Полицай: Ще ви помоля да освободите движението.
Активист: Ще ви помоля да освободите държавата.
------------------------
Миналата сряда, в 19.30 часа нелегалното движение излезе на улицата. Над 500 младежи, екоактивисти и граждани затвориха карето на орлите в центъра на София срещу скандални промени в закона за горите, които ще облагодетелстват една шепа олигарси. Освен приятното впечатление, че младите са на улицата, за да протестират, възниква за пореден път въпросът: защо излизат да защитят природата - гората, водата, животните, но не се изправят и срещу социалната несправедливост.
В България безработицата сред младите хора до 29-годишна възраст е над 30%. Всеки трети млад човек е без работа. Други изследвания показват:
- Младите хора живеят с родителите си, защото не могат да се издържат самостоятелно;
- Младите не гласуват и са обезверени от политиците;
- Българските младежи водят класациите в ЕС по употреба на алкохол и леки наркотици;
- Българските младежи са обезверени и апатични;
- Безработни и социално безчувствени, младите се вливат в редиците на битовата престъпност.
Един от основните фактори за образуването на движения е съществуването на общности и субкултури. Принадлежността към някоя от тях усилва солидарността към собствената група. Младежите участват в свободното си време в различни форми на формална и неформалната организация - излизат с приятели, спортуват, слушат музика или свирят, гледат телевизия или сърфират в интернет. Субкултурите са съперничещи си култури и заради това са основната причина за възникването на нови социални движения.
Днешните субкултури и младежки общности в България не са единни, често се противопоставят една на друга, противоречат си, понякога влизат в конфликтни ситуации, понякога обединени. Безработицата, ниското ниво на образование и квалификация, девиантното поведение са все причини, които пречат на създаването на общности.
Освен липсата на общности и субкултури в България, сериозна пречка за появата на движения за социална промяна е и раздробеният неправителствен сектор.
Гражданите не вярват в дейността на т.нар. НПО
В България младежите не общуват помежду си. Екоактивистите, макар и неособено постоянни в защита на околната среда, са движение. Те карат заедно ски, сноуборд, пресичат козите пътеки в планината, споделят палатки и лагерни огньове. Техните протести обаче, като блокирането на Орлов мост на 13 юни, са просто изпускане на социалното напрежение. Те обичат свободата. Авторитарните лидери, програмираните планове и всякакви опити за опитомяване ги отблъсква. Отношенията им са хоризонтални, там няма йерархия. Те са силни във флашмоба - спонтанното драматургично представление на улицата. И дотук!
Нежеланието им да прилагат институционални механизми ги прави безсилни за голямата социална промяна - цел за всяко движение. Блокирането на движението на възлови кръстовища или шествията не са достатъчни.
Друга притеснителна тенденция е
подценяването на идеала на демокрацията
- свободата на словото. Протестите и кампаниите на движенията срещу добива на шистов газ и промените в Закона за горите бяха системни и обмислени, но неотразявани от доминиращите национални медии (с някои изключения, разбира се!). И активистите на тези екодвижения негодуваха срещу това. Някои писаха протестни писма до редакциите на медиите, други се възмущаваха в социалните мрежи - "единственото ни спасение", както ги нарече уважаван поет минималист. Нито едно от тези движения обаче не излезе на улицата, за да защити свободата на словото. Нито едно не скочи срещу медийното смълчаване за СИМО и разработките "Борисов", безработицата, социалната изолация, липсата на бъдеще за младите. Мнозинството от младежите
се солидаризира около бутилката бира,
но не и за утрешния ден.
Някои социолози смятат, че за да се развие социалното напрежение, което да предизвика нагласи за радикална промяна, е необходимо хората да осъзнаят, че са по-зле от другите. У нас примерът "Гърция" се превръщат от рефрен на страха в синдром на примирението. Заплахата "само да не стане като в Гърция" е една голяма политическа спекула, която бетонира статуквото.
На 13 юни младежите блокираха моста на орлите в София. Да, младите не вярват в политиците и политиката, но изглежда не осъзнават, че това, което правят, вече е политика. Нужна е обаче повече от една крачка.
|
|