Конституционният съд обяви за противоконституционно намерението на държавата да наказва с глоби работниците и служителите, които се съгласяват да работят без договори. Това е третата законодателна инициатива на ГЕРБ, която се оказва в нарушение на конституционните права на гражданите. Преди това бяха отменени опитът да се въведе давност за старите отпуски и национализацията на вноските на работещите тежък труд, натрупани в професионалните фондове.



Според повечето конституционни съдии въведената в началото на тази година санкция за работещите на черно противоречи на конституцията, която регламентира, че гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаването на условия за осъществяването му. За съдиите работата без договор също е начин за упражняване на това право, който не бива да се толерира, но не може и да се санкционира. Друг мотив е, че от служители без договори ползата е само за работодателя, който пести от данъци и осигуровки, от плащането на отпуски и обезщетения.

Съдиите не приемат и аргументите на управляващите, според които и двете страни са еднакво виновни за нарушаване на закона. Според КС работниците не биха нарушили закона, ако преди това не са го направили работодателите, като са ги допуснали на работното място. Според съда те не могат да преценяват дали мениджърите действат противозаконно. "Абсурдно е, когато работодателят не трябва да допуска работника на работното му място без трудов договор, да наказваш работника за това, че е отишъл да работи", подкрепи съдиите и Михаил Миков от БСП.

От особените мнения към решението става ясно, че някои конституционни съдии смятат, че служителите все пак трябва да бъдат глобявани. Владислав Славов и Благовест Пунев са категорични, че отговорността трябва да е споделена, защото работниците също пестят от данъци върху доходите и от личните осигурителни вноски. Те директно обвиняват колегите си в популизъм. Румен Ненков и Кети Маркова твърдят, че правото на държавата чрез закон да въвежда санкции за онези граждани, които не се съобразяват с установения правен ред, е неоспорим. И са обявили, че трудът без договор е обществено опасен, защото поставя държавата в невъзможност да реализира своите социални функции.

Въпреки че глобата бе в сила от началото на годината, досега няма санкционирани, тъй като от Главна инспекция по труда изчакваха решението на КС. Освен това така и не беше въведен ред, по който глобата, равна на трикратния размер на личните осигурителни вноски върху минималния праг за съответната дейност, да се внася във фондовете на социалното и здравното осигуряване, както е разписано в кодекса на труда.

Глобата за работниците бе подкрепяна от работодателите с мотива, че за да се наруши законът, трябва и двете страни да са съгласни. За тях санкцията за нает на черно работник е между 1500 и 15 000 лв. за всеки отделен случай. Синдикатите бяха против с аргумента, че работниците са слабата страна във взаимотношенията с работодателя. Но я подкрепиха, след като социалното министерство прие тяхното предложение глобата да отива за осигуровки.

Санкцията бе атакувана в КС от 55 народни представители от БСП и ДПС по инициатива на председателя на социалната комисия Драгомир Стойнев. Съдиите обявяват за противоконституционно и изискването работодателски организации, на които са вменени функции със закон, да не могат да участват в социалния диалог. Т.е. да участват в заседанията на тристранната комисия. Изискването беше пряко насочено към БТПП, но впоследствие се оказа, че и БСК има ангажименти за издаване на лицензи по закона за чистотата на въздуха, макар никога да не го е правила. КС обяви за противоконституционни и изискванията за брой членове в работодателските организации, преценявайки, че са много завишени.