита отдавна. В този смисъл положителният ефект от кризата е, че част от квалифицираните българи, които изгубиха работата си в Европа или в САЩ, се върнаха у нас, за да потърсят препитание тук. Дано успеем да се възползваме.