"Граждани стават селяни за европари", издава "Стандарт". До края на 2013 редица градски общини ще се пререгистрират като селски, за да могат да кандидатстват по програмите за развитие на селските райони.

Чисто социопсихологически ефектът вероятно ще е положителен. Градът е лудница, която травмира човека и го кара да върши ужасни неща - не бихме искали да изреждаме жестоките престъпления, за които пишат всички вестници. То и в отдалечени домакинства стават трагедии, но животът на село определено е по-щадящ психиката. Обратен пример от градската среда - "Стрелба в София при спор между кучкари", пише "Новинар" под рубрика "За честта на един пинчер". Банална, но жестока история - "Пинчерът се сбил с друго куче. Собствениците последвали примера на животните и също се хванали за гушите", стигнало се до стрелба...

В "Монитор" гледаме, че някаква ваксина тръгнала по обратния път - от селянка да става гражданка. "Пробутват ваксина за крави като лек срещу рак. Зарибяват клиенти, че препаратът цери и СПИН". Вместо да служи на селските говеда, ваксината идва в големия град да "лекува" модерни болести. Но както е видно - примерът е показателен в отрицателно отношение за движението от селото към града.

Ето защо стилът "Бойко Борисов" възражда традиционните селяндурски маниери, презрението към градската изтънченост и празна суета. Просто Премиерът отново е изпреварил времето, като на дело и с личен пример показва, че пътят към просперитета минава през усвояването на селташки поведенчески практики и въобще вселеняване. Само заради незрелостта на материала партията Му не се казва Селяни за европейско развитие на България - нямаше да Го разберат. За да се приеме една велика идея, тя трябва първо да се посее, да има време да цъфне и да върже, както се пее в песента "Дилмано, дилберо". Кажи ми как се сади пиперо!

Време е глобалното село наистина да се селянизира.