Премиерът Бойко Борисов отиде на ключовата среща на Европейския съвет миналата седмица с цял куфар инструкции от министерства, експерти, съветници и дипломати каква да бъде българската позиция по обсъжданите въпроси. От изявленията му обаче се разбра, че не го е отварял. Но едно нещо бе запомнил и то действително се съдържа в обемист работен документ с название "Рамкова позиция относно бюджет Европа 2020", а именно - да се съобразява само с позицията на Германия.

"Винаги германската позиция", изрецитира той още при първата си среща с журналисти в сградата на съвета. Едва ли е чел целия документ, който на 35 страници разглежда сбито предложението на Европейската комисия за следващия 7-годишен бюджет на ЕС и рисковете за България. Но в него има забележителен факт, който може да избоде очите на всеки читател. Заключителният раздел, наречен "Становища на другите държави - членки на Европейския съюз, по въпроса", започва с позицията на Германия и... свършва дотам. Какво мислят останалите 25 държави от ЕС изглежда няма значение и не бива да обременява Борисовата глава. Едва ли експертите сами са решили да икономисат труда си. По-вероятно е да са се придържали към неговото предпочитание



какво си заслужава да му казват и какво - не.



Тъй като гениалните неща са прости, българският премиер се представи пред ръководителите на европейските държави с подчертана простота. Той показа най-голям интерес от всички към футболния мач Германия-Италия, като надмина по запалянковщина дори канцлерката Ангела Меркел, която в същото време се бранеше от натиска на Италия и Испания, подкрепени и от Франция, да се съгласи рекапитализацията на закъсалите банки да се прави директно от европейския спасителен фонд, за да не растат дълговете на затъващите държави. Залогът бе бламиране на предлагания от Франция и подкрепен от Германия Пакт за растеж. При тази драма на високо равнище кореспондент на Ройтерс забелязал, че Борисов пръв е подканил участниците в Европейския съвет да прекъснат заседанието, за да гледат мача. След края му продължили дискусията до ранни зори.

Нито дневният ред, нито основните документи на срещата бяха ясни на българския премиер, който се опита да обясни позицията на своята държава на неколцината журналисти, интересуващи се какво мисли. Изказванията на държавните и правителствените глави бяха ограничени по регламент до 2-3 минути и той имаше задачата само да прочете "пищовите", приготвени му от експертите. Добре, че не се налагаше да обяснява какво има предвид. Правилото на такива международни форуми е ръководителите само да маркират главните си становища, а най-близките им помощници да изясняват помежду си позициите на държавите, да търсят компромиси и да предлагат решения, които правителствените шефове да приемат или не.

В тромавата си некомпетентност



Борисов дори настъпи неволно Меркел,



като се обяви точно срещу онова, което тя поставя като условие за германска подкрепа към силно задлъжнелите държави - да се засили политическата интеграция на Европа чрез отстъпване на национален суверенитет на централизирани органи. По този начин той торпилира и сърцевината на доклада на председателя на ЕС Херман ван Ромпой, поръчан му на извънредната среща на високо равнище на 23 май и приет миналия петък като "пътна карта" за по-нататъшна интеграция на ЕС. Той ще бъде дописан с участието на другите държави за срещата им през октомври и вероятно през декември ще се превърне в официален документ на ЕС. Борисов обаче помисли, че под понятието "политически съюз" се разбира изземане на функциите на партиите в отделните държави, т.е. и на ГЕРБ, и отсече: "В момента никой не е готов за това... Просто няма как да се разберем".

Извън интерпретациите на Борисов обаче срещата бе много важна за България и затова "шерпите" във външното и във финансовото министерство се бяха трудили няколко месеца, за да издирят подводните камъни в купищата документи, пращани им от Брюксел за мнение. Сложнотията идваше от това, че много въпроси бяха събрани накуп - дебатите за федерализацията на ЕС и измъкването от фискалната криза чрез растеж се съчетаваха със спорове по многогодишната финансова рамка за бюджета на съюза до 2020 г. и с дискусии по препоръките на Европейската комисия за всяка държава съгласно т.нар. Европейски семестър (нова процедура за предотвратяване на макроикономически дисбаланси). Тъй като ставаше дума все за пари, ясно личеше разминаването между интересите на по-богатите и по-бедните държави. Едните искаха да стиснат кесиите си, за да икономисат за свои нужди помощите за изоставащите, а по-бедните имаха нужда от точно обратното. По тази причина Германия и България бяха на противоположни позиции, но Борисов изглежда не го разбра.

Така например той не подкрепи въвеждането на данък върху финансовите транзакции, който можеше да бръкне в джоба на финансовите спекуланти, т.е. на най-богатите и най-виновните за кризата. Едва в последния момент се усети, че данъкът "Робин Худ" всъщност е в полза на България, но беше късно - щом парите не можеха да се вземат от богатите, най-лесно бе да се бръкне в джоба на бедните. Съветът гласува за създаването на фонд от 120 млрд. евро за стимулиране на растежа, в който половината да дойдат от неизползваните средства в Кохезионния фонд, предназначен за изостаналите региони в ЕС, каквато е цялата територия на България.



