Депутатите на ГЕРБ в земеделската комисия не се съобразиха с волята на премиера да се разграничат от Закона за горите и повториха скандалното си поведение от гласуването на ветото за съдебната власт. Всичките им 10 представители в комисията се въздържаха заедно с Венцислав Върбанов, а никой не беше за или против. Както и при съдебната власт БСП отказа да гласува, защото според тях ветото трябва да влезе директно в пленарната зала. Към това становище се присъедини и Венцислав Лаков от "Атака". Председателят на комисията Десислава Танева нарече действията на опозицията опит за саботаж и въпреки че няма нито един глас "за", обяви ветото за уважено. Гласуването в комисия е без значение, тъй като ветото задължително се обсъжда в пленарната зала. "Атака" обяви, че там ще го подкрепи. Очаква се гласуването да е във вторник на извънредно заседание на парламента.

Управляващите обаче засега не отстъпват много от началната си позиция. Това става ясно от текст с предложение на депутатите, публикуван от Тома Белев в интернет. Строителството в горски територии на "ски писти, стълбове за лифтове и влекове, открити обекти и съоръжения за спортни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки", ще става след учредяване на право на строеж за срок от 30 години, а терените няма да се вадят от горския фонд. Премахнати са само строежите на културни и религиозни съоръжения, които явно не засягат в голяма степен инвеститорите.

В интервю за "Труд" земеделският министър Мирослав Найденов пък развива друга идея: "Отправихме ново предложение към еколозите да се прави промяна на предназначението само за съпътстващите към пистите обекти, т.е. заведения и др. И още, ако например се прави лифт, за стълбовете по трасето му да не се променя предназначението, но да се сменя статутът за терените, върху които са началната и крайната станция на лифта". Така обаче отпадат таксите за по-голяма част от територията. Найденов обяви от името на природозащитните сдружения, че са съгласни на някои отстъпки и се наложи те да го опровергават. "Преди 6 месеца сме представили забележки по 23 от общо 72 параграфа по Закона за горите. До момента те са приели нашите забележки по 4 от 23 параграфа", посочи Белев.

Все пак, след като в сряда вечерта еколозите обявиха, че се оттеглят от преговорите, тъй като в земеделското министерство допускат само трима от тях и няма широк обществен дебат, парламентът се разбърза и вчера на сайта си (http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/230/documents) публикува всички документи по закона. До 1 юли всички заинтересувани представителни организации могат да подадат в парламента писмени становища, които в срок от 24 часа ще бъдат публикувани на същата страница. За 3 юли е насрочена кръгла маса. "Оттам насетне при, надявам се, постигнат консенсус да продължим с приемането на законопроекта", каза шефката на земеделската комисия Десислава Танева. Найденов също призова спорещите да не си мерят протестите, а аргументите. "Държавата не може да бъде парализирана, има и други теми освен горите", възмути се министърът. Според него това не е толкова национален въпрос, за да се решава чрез референдум. "Има две групи от по няколко хиляди души, които защитават двете тези. България все пак е 7-милионна", твърди Найденов.

СКАНДАЛНО

Около един от основните автори на Закона за горите - Емил Димитров от ГЕРБ, се оформя нов скандал за още по-сериозен конфликт на интереси. За него съобщи пред "Медиапул" председателят на Селскостопанската академия доц. д-р Георги Костов. "Има няколко текста, прокарани от Емил Димитров, единият от които го вкарва в сериозен конфликт на интереси. Той засяга промяна на Закона за лова. С параграф 69 от Закона за горите се променя чл. 37б от Закона за лова, който се отнася до парите от концесии на държавни дивечовъдни участъци. Според сега действащия регламент тези средства отиват в държавните горски предприятия и се изразходват за подпомагане на дивечовъдни участъци, които не са отдадени на концесия. Според предложението на Димитров парите ще отиват във всички държавни дивечовъдни участъци - т.е. и тези, отдадени на концесия. Става въпрос за над 5 млн. лв. годишно. Това е все едно хазяинът да връща парите за наем на наемателя. Емил Димитров е един от най-големите концесионери, а таксите, които плаща годишно, са около 600 000 лв.", посочи доц. Костов. От 2002 г. Димитров държи концесии за две от големите ловни стопанства у нас - "Елен" край Етрополе и "Шерба" край Горен чифлик. Текстът, с който си урежда приходи, е почти незабележим. От старата формулировка просто е махнато уточнението, че връщането на пари засяга само участъци, които не са отдадени чрез конкурс. Въпреки непрекъснатите изявления на премиера Борисов, че в ГЕРБ няма лобисти, скандалното законотворчество на Емил Димитров се подминава в парламента.