Деветима работници от фалиралата рафинерия "Плама" в Плевен осъдиха в Страсбург правителството за неизплатени с години заплати. Бавенето на възнаграждения е нарушение на основни човешки права, постанови Европейският съд за правата на човека по делото "Христова и други срещу България". Вината е изцяло на изпълнителната власт, която въпреки че е имало съдебно решение, дълго време е отказвала да изплати парите. Затова сега държавният бюджет ще олекне с 51 361 евро за материални и морални щети плюс съдебни разноски.
Казусът е същият като по делото "Белев и други срещу България" от 2 юли 2009 г., по което 42-ма работници от "Плама" осъдиха държавата да им плати 393 500 евро. Повторението е показател, че властите не са склонни да поправят несправедливостите от своите решения, докато не бъдат принудени от европейския съд. Деветимата, чиито жалби отлежаваха в Страсбург от 2004 и 2008 г., можеха да бъдат обезщетени доброволно от държавата след създадения съдебен прецедент през 2009 г., но тя реши да се бори до последно за погазване на тяхното право да бъде заплатен трудът им заедно с дължимите лихви от забавянето.
Властите смятаха, че ще се измъкнат от международно правосъдие, защото през 2008 г. бяха изплатили само заплатите с 10-годишно закъснение, но съдът откри още два проблема. Първо, България е пренебрегвала цяло десетилетие решенията на собствените си съдилища в полза на ощетените работници, с което е нарушила правото им на справедлив съд в разумно време. Така е причинила морална щета на всеки от тях, която бе оценена от Страсбург на 2300 евро на тъжител, или общо на 20 700 евро за всички. Второ, изплащането дори на цялата сума от заплатите не е било достатъчно, защото забавянето е причинило допълнителни материални щети, оценени общо за деветимата на 27 300 евро. Отделно съдът постанови България да плати и 3361 евро за съдебни разноски.
Плевенчаните, които станаха жертва на съмнителната приватизация на соцкомбината "Плама", бяха признати още през 1998 г. като неудовлетворени кредитори по производството за несъстоятелност на "Нова Плама" АД. Законът обаче ги постави далеч назад в списъка, давайки предимство на държавните и банковите вземания. През 2000 г. влезе в сила оздравителен план, в който фигурираха и ощетените работници. Много от тях обаче вече бяха съкратени и трябваше да заведат дела срещу бившия си работодател, за да си получат дължимото. Те ги спечелиха през периода 2000-2005 г. През 2001 г. обаче Агенцията за държавни вземания бе наложила вече запор върху активите на "Плама" и така държавата бе блокирала изпълнението на решенията на съдилищата, произнесени в полза на работниците, които се оказаха в омагьосан кръг - да се борят срещу държавата чрез държавата, която не уважава собствените си съдебни власти.
Страсбург постанови, че за съдебна справедливост не е достатъчно произнасянето на съд, а трябва да има и изпълнение на неговата присъда. Така държавата бе осъдена заради произвол на изпълнителната власт, а не заради лошо работеща съдебна система, както се е случвало при други дела. Отговорността се носи от сегашното правителство, което ще трябва да изплати обезщетенията.
|
|