Жени Марчева, БНТ: Каква е идеята, каква е философията на това преместване на част от държавните структури из страната, из провинцията?
Симеон Дянков, МФ: Философията е по-дългосрочна и затова по краткосрочните критики дали ще струва много - не, няма да струва много; дали ще загубим капацитет - не, няма да загубим голям капацитет.
...Каква е идеята? Идеята е, че по този начин капацитет остава в другите градове, големи засега български градове, където има добри университети, а не просто като се обучиш някъде, веднага да дърпаш към София, което е естествено, защото в момента тук се създават най-много и най-добре платени работни места. Ако оставим и някои от тези добре платени работни места в Пловдив, в Стара Загора, в Плевен, в Благоевград и т.н., те ще имат и не само по-добър административен живот, а социалният им живот, културният им живот ще бъде съвсем различен, просто защото ти създаваш по-голяма средна класа.
ЖМ: Усещате ли обаче силна съпротива срещу това преместване?
СД: Да, усещам силна съпротива, което ме радва, понеже означава, че идеята е правилна! Защо казвам, че ме радва? Защото съпротивата идва точно от тези хора, някои от тях, все пак и при мен има доста такива администрации, които с времето просто са свикнали един вид, че административната работа, държавната работа е като нещо, дадено само на тях, че само те я заслужават и следователно е един вид като наследство - все едно, че те са се венчали за нея. Много хора има в България и в провинцията, които могат да работят добре и те ще имат шанс. Да, знам, че някои от хората, които сега работят в тези администрации, няма да искат да се преместят. Според мен това е напълно правилно... Ще търсят друга работа, надявам се, че ще я намерят.
(...)
ЖМ: Смятате ли, че хората ще оценят това, което направихте - затягането на коланите, запазването на финансовата стабилност за сметка на увеличаването на доходите и ще дадат втори мандат на управляващата партия ГЕРБ сега в момента?
СД: Да, смятам, че ГЕРБ ще спечели втори мандат заради общата си политика. Защото хората виждат, аз много пътувам из страната, поне три дни в седмицата съм из страната, хората виждат, че макар че е тежка криза, макар че има недоволство, че доходите не се вдигат толкова, колкото им се иска, нещо се прави и, както казват някои от моите колеги като Вежди Рашидов - "аз мога да покажа". Вежди Рашидов може да покаже три нови музея. А Лили Павлова може да покаже части от магистрали или цели пътища, които преди просто ги е нямало. Божидар Димитров може да покаже много археологии, които преди ги е нямало. Те, между другото, струват много малко...
ЖМ: Вие залагате на видимите неща - нещата, които могат да се пипнат, да се докоснат, но има и неща, които са ценни и са невидими за очите, както казва Малкият принц, нали така?
СД: Така е. Не, казвам, че при нас има баланс. Имаме много министри, които могат да покажат: ние направихме това. И хората го виждат и казват: преди това го нямаше. Нямаше я магистрала "Тракия", нямаше го Музеят за съвременно изкуство, нямаше го другият музей, Лувърът не се строеше и т.н. Аз съм от другата страна - голяма част от това, което аз правя, е невидимо. Това, че имаме успешна еврооблигация, е хубаво, днес-утре ще се говори, след това ще замлъкне и голяма част от българските хора съм убеден, че като питат дали финансовият министър се справя, те ще кажат: не се справя, защото не ни се вдигат доходите. Това, че външните пазари оценяват и рейтинговите агенции работата на финансовото министерство, много малко хора в България директно виждат като някаква полза. Но те виждат другите ползи от работата на другите министерства. А моята задача донякъде е основна - аз трябва да пазя финансовата стабилност, за да може да не стане това, което стана в много други държави - градят, градят, градят и за една година, в Литва, Латвия и Естония за една година доходите паднаха с 25%. За една година. В Гърция миналата година доходите паднаха с 16%. Представете си го това.
