Президентът Росен Плевнелиев откри вчера конференция за влиянието на дигиталните технологии върху икономиката. Преди това разбрахме, че мечтае за Технопарк в София, пръскаше към Бил Гейтс хормони и байтове. Лозунгът на Георги Първанов "Икономика на знанието" преминава при Плевнелиев в "Икономика на иновациите", и без ирония, това е добре. Без научна и развойна дейност България не може да се позиционира в световната икономика и когато набелязваме приоритети, ние на практика нямаме избор - само високи технологии ще направят икономиката ни конкурентна, а за тях са нужни знание, наука, както и политическа енергия, която да ги стимулира. Така и образователната система ще дава по-качествен продукт. Нужни са й не някакви епохални промени, а клиент (икономиката), който я принуждава да произвежда не сервитьори и експерти в полагането на гипсокартон, а високотехнологични специалисти.
Затова с целия риск обещанията на Плевнелиев да се окажат празнодумство, той трябва да бъде подкрепен, дори подтикван да не ги забравя. Същото е и с някои от официално поставените цели на Бойко Борисов. Критиците им допускат грубата грешка да хулят и маскарят самите цели, с което критиката олеква, а и става лесна за опровергаване. Проблемът е не в набелязаните приоритети, а в начина, по който се преследват. Критикува се на едро, за "детайлите и подробностите" се говори малко. Ако чужденец например чуе опозицията или прочете електронните форуми, ще остане с впечатление, че
българите не искат магистрали
и смятат за грешка, че ГЕРБ ги е извел като приоритет.
Детайлите са по-важни и нека прегледаме тях. Най-напред да почнем от образованието и технологиите, защото те наистина са най-значими. Случаят с бившия шеф на "Напоителни системи" Георги Харизанов беше по-скандален от все още размятаната пред микрофоните шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева. Защото при него имахме настоятелна протекция от земеделския министър Мирослав Найденов, дори и след като официално се разбра, че Харизанов не разполага с необходимата диплома. Найденов го бранеше от трибуната на парламента. Плевнелиев се срещна с Бил Гейтс в САЩ, но с Бил Гейтс от "Напоителни системи" ли ще строим тук високотехнологичната икономика? Ако ние наистина сме държава, то официално представените от президента приоритети би трябвало да имат стойност. Ако имат стойност,
Плевнелиев трябваше да вземе отношение по скандала,
не да подминава закрилата на Найденов (вече бе встъпил в длъжност). Не е страшно, когато държавният глава разправя, че е преродена ирландска пастирка или че прилича на фантазьор, виждайки в България дигитални индустрии. За високите цели наистина се изисква фантазия. Страшно е тогава, когато неквалифицирани хора заемат висши държавни постове, министри ги бранят, а президентът, който е извел като първа цел технологиите и квалификацията, мълчи. Горкият Сергей Игнатов! Защо му са реформи в образованието, след като
държавата се нуждае от калинки и харизанки
Сега няколко думи за магистралите. Добре е, че Бойко Борисов ги строи, въпросът е как. В началото слушахме хиляди думи, че ще стават бързо и евтино. Сега виждаме, че не са евтини. Но нека оставим популистките лакърдии. Пътищата струват скъпо, хубавите - още повече. Високата цена (разбира се, аргументирана и калкулирана) не би трябвало да ни плаши - мостове, тунели, естакади, дори обикновено асфалтово трасе остават завинаги. И ако желаем да бъдат качествени, да няма компромис с годността, не можем да искаме да бъдат евтини. Въпросът опира до политически приоритет - за какво да плащаме. Борисов избра да се инвестира в магистрали, но пак има "дреболия", саботираща приоритета - в стремежа да реже ленти предсрочно, камерите да са винаги край него, да се харесва на тълпата
той компрометира собствените си усилия
Не съм сигурен, че след яростен натиск върху строителните фирми да бързат, след шумно размахван назидателен пръст към тях (главно чуждите) се строи качествено. Сценката е по комунистически ясна - държавният мъж демонстрира твърда ръка, омразните частници търчат като пилци, тълпата ликува. Но не съм сигурен, че се строи качествено, че вината затова е само във фирмите.
Не може да бъде подминато и личното отношение на Борисов към част от бизнеса. Очевидно си има любими фирми, които уж изграждат нещо евтино, след което той шумно се хвали. По-късно те компенсират разликата с друг оскъпен обект, за който обаче премиерът не споменава, следователно медиите мълчат, този факт сякаш не се е случил. Но освен за корупция, става дума и за друго.
Това не е честна, конкурентна бизнес среда
Не е добре и за чуждите фирми. Привличането на външен капитал е приоритет на ГЕРБ, Борисов, Дянков и Добрев силно желаят инвестиции от богатите държави, иначе сме загубени. Но кой би инвестирал тук, след като знае какво се случи на ЕРП-тата, след като премиерът лично дели инвеститорите на добри и лоши.
България трябва да има високи цели и е прекрасно, ако се стремим към дигитална икономика и широки магистрали. Проблемите са два. Първият е, че самото общество иронизира всеки по-смел приоритет. Ние нямаме друг избор, освен високо да вдигнем летвата пред себе си, дори и да не можем да я прескочим. Вторият проблем е, че високата цел се схваща от политиците единствено като лозунг. Настоящите управляващи не правят изключение и едва ли магистралите на Борисов ще ни отведат до дигиталната икономика на Плевнелиев.
Лозунгът на Георги Първанов "Икономика на знанието" преминава при Плевнелиев в "Икономика на иновациите", и без ирония, това е добре. Без научна и развойна дейност България не може да се позиционира в световната икономика и когато набелязваме приоритети, ние на практика нямаме избор - само високи технологии ще направят икономиката ни конкурентна, а за тях са нужни знание, наука, както и политическа енергия, която да ги стимулира. Така и образователната система ще дава по-качествен продукт. Нужни са й не някакви епохални промени, а клиент (икономиката), който я принуждава да произвежда не сервитьори и експерти в полагането на гипсокартон, а високотехнологични специалисти.
Сетила се Мара, да се побара. 22 години не се дават никакви пари за наука. Малката пица наплю най-добрите ни учени, заплатите на учените от БАН ги направиха колкото на чистачките във фирмите. Млад човек не може да се завърти в науката, ни в университетите ни в БАН с тези заплати. И накрая щели сме да правим иновации. То с пр*дня боя не се прави.











Ах, какви добри намерения имат президентът и премиерът, но тук-там и грешчици се срещат 

