Шефът на Комисията караше мерцедеса си бавно по околовръстното и доволно се усмихваше - три процента отгоре са си три процента. Заплати, бонуси, това-онова... Абе на този народ и главата да му отрежеш, пак ще ти благодари, че си отделил от ценното си време и си се погрижил за него, разсмя се мислено той.

А после изведнъж рязко натисна педала на спирачките. Отстрани на пътя стоеше невероятно красиво момиче - нямаше нищо общо с некъпаните циганки, които май само дето успокояваха Европа, че у нас няма дискриминация и в тази професия.

- Колко? - попита Шефът, макар че досега никога не бе ползвал услугите на проститутки. От друга страна обаче им съчувстваше - и той самият знаеше колко перверзен може да бъде понякога този, който плаща.

Момичето изсвири с уста и от храстите излезе млад усмихнат мъж с анцуг.

- Двеста евро на час - обясни мъжът. - Цената е в сила от вчера.

- Колко!? - Шефът на Комисията не можеше да повярва на ушите си. - Сигурно се шегувате. Ей сега ще потегля и след сто метра ще е десет пъти по-евтино...

Мъжът поклати глава.

- Не, съжалявам - установихме монопол и цените са еднакви навсякъде. Най-много да попаднете на некачествена услуга и да ви изпушат бушоните. Но ще платите пак толкова.

- Ама ти луд ли си, толкова пари...

Мъжът го погледна обидено и извади калкулатор.

- Ето, вижте сега... Това момиче е оценило уменията си на двадесет евро на час.

- Това е вече друга работа...

- Момент, почакайте... Двадесет евро е нощната й тарифа. А дневната е петдесет.

- Значи усреднено..

- Никакво "усреднено"! А зелената част на услугата? Взехме решение двадесет процента от услугите да се извършват в гората, на някоя поляна. А то там едни разходи - тръни, бръмбари, докато инвестираме в почистването им... Но няма как - после всичко се възобновява.

- Ама аз няма такова, в гората..

- Да си! Включено е в разценките. И понеже бръмбарите са скъпи, цената стана осемдесет евро на час. Дотук ясно ли е? Така... Тошо Компира изкупува на едро услугите на тази и колежките й, като в замяна ги пази, поддържа, осигурява достъп до тях и т.н. Той е оценил разходите си с включена минимална печалба и получава на изхода сто и двадесет евро на час.

- Но вие в началото казахте двеста...?

- Ами да - аз осигурявам преноса до крайния клиент - в случая, до вас. Добавяме още петдесет евро. Станаха сто и седемдесет, нали? И имаме едни тридесет евро невъзстановяеми разходи - някой ползвал, но избягал и не платил, Тошо Компира направил инвестиции в публичен дом, а полицията му го затворила... а и момичетата стареят. Младостта не се връща, така че - няма как... Да се подготви ли колежката за присъединяване?

- Абе не знам... - Шефът се колебаеше. - То, хайде, аз имам пари (нали съм експерт и работата ми е много важна за държавата), а социално слабите? Пенсионерите? Казват, че меракът умирал последен...

- Е, ние да не сме изверги... Подпомагаме ги с по десетина лева.

- Че какво са десет лева при подобни цени?

- Ами може човек да си купи една шише ракия и да гледа... как другите ползват. Все е нещо. Та - ще правим ли присъединяване?

- Абе, нека помисля още малко - Шефът на комисията поклати глава и запали двигателя. - Ще мина пак...

И мерцедесът изчезна в облак прах.

- Неблагодарници - поклати глава младият мъж. - Тошо искаше да вдигне цената направо на триста евро, но аз половин час го убеждавах - трудно им е на хората, няма да издържат... Дай да я оставим засега двеста, а после да актуализираме на всеки три месеца. Голям зор беше, докато го убедя - и ето, пак се дърпат...

...Абе хубаво ми викаше тати да почна в Енергото, ама там искат диплома и... А иначе са по-добре от нас.