|
| *** |
Двете секретарки на Премиера звъняха до полуда на министрите още от пет и половина. Но и двете странно мълчаха за повода. Присъствието на всички - задължително, точка! В седем без пет дамите и господата, в чиито ръце бяха съдбините на все още останалите в страната неразумни граждани и селяни, се тълпяха пред вратата на кабината. Притеснено пристъпвайки от крак на крак, те се питаха с поглед един друг какво става. Но всуе...
Секретарките се убедиха, че всички са тук и ги пуснаха в кабинета. Елитът на Народната власт неуверено зае места. Всички мълчаха, оглеждайки безцелно многото подаръци, подарени на Премиера по повод и без повод, а най-вече - от безкористно натегачество. Вратата зад бюрото се отвори и той влезе точно в седем. С мечешката си походка, бръкнал с едната си ръка в джоба и навел надясно глава, Първият ги изгледа. С ония добре трениран навремето в школата милиционерски поглед №7, с който ковеше пирони, биеше дюбели и разглобяваше тръбни скелета.
Премиерът седна зад бюрото си, без да каже дума, без да поздрави дори. Продължи да ги гледа кръвнишки, скръсти ръце отгоре и процеди през зъби.
- Кой взе купата?
Министрите бяха изненадани. В кабинета настъпи такава тишина, че се чуваха стъпките на хлебарките зад секцията отсреща. Вътрешният министър се окопити първи. Полагаше му се по ранг, пък си беше и еркек по душа. Каза:
- Господин Премиер. Разпоредено е вече на службите да проведат масови мероприятия със специални средства. Задържан е превантивно потенциално престъпния контингент в София, всички подписаха предупредителен протокол и са приведени в известност. Блокирани са изходите на града и аерогарата. До часове ще имаме яснота кой взе купата...
Финансовият министър побърза да го прекъсне, защото също бе първи зам, но се дразнеше от напористия си колега:
- Господин Премиер, купата застрахована ли е? Ако да, то проблем няма.Това е провокация на Тройната коалиция, без съмнение. Но дори и да се опитат да я продадат на борсата, това няма да накърни сериозно положението на лева. Все още сме вързани към еврото...
- Искам да обърна внимание, господин Премиер, че може би този, който е взел купата, е имал за цел да срине международния имидж на правителството, да върне посланиците от ДС и да опорочи достоянията на Арабската пролет - вмъкна външният министър.
Премиерът ги гледаше безмълвно. Нито мускул не трепна на мъжественото му лице. Отново се възцари гробна тишина. Някой се изкашля изненадващо. Беше културният министър:
- Шефе, купата беше ли пълна с фъстъци? Липсва ли от уискито или от пурите? Може да са чистачките. Обичат да пипат, ей! А пък ако се напият, нищо чудно да гепят и купата за вкъщи... Ей, значи, да е... таквоз... мила моя майно льо, майчина! Не се коси, ще ти направя друга, по-голяма ...
- Да, да! Обичат да пипат! Чистачките! И служителите също. Да им се намалят заплатите! Да се уволнят подред! Никакви бонуси и строги правила за кариерно развитие! - развикаха се един през друг останалите.
Премиерът стовари десницата си вбесен върху бюрото. Секциите се разклатиха, подаръците - безсмислени фигурки и съдове, задрънчаха. Сградата мръдна. Министрите подскочиха втрещени - сигурно се бе усетило и в Перник? Той ревна:
- Питам ви за купата на Европейското снощи, бе идиоти! Заспах пред телевизора...