Безгрижието на премиера



по този принципен въпрос е смайващо, защото експертите се бяха постарали да му отворят очите чрез повтарящия се в много работни документи рефрен за значението на Кохезионния фонд. Председателството на ЕС предложи да се запише като решение на Европейския съвет, че "кохезионната политика играе важна роля за повишаването на икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността", което означава от този фонд да се точи и за нуждите на развитите държави в името на техния растеж, конкурентоспособност и борба с безработицата - както и стана. Борисов трябваше да настоява съгласно препоръчаната му позиция, че "кохезионната политика трябва да гарантира ускорена конвергенция на регионите; Тя следва да спомага за намаляване на различията между регионите, подпомагайки предимно слаборазвитите региони", но точно тогава му се гледаше мач.

Намерението за разпределение на парите от бедни към богати е повече от очевидно. Така например в Многогодишната финансова рамка (МФР) към бюджета за развитие са пришити и разходите за многонационалния термоядрен реактор във Франция (ИТЕР) и за сателитна система за глобално еконаблюдение ГМОСС. Само за сведение остана мнението на българските експерти: "Считаме, че включването в МФР на двата големи проекта ИТЕР и ГМООС не трябва да бъде за сметка на средствата за традиционните политики на ЕС (Кохезионна политика и Общата селскостопанска политика) по отношение на най-слабо развитите държави". Супермодерните и суперскъпи ядрени и космически проекти няма да налеят пари в България, но със сигурност ще намалят фондовете, заради които тя бленуваше да влезе в ЕС и да се измъкне от мизерията.

Вместо да получи допълнителна помощ,



държавата е изправена пред риск



да загуби и сегашната, забелязаха дипломати. В индивидуалните оценки на Еврокомисията за всяка страна съгласно Европейския семестър са отправени към България 7 препоръки за избягване на макроикономически дисбаланси през 2012-2013 г. Най-голяма тревога е предизвикала петата препоръка, в която между другото се казва: България трябва "да подобри качеството и независимостта на съдебната система". В отговора, изпратен до Брюксел, се възразява: "По отношение на препоръка 5 смятаме, че препоръката в частта, отправена към съдебната система, е неясна и трудно може да се отчита постигнат резултат. Призоваваме ЕК да конкретизира препоръката и да представи повече аргументи за нейното адресиране... Подчертаваме, че не е ясна причината и връзката за рефериране на тази част от препоръката с макроикономически дисбаланси. Настояваме ЕК да обясни точно към кои дисбаланси се отнася препоръката."

Какво толкова е разтревожило властите? Този месец Еврокомисията ще огласи годишния си доклад по механизма за наблюдение на правосъдието и вътрешния ред в България, който ще оцени доколко страната се е преборила през петте си години членство в ЕС с организираната престъпност и корупцията на високо равнище и доколко е реформирала своята съдебна система. Докладът е важен не само защото от него ще зависи дали държавата ще бъде допусната поне частично (по въздух и вода) до Шенгенската зона без вътрешни граници. Сега се появява нов риск - наблюдението на ЕК за престъпността и върховенството на закона в България да се обвърже не само с шенгенската й перспектива, но и с финансирането й от ЕС. Брюксел сякаш се е уверил, че държавата е непоправима, и е решил да размаха финансовата тояга, както се случи през 2008 г. по времето на тройната коалиция, когато замрази 850 млн. евро от остатъчните предприсъединителни фондове за България.



Експертите са скочили като ужилени



и са предупредили Борисов: "Препоръка 5 е включена в частта по макроикономическите дисбаланси, което не обхваща показателите, по които страната ни е в процедурата, специално по отношение на независимостта на съдебната система. Ако текстът остане в препоръката, има вероятност при отчитане (липса - бел. ред.) на напредък да бъдат предприети към страната ни корективни мерки в рамките на процедурата по макроикономическите дисбаланси, които да доведат до спиране на европейско финансиране". Както се казва, "Добрутро, Борисов, добрутро Цецоу".

Вярно е, че на тройната коалиция наистина й спряха фондовете, сега има голяма опасност това да се случи и при това правителство. Защото вината за какофонията в правосъдието и вътрешния ред е до голяма степен и на тези управляващи - откакто са на власт, нито един същински разбойник от заслужаващите брюкселско внимание не отиде зад решетките. Чиста вода ненапита останаха и корумпираните министри, магистрати, депутати и други висши персони, заради които съществува наблюдение над държавата за корупция на високо равнище.

Ако Ангела Меркел действително държи на доброто си име, може би трябва да се замисли дали да позволява и занапред Борисов да се върти около нея пред фотографите на срещите на високо равнище.