Още в библейските притчи интензивно се прокарват поуките в смисъл - всяко зло за добро. Като те сполети нещастие, не роптай - то има висш смисъл, непонятен за теб, щото е от компетенциите на Началника.

Изглежда, и в пожара над София има висш промисъл - да спаси едно военно поделение. "Преса" излиза с патриотично заглавие: "Пехотата тръгна срещу пламъците". 40-те военни, хвърлени срещу огъня, са от химическото поделение в Мусачево, което реформата смятала да разтика от армията. Пламнал обаче витошкият склон и нуждата от това поделение изпъкнала. Засега няма да го бутат.

Друго предназначение на пожарите е да покажат колко е светнат в гасенето им Премиерът. "Лекичко ще го "настъпим", обяснява той стратегията си пред "Стандарт". Два израелски самолета щяха да "настъпят" и от въздуха, но нашите първо ги приели, после ги отказали. Но пак е за добро - отказали сме помощта, за да не се сблъскат самолетите с хеликоптерите, които гасят тук. Странен аргумент, но както казахме в началото - неизповедими са пътищата на Началника. Пък дали в тоя пожар освен божия промисъл съществува и нечия умисъл - едва ли ще разберем, ами да му турим пепел.

На 1-а стр. "Стандарт" нажежава читателите си с другата гореща новина от оня ден. Заглавието "Огън по лихварите" е така аранжирано, че изскача право от снимката на витошкия пожар. "Разстреляха Доневио с 30 куршума", уточнява изданието. Всички вестници разказват, че жертвата не била човек за пример. Алчен, отмъстителен и жесток лихвар с усет за черна драматургия - карал да изкопават гробове на длъжници и ги водел на разговори там. С което ставал далеч по-убедителен при преговорите за уточняване на главници, лихви и пр. Къщата, в която живеел, също била взета от длъжник, вероятно с не прекалено хуманни методи... Така че си е имало мераклии да го упътят към вечността. Защо обаче не се намери преди това една държава, дето да го озапти малко в земния му път?... Началникът знае.